Пребъдище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пребъдище
Σωσάνδρα
Стара къща в Пребъдище
Стара къща в Пребъдище
Гърция
40.9989° с. ш. 22.0325° и. д.
Пребъдище
Централна Македония
40.9989° с. ш. 22.0325° и. д.
Пребъдище
Воденско
40.9989° с. ш. 22.0325° и. д.
Пребъдище
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 124 m
Население 1078 души (2011 г.)

Пребъдище (изписване до 1945 година: Прѣбѫдище, на гръцки: Σωσάνδρα, Сосандра, до 1922 година Πρεμπόδιστα, Пребодиста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Пребъдище е разположено в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 2 километра югозападно от демовия център Съботско (Аридеа).

История[редактиране | редактиране на кода]

В 2007 година край Пребъдище е открито неолитно селище.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти *Прѣбѫдишти от личното име *Прѣбѫдъ, засвидетелствано в гръцки извор от VII век като Περβοῦνδος.[3] Йордан Заимов също смята, че етимологията на името е от глагола „бъда“, като от същия произход са селищните имена Биджево, Стружко, Сбъжди, Охридско, Побоже (Побѫжда 1273), Скопско.[4]

В XIX век Пребъдище е село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Препатица (Prepatitza), Мъгленска епархия, живеят 420 гърци.[5] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Прѣбѫдица (Прибѫдище) живеят 250 българи християни и 1080 българи мохамедани.[6]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пребудище (Preboudichté) има 448 българи патриаршисти гъркомани и в селото има гръцко училище.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Прибодище (Прибодиште) има 55 къщи славяни християни и 200 къщи славяни мохамедани.[8] В 1922 година е преименувано на Сосандра. След Гръцко-турската война мюсюлманското население на Пребъдище е изселено в Турция и в селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 148 бежански семейства и 628 души.[9]

В 1981 година селото има 1291 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско“-бежанско като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[10]

В 1988 година двете запазени Пребъдищки воденици са обявени за паметник на културата.[11][12]

Преброявания
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1291 1206 1078

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пребъдище
  • Flag of Greece.svg Атанас Пейов (Αναστάσιος Πέγιος), гръцки андартски деец от трети клас[13]
  • Flag of Greece.svg Атанас Ташев (Αναστάσιος Τασιώνης), гръцки андартски деец от трети клас[13]
  • Flag of Greece.svg Димитър Попташев (Δημήτριος Παπατάσιος), гръцки андартски деец от втори клас[13]
  • Flag of Greece.svg Теоклит Папайоану (1840 – 1907), гръцки духовник

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Αρχαίος οικισμός Αψάλου. // Βάση Δεδομпокроителένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας – Lhi-Lna. Посетен на 28 април 2018. Архив на оригинала от 2018-04-29 в Wayback Machine.
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 185
  4. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 107.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  9. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  10. Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
  11. Παλαιός Μύλος Σωσάνδρα. // Βάση Δεδομпокроителένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας – Lhi-Lna. Посетен на 2 май 2018. Архив на оригинала от 2018-05-02 в Wayback Machine.
  12. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/293/29/22-1-1988 - ΦΕΚ 90/Β/19-2-1988. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 2 май 2018.
  13. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 130. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония