Превземане на Клисура
| Превземане на Клисура | |||
| Илинденско-Преображенско въстание | |||
Съединените костурски чети в превзетата Клисура | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 23 юли 1903 година | ||
| Място | Клисура, Османска империя | ||
| Резултат | Клисура пада в български ръце | ||
| Страни в конфликта | |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
| |||
| |||||
Превземането на Клисура е битка по време на Илинденско-Преображенското въстание между чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация с османски войски в Клисура.
История
[редактиране | редактиране на кода]На 22 юли 1903 година Никола Андреев с чета от 74 души напада Клисурския гарнизон, но е отблъснат със 7 жертви в сражението на Свети Илия.[1] На следващия ден около градчето се съсредоточават 600 четници. Една от четите разбива идващата от Кайляри турска войска и пленява обоза ѝ, друго въстаническо отделение настъпващо откъм Куманичево прогонва 50 турски войници от позициите им извън града. В последвалото настъпление на четите към градчето турският гарнизон от около 300 войници е принуден да се изтегли от него. Четниците се укперяват в Клисура, която остава в техни ръце до османското настъпление на 14 август 1903 година.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 13.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 303.
