Разграбване на Рим (455)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Превземане на Рим (455))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Разграбване на Рим.

Разграбването на Рим в 455 г.

Превземането на Рим в 455 г. и разграбването му от вандалите е второто падане на града във варварски ръце през пети век и третото поред от основаването му. Това събитие дава началото на израза "Вандализъм", безмислено унищожаване на културни ценности.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Западната Римска империя през 5 в. се намира в окончателен упадък и постепенно губи териториите си под натиска на заобграждащите я варварски народи. През 442 г. император Валентиниан III сключва съюз и сродяване с вожда на вандалите Гейзерик, който владее бившите римски провинции в Северна Африка. През 455 г. Валентиниан е убит при дворцов заговор и трона на западната империя е узурпиран от сенатора Петроний Максим, който се жени за вдовицата на Валентиниан, Лициния Евдоксия. Императрицата повиква на помощ Гейзерик, който с готовност се отзовава.

Превземане и разграбване на Рим[редактиране | редактиране на кода]

През май 455 г. вандалският крал Гейзерик дебаркира в Италия със значителна военна сила и флот и настъпва към Рим. Петроний Максим, който не разполага с почти никаква армия е принуден да се спасява с бягство от Рим и скоро е убит от тълпата. Папа Лъв I се споразумява с Гейзерик и вратите на града са отворени пред вандалите, при условие че те няма да убиват и разрушават. С влизането си в Рим обаче, варварите го подлагат на невиждано дотогава ограбване, продължило седем дни.

Гейзерик успява да обуздае свирепостта на своите войници и разграбването протича със сравнително малък брой жертви, в сравнение с превземането на Рим през 410 г. от готите, но въпреки това варварите отвеждат голям брой пленници, включително и знатни. Пленени са също императрица Лициния Евдоксия и принцесите от императорския двор.

Отнети от града са голямо количество материални ценности, както от храмове и обществени сгради, така и от частни лица. Това е, разбира се, било свързано с унищожаването на произведения на изкуството и културата, но противно на общовъзприетото мнение, грабежа е станал като цяло без излишно насилие, разрушение или опожаряване, а е извършен бързо, организирано и методично.