Превод на Свещения Коран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Превод на Свещения Коран
أَلْقُرآن
Оригинален език арабски
Автор проф. дфн Цветан Теофанов проф. д-р Иван Добрев
Първо издание 1997 г.
България
Издателство Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България
Жанр религия
ISBN ISBN 954-957-101-7; 978-954-92456-1-5

Преводът на Свещения Коран представлява интерпретация на свещената книга в Исляма на език, различен от арабски. Въпреки срещнатите трудности при превода на Корана, той е бил преведен на повечето африкански, азиатски и европейски езици.[1]

История[редактиране | edit source]

Първият превод на Корана е на персийски език. Той не е цялостен. Преведена е едва сура Ал-Фатиха през 7 век.[2] Други ранни преводи включват по няколко аята за Негуса на Абисиния и за император Ираклий.[1] Към 1936 година Коранът вече е преведен на 102 езика.[1]

Първият превод на европейски език е на латински и е направен през 1143 година. Втори превод на латински е направен през 1698 година. През 1616 година Коранът е преведен на немски, а през 1641 година на холандски. Преводи на френски са направени през 1647 и 1775 година.[1]

Първият академичен превод на Корана директно от арабски е направен през 1734 година на английски. След това са направени още няколко важни превода през 1861, 1880, 1937 и 1955 година.

На български[редактиране | edit source]

Първият опит за превеждане на Корана на български език е осъществен през 1920-те години и отпечатан от издателство „Нов живот“ като част от програмата на правителството за „пробуждане“ на помаците и приобщаването им към българското общество.[3][4] През 1991 година сектата на ахмадиите издава свой превод на Корана на български, а през 1997 година Недим Генджев също издава превод с паралелен текст на арабски в оригинал. Първият академичен превод на Корана на български език е направен от професор Цветан Теофанов през 1997 година. Две години по-късно, през 1999 година е публикувано второ издание. През 2006 година излиза от печат и второто преработено и допълнено издание с обширен предговор, в който се разглежда историята на Мохамед и на исляма, както и някои от основните му положения. На всяка страница освен превода е включен и оригиналният текст на арабски. Към някои аяти са дадени пояснения. Освен съдържание книгата има и тематичен индекс. На всяка страница освен името и номера на сурата е включен и номерът на джуза. Това е единственият български превод на Свещения Коран, признат от Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България. В последствие в Истанбул е издадена трета редакция на превода на Цветан Теофанов в луксозен формат с калиграфия от Hizmet Vakfı Yayınları. През 2008 година издателство „Труд“ публикува четвъртата редакция на превода на Корана от Цветан Теофанов. Той е издаден с твърда и мека подвързия. В него липсва оригиналният текст на арабски, както и разделението на джузове. Изданието е насочено по-скоро към немюсюлманите, тъй като от оформлението му са изпуснати някои елементи, които не представляват интерес за немюсюлманите. През 2009 година Българска мултимедийна компания (БМК) издава нов превод на Свещения Коран, направен по Тефсир-и Тъбиян от проф. д-р Иван Добрев.

Първоначално Преводът на Свещения Коран се печата в два варианта - с четене от предната корица към задната и обратно. Във второто преработено и допълнено издание, както и в третото издание на Цветан Теофанов предговорът, уводът, съдържанието и тематичният индекс са включени след предната корица и се четат нормално, а преводът започва от задната корица и се чете към предната.

Издания[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г Fatani, Afnan. The Qur'an: an encyclopedia. Great Britain, Routeledge, 2006. с. 657-669.
  2. An-Nawawi, Al-Majmu', (Cairo, Matbacat at-'Tadamun n.d.), 380.
  3. Мехмед, Хюсеин. Помаците в периода 1924-1934 г.. // Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София, [2007]. с. 109-110.
  4. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 17.