Прево (вулкан)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Прево.

Прево
Prevo ISS cut.jpg
Relief Map of Sakhalin Oblast.svg
47.0111° с. ш. 152.115° и. д.
Местоположение в Русия Сахалинска област
Височина 1360
Местонахождение Русия Сахалинска област
Планина хребета Олени
Тип стратовулкан
Диаметър на кратера 450 х 600 м
Последно изригване 1820 ± 25 г.

Прево (Симушир-Фуджи, Превосте, Итанкиой, Шиншеридаке) е симетричен стратовулкан с кратер на върха.[1] Намира се в средната част на остров Симушир, част от Централните Курилски острови, Русия.[2]

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Остров Симушир се състои от поредица от 6 вулкана, три от които са активни – Прево, Горяшчая сопка и Вулканът на Заварицки.[1] Прево е разположен в подножието на хребета Олени, а върха му се намира на 11 км от Тихоокеанския бряг и на 16 км югозападно от вулкана Уратман.[3]

Тъй като Прево е разположен в подножието на хребета Олени, пирокластичните потоци успяват да потекат на запад едва, когато върхът на вулкана се издига над хребета, който е с височина 400 – 500 м. Затова в посока Охотско море, те успяват да се разпространят едва на 4 км. Източните склонове на Прево обаче, по които се наблюдават застинали лавови потоци, безпрепятствено се спускат към Тихия океан.[3]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Вулканът Прево представлява почти съвсем правилен конус, напомнящ този на Фуджияма в Япония и по тази причина е наричан също Симушир-Фуджи. Височината му е 1360 м и е изграден главно от базалти.[2] Върхът му завършва с овален кратер с размери 450 х 600 м, чийто ръб достига най-високата си точка в североизточната си част.[3][4]

В кратера е поместен неголям вулканичен конус, стените на който доближават кратерните стени. Изграден е главно от пирокластични материали. На свой ред, той има собствен, дълбок, фуниевиден кратер, чийто диаметър е 350 м. Надолу е оформен дълбок кладенец с диаметър около 200 м. Дъното му е заето от малко кратерно езеро.[3][4]

По вертикалните стени на този вътрешен конус се виждат редуващи се слоеве от застинала лава и пирокластични материали. Връхната му част е покрита с шлака, изпод която се показва началото на лавови потоци. В долната част те стават по-отчетливи и забележими, като най-младите от тях се открояват на южния му склон.[3]

В историческо време са известни само две изригвания на Прево, вследствие на които потоци от лава достигат до северния и южния бряг на острова. По-млади следи от лавови потоци се забелязват на южния бряг, на страната на Тихия океан. Някои от носовете по Тихоокеанското крайбрежие, както и Носа на Полянски на Охотско море са създадени от изригналата от Прево лава, потоците на която се разпространяват на 4 – 5 км надолу.[3][4]

В западното подножие на вулкана се издигат два неголеми, странични лавови купола, от които се спускат лавови потоци с дължина не повече от 1 км. Те са по-млади от основния конус, така че потоците от изригванията на Прево ги заобикалят и достигат до брега на Охотско море.[3][4]

Подножието на вулкана е покрито с гъсти кедрови гори.[2]

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Лавовите и пирокластични потоци от вулкана Прево са изградени главно от базалт. Фенокристалите са представени основно от лабрадор, непрозрачен оливин и големи кристали от авгит.[3]

Активност[редактиране | редактиране на кода]

Най-силното известно изригване става през 1765 ± 5 години с вулканичен експлозивен индекс 3. Тогава горещи пирокластични потоци унищожават цялата растителност в подножието на вулкана.[2][4] Следващо слабо изригване с ВЕИ = 2 става през 1820 ± 25 г.[1][4] През първата половина на 19 век се наблюдават слаби изригвания, а през 1914 – активна фумаролна дейност.[2] Днес вулканът не проявява никакви признаци на активност, не се наблюдава даже и минимална фумаролна активност, но това не изключва възможността за бъдещо активиране.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]