Преврат в Кипър (1974)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Превратът в Кипър от 1974 г. е военен преврат, извършен от кипърската армия и гръцката хунта.

На 15 юли 1974 г. те свалят законно избрания президент Макарий III Кипърски и го заменят със съединистки националистНикос Сампсон, който формира марионетно правителство.[1][2] Целта на този преврат е анексирането на остров Кипър от Гърция и създаването на Гръцка република Кипър.[3][4][5][6][7]

Макарий III Кипърски, законният президент.

Ход на преврата[редактиране | редактиране на кода]

Превратът е разпореден от Димитриос Йоанидис, водеща фигура на гръцката хунта, и от гръцки офицери, водещи кипърската национална гвардия да превземе президентската резиденция в Никозия.[8] Сградата е почти изцяло опожарена.[9] Макарий едва избягва атаката. Той бяга от резиденцията си през задната врата и заминава за Пафос, където британците го чакат с хеликоптер в следобедните часове на 16 юли, и го транспортират от Акротири до Малта, а след още един ден и до Лондон.[10][1][11] На 19 юли той присъства на заседание на Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк и произнася реч, в която заявява, че Кипър е нападнат от Гърция.[12]

Новосъздаденият режим е описан като екстремистки марионетен режим на гръцката хунта.[13][14][15] На 15 юли между 8 и 9 часа сутринта, водачите на преврата съобщават победата си по държавния канал на Кипър „Cyprus Broadcasting Corporation“ (Ραδιοφωνικό Ίδρυμα Κύπρου), казвайки че „армията се намеси, за да се реши проблематична ситуация. Макарий е мъртъв“. Въпреки това, преди полета си, Макарий съобщава, че е жив от самостоятелно излъчване от Пафос. Новото правителство силно цензурира пресата и левите вестници спират да се отпечатват. Само десните вестници „Махи“, „Етники“ и „Агон“ продължават издателската си дейност, но техния стил е силно пропаганден. Сампсон не открито обявява намерението си за еносис в дните след преврата, а след това се фокусира върху потискането на всякаква подкрепа за Макарий и силна пропаганда срещу неговото управление.[16]

В отговор Рауф Денкташ, лидерът на кипърските турци, заявява, че той смята, че събитията са само сред кипърските гърци и призовава кипърските турци да не се противят. Кипърската армия не прави никакви опити да влезе в кипърските турски анклави, но претърсва кипърски гръцки и турски домове, а в смесените села конфискува оръжия. Турското правителство предявява претенции, че боеприпасите за преврата са транспортирани до Кипър от гръцката авиокомпания „Olympic Air“.[17] Независимо, че кипърските турци не са засегнати от преврата, Сампсон е разглеждан от тях като скандална фигура, поради неговите про-еносис настроения и "бруталната" му роля срещу кипърските турци през 1963 г.

След преврата новосъздадената хунта започва акция срещу поддръжниците на Макарий, което води до редица смъртни случаи, а според Франк Хофмайстър и "значителен брой". Броят на смъртните случаи от преврата остава спорен въпрос, тъй като Република Кипър смята убитите при преврата заедно с числото изчезнали в резултат на турското нашествие. Според Хараламбос Атанасопулос, най-малко 500 кипърски гърци са в списъка от 1617 изчезнали и смъртта им е причинена от турци и кипърски турци.[18] Според турския вестник „Milliyet“, на 19 юли 1974 г. ожесточени сблъсъци се случват в Пафос и неговите околности, броят на загиналите кипърски гърци са около 300 цивилни и 30 гръцки войници, чиито тела са транспортирани до Атина.[19]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

В отговор на военния преврат, на 20 юли 1974 г., Турция нахлува на острова позовавайки се на Гаранционния договор от 1960 г.[20][21] Така Република Турция взима контрол над северната част на страната и разделя Кипър със Зелена линия, откъсвайки около една трета от общата територия на острова. Сампсон подава оставка, военния режим пада, а Макарий се завръща. Кипърските турци установяват самостоятелно правителство, което те наричат Турска федеративна държава Кипър (ТФДК) с Рауф Денкташ като президент. През 1983 г. те провъзгласяват Севернокипърската турска република в северната част на острова, която продължава да бъде де факто държава до наши дни.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б CYPRUS: Big Troubles over a Small Island. // TIME. 29 юли 1974.
  2. Cook, Chris. What Happened Where: A Guide to Places and Events in Twentieth-century History. Routledge, 1997. ISBN 1-85728-533-6. с. 65.
  3. Papadakis, Yiannis. Nation, narrative and commemoration: political ritual in divided Cyprus. // History and Anthropology 14 (3). Routledge, 2003. DOI:10.1080/0275720032000136642. с. 253–270. "[...] culminating in the 1974 coup aimed at the annexation of Cyprus to Greece"
  4. Atkin, Nicholas, Biddiss, Michael, Tallett, Frank. The Wiley-Blackwell Dictionary of Modern European History Since 1789. ISBN 9781444390728. с. 184.
  5. Journal of international law and practice, Volume 5. Detroit College of Law at Michigan State University, 1996. с. 204.
  6. Strategic review, Volume 5 (1977), United States Strategic Institute, p. 48.
  7. Allcock, John B. Border and territorial disputes (1992), Longman Group, p. 55.
  8. Hoffmeister, Frank. Legal aspects of the Cyprus problem: Annan Plan and EU accession. EMartinus Nijhoff Publishers, 2006. ISBN 978-90-04-15223-6. с. 34–5.
  9. Presidential Palace. // Presidency of the Republic of Cyprus. Посетен на 15 април 2015.
  10. Mallinson, William. Cyprus: A Modern History. I. B. Tauris, 30 юни 2005. ISBN 978-1-85043-580-8. с. 80.
  11. Constandinos, Andreas. America, Britain and the Cyprus Crisis of 1974: Calculated Conspiracy Or Foreign Policy Failure?. AuthorHouse, 2009. ISBN 9781467887076. с. 206. Посетен на 5 март 2015.
  12. UN The Official Record of United Nations Security Council 1780th Meeting (19.07.1974)
  13. Coakley, John. Pathways from Ethnic Conflict: Institutional Redesign in Divided Societies. Routledge, 2013. ISBN 9781317988472. с. 131.
  14. Madianou, Mirca. Mediating the Nation. Routledge, 2012. ISBN 9781136611056. с. 39.
  15. Förster, Larissa. Influence Without Boots on the Ground: Seaborne Crisis Response. Government Printing Office, 2013. ISBN 9781935352037. с. 161.
  16. Jüngling, Emili. Perception of the facts about the coup in Cyprus (15th of July 1974) in the Cyprus daily press. // 2nd LSE PhD Symposium on Modern Greece: “Current Social Science Research on Greece”. Hellenic Observatory, London School of Economics, London, June 2005.
  17. Türk Birliği Alarma Geçti. // Milliyet, 16 юли 1974. с. 7.
  18. Athanasopulos, Haralambos. Greece, Turkey and the Aegean Sea: A Case Study in International Law. McFarland, 2001. ISBN 9780786450039. с. 15.
  19. Kıbrıs'ta Türk Evlerinin Aranmasını Protesto Ettik. // Milliyet, 19 юли 1974. с. 7.
  20. Farid Mirbagheri. Historical Dictionary of Cyprus. Scarecrow Press, 2010. ISBN 978-0-8108-5526-7. с. 83. Посетен на 27 юли 2012.
  21. Richard C. Frucht. Eastern Europe: An Introduction to the People, Lands, and Culture. ABC-CLIO, 31 декември 2004. ISBN 978-1-57607-800-6. с. 880. Посетен на 27 юли 2012. The process reached a critical threshold in 1974 when a botched nationalist coup instigated by the Greek junta against the Cypriot government was used as a pretext by Turkey to invade and occupy the northern part of the island. Greece and ...
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „1974 Cypriot coup d'état“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.