Предгръцки езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Предгръцките езици в лингвистиката е термин, обозначаващ неизвестните изолирани езици, разпространени в Древна Гърция преди пристигането и/или овладяването на страната от носителите на прагръцкия език. Предполага се, че древногръцкият език е заимствал много думи и собствени имена от тези езици, тъй като значителна част от гръцките думи нямат общ произход или аналози, нито могат да бъдат реконструирани посредством праиндоевропейски корени и морфеми.

В археологията т.нар. догръцки субстрат се отнася към етносите от ранния и отчасти средния период на континенталната еладска цивилизация, както и към минойската и цикладската цивилизации, като части от т.нар. егейски цивилизации. След възхода на микенската цивилизация, тя поглъща предходните три, асимилирайки и разтапяйки тези етноси сред първото гръцко население по тези места. Още по времето на Херодот много от тези догръцки народи се споменават само в легендите, т.е. били само спомен.

От писмените източници Омир първи споменава за тези древни народи, изброявайки ги: минойци, кидони и пеласги. Древногръцките митове и легенди споменават и други народи като минийци, кавкони, лелеги, аркадийци, дриопи, кинурийци, курети, молоси, тафийци. Западна Мала Азия пък се обитавала от лелеги, пеласги, тевкри, термили, тирени.

Ключът към изясняване произхода и етногенезиса на тези народи може да даде дешифровката на Линеар А, като много от тези древни народи били част от т.нар. морски народи, упоменати обширно в древноегипетските източници.

Източници и литература[редактиране | редактиране на кода]

  • ((de)) Alfred Heubeck, Praegraeca: sprachliche Untersuchungen zum vorgriechisch-indogermanischen Substrat, Erlangen (1961); revisión: A. J. Beattie, The Classical Review (1963).