Президентски избори във Венецуела (2013 година)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Президентските избори във Венецуела от 14 април 2013 г. се провеждат след смъртта на президента Уго Чавес на 5 март 2013 г.[1] Избирателите дават предимство на Николас Мадуро, действащ президент след Чавес, и той печели с малка разлика. Опонентът му, Енрик Каприлес Радонски, е бивш управител на Миранда. Каприлес е участник в изборите преди една година, и губи от Чавес с 11 пункта. Този път победата е още по-фина, с разлика 1,49 процента, което я прави най-драматичната победа след изборите от 1968 година.

Каприлс отказва да приеме резултата от изборите, твърдейки, че са допуснати неточности. От друга страна, изборният съвет прави одит на случайни 54% от гласовете, прие което електронните данни се сравняват с хартиените бюлетини. Проблеми не са забелязани.[2] Каприлс отначало настоява за одит на останалите 46% от гласовете. Изборният съвет се съгласява да направи одит, което да направи през май.[2][3] По-късно Каприлес променя мнението си, като настоява за пълен одит на изборните регистри (с установяване на всички пръстови и подписни отпечатъци), и нарича одитния процес „шега“, след декларацията на изборния съвет, че това е „невъзможно“, и ще отнеме „години“.[3] На 12 юни 2013 г. резултатите от одитния процес са обявени. Националният изборен съвет (CNE) не открива неточности в първичните резултати, и победата на Мадуро е потвърдена.[4]

Мадуро полага клетва като нов президент на 19 април[2], като Върховният съд отхвърля искането на Каприлес от 7 август 2013 г.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]