Президент на Казахстан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Щандарт на президента на Казахстан

Президентът на Казахстан (на казахски: Қазақстан Республикасының Президенті) е държавният глава, върховен главнокомандващ въоръжените сили на Република Казахстан.

Това е най-високата длъжност в страната. Правомощията на този пост са описани в специален раздел от Конституцията на Казахстан. Длъжността е създадена като президент на Казахската ССР на 24 април 1990 г. – година преди разпадането на Съветския съюз.

Някои официални представители на западни страни и международни наблюдатели не считат президентските избори, проведени в страната, за свободни и честни поради отбелязани отделни проблеми, включително забрана за гласуване, множествено гласуване, тормоз на кандидати от опозицията и цензура на пресата.

Първият президент на страната, управлявал от 1990 до 2019 г., е Нурсултан Назарбаев[1], който подава оставка на 20 март 2019 г. Съгласно Конституцията на страната, считано от същата дата, председателят на Сената на парламента Касъм-Жомарт Токаев заема длъжността президент на Казахстан[2] до края на срока на мандата на предишния президент. Следващите избори трябва да се проведат през 2020 г.[3]

Президенти на Казахстан[редактиране | редактиране на кода]

Име Мандат Политическа партия
1 Нурсултан Назарбаев
(1940–)
1990–2019 Нур Отан
2 Касъм-Жомарт Токаев
(1953–)
2019– Аманат
Безпартиен

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата President of Kazakhstan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​