Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход
Руско-турска война (1877-1878)
Информация
Период 28 юни/10 юли – 4/16 юли 1877 г.
Място Хаинбоазки проход
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Русия Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Йосиф Гурко Ottoman flag.svg Реуф паша
Сили
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Преден отряд
Samara flag.png Българско опълчение
Ottoman flag.svg Казанлъшки и Новозагорски османски гарнизони

Преминаването на Предния отряд през Хаинбоазкия проход е част от настъплението на Предния руски отряд в Южна България. Провежда се по време на Руско-турската война (1877 – 1878).

Оперативна обстановка[редактиране | редактиране на кода]

След овладяването на Търново руското командване предвижда Предния отряд да овладее Хаинбоазкия проход и да премине в Южна България. Разузнаването на прохода е възложено на малка разузнавателна група с командир княз Алексей Церетели. Водени от местни българи, установяват, че проходът не се охранява, но следва да се пригоди за преминаването на артилерията. За целта конно-сапьорска група се насочва към прохода още на 10 юли. Главните сили се съсредоточават при село Присово.

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

Осигурен с боеприпаси и храна за пет дни, Предният отряд започва движението към прохода на 12 юли. Съпровожда се от военните кореспонденти Джанюариъс Макгахан, Хосе Пелисер, Дик де Лонли, Всеволод Крестовски и Александър Иванов.

С участието на местните българи, пътечката на прохода е преодоляна от пехотата и кавалерията. В помощ на артилерията е четата на Панайот Хитов. Деветфунтовите оръдия и боеприпасите са теглени от биволи и групи от по 30 българи, а по-леките са носени на ръце. До края на деня авангардът достига до превала на прохода. Тук сапьорите поставят паметен знак.

Казанлъшкият османски гарнизон закъснява с противодействието. Изпратеният към прохода авангард от три табора е отхвърлен от 4-та стрелкова бригада и 2-ра планинска батарея.

На 15 юли частите на генерал-лейтенант Йосиф Гурко навлизат в Твърдишкото поле. При село Оризаре отхвърлят три табора на Новозагорския османски гарнизон и се насочват на запад.

На 16 юли кавалерийска част, 10-а донска батарея, 4-та стрелкова бригада, 5-а и 6-а опълченска дружина разбиват три табора, окопали се при село Уфлани.

Успешното преминаване на Хаинбоазкия проход създава условия за овладяване на Шипченския проход и развитие на настъпление в Южна България.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Генов Ц., Освободителната война 1877 – 1878, С., 1976, с. 103 – 108.
  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 12 – 13.
     Портал „Военно дело“         Портал „Военно дело          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя          Портал „Руска империя“         Портал „Руска империя          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България