Преминаване на Южния отряд през Стара планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Преминаване на Южния отряд през Стара планина
Руско-турска война (1877-1878)
Информация
Период 24 – 28 декември/5 – 9 януари 1878 г.
Място Проходи на Централна Стара планина
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Воюващи страни
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Фьодор Радецки Ottoman flag.svg Вейсел паша
Сили
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Южен отряд
Samara flag.png Българско опълчение
Ottoman flag.svg Централна армия

Преминаването на Южния отряд през Стара планина е част от заключителните действия на Действуващата Руската армия в Руско-турската война (1877-1878).

План[редактиране | редактиране на кода]

Планът за преминаването през Стара планина е разработен на основата на идеите на Руското командване за действия през заключителния период на войната. Предвижда се обход на османските сили в Централна Стара планина, излизане в долината на р. Тунджа и деблокиране на Шипченския проход. Преминаването се извършва независимо от суровите зимни условия.

Разположение на силите[редактиране | редактиране на кода]

Руски войски[редактиране | редактиране на кода]

Силите на Южния отряд (командир, генерал-лейтенант Фьодор Радецки) са разделени на три колони:

  • Централна колона. Командир, генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Общ състав от 14 000 войника. Атакува Шипченския проход.

Турски войски[редактиране | редактиране на кода]

Силите на Централната османска армия с командир Вейсел паша, заемат изгодни позиции на проходите и Шейновския укрепен лагер. Общ състав от 23 000 войника: 41 табура, 26 ескадрона и 83 оръдия.

Преминаване през Стара планина[редактиране | редактиране на кода]

За преодоляване зимните трудности при преминаването е обърнато сериозно внимание на материалната подготовка. Войниците са осигурени с храна за 8 дни. Снабдени са с топло облекло, боеприпаси и окопни инструменти. Подсигурен е необходимия транспорт. Проведено е широко разузнаване на противника. Особено ценна е помощта на българското население от района и за подготовка на пътищата и пътеките в проходите.

Авангарда на дясната колона (командир, генерал-майор Николай Столетов) започва движението от с. Топлеш към Химитлийския проход на 24 декември/5 януари в 18:00 часа. Трудният терен и снега забавят движението. Главните сили достигат връх Караджа следобед на 25 декември/6 януари. На следващия ден започват спускане към с. Химитли (дн. Ясеново) по наклон от 45 градуса. Следобед водят ожесточен бой и отхвърлят противника от Химитлийския проход. Поради разтегляне на колоната съсредоточаването при Шейновския османски лагер завършва сутринта на 28 декември/9 януари.

Авангарда на лявата колона потегля от с. Радевци към Тревненския проход призори на 24 декември/5 януари. Достига превала при с. Селце около 13:00 часа на 25 декември/6 януари. След нощуване на открито започва спускане. Отрядът на генерал-лейтенант Николай Шнитников води бой и овладява с. Мъглиж, а на 27 декември/8 януари освобождава Казанлък. Сутринта на 28 декември/9 януари колоната е съсредоточена при Шейновския османски лагер.

Централната колона на 28 декември/9 януари атакува османските сили на Шипченския проход. Сковава ги и дава възможност на дясната и лявата колона да преминат успешно планината.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки изключително трудните зимни условия, Южният отряд успешно преминава проходите в Централна Стара планина. Отхвърля силите на Централната османска армия от Химитлийския и Тревненския проход. Турците са принудени да се оттеглят в Шейновския укрепен лагер. След успешното съсредоточаване, Южния отряд създава условия за разгрома на Централната османска армия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 130,137, 145 – 147
  • Освободителната война 1877 – 1878, С., 1978, с. 223 – 230