Преображенци

Преображенци
Преображенци 42.796859, 27.328566 Преображенци
Общи данни
Население	435 души (31 декември 2025 г.) 28,4 души/km²
Землище	15,32 km²
Надм. височина	177 m
Пощ. код	8541
Тел. код	05944
МПС код	А
ЕКАТТЕ	51055
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Руен Ахмед Мехмед (ДПС; 2023)
Кметство    – кмет	Сейфула Мустафа (ДПС)

Преображенци е село в Югоизточна България. То се намира в община Руен, област Бургас.

География

Село Преображенци се намира в община Руен, област Бургас, югоизточна част на Република България. Намира се на около 200 м надморска височина, на площ от 15,32 кв.км.

История

По време на османското владичество селото носи името Надър.

В данъчен регистър на немюсюлманското население от 1635 година е отбелязано село Надър дербенд, с 51 християнски ханета.

С освобождението на България и Берлинския конгрес през 1878 г. Надър остава в Източна Румелия. След Съединението през 1885 година влиза в границите на Княжество България. Преди Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. в Надър емигрират семейства от селата Визица, Граматиково, Кайбиляр (днешно Странджа), Карагеоргиево. По-масова вълна на преселение има след погрома на Илинденско-Преображенското въстание. Тогава идва население от Стоилово, Малко Търново, Звездец.

По-известни родове са Англъшеви, Пиперови, Кускунови, Ангел Хулеви, Капитанови, Хамбарджиеви и др.^{[източник? (Поискан преди 80 дни)]}

Църквата „Св. Св. Константин и Елена“ в Надър е построена през 1896 година от малкотърновския майстор Стамат. Повечето от иконите са изографисани от Ипократ от Варна. Църквата е осветена на 26 ноември 1909 г. от Сливенския митрополит Гервасий.

С годините църквата рухва, за да може през 1996 г. с труда на българи и турци да се възстанови. Новата сграда е осветена лично от Сливенския митрополит Йоаникий. На 14 януари 1928 г. е основано и читалище „Просвета“. През годините до Втората световна война е натрупало близо 382 тома. Училището е създадено през 1928 г. от родолюбиви българи и носи името „Отец Паисий“. Училището и църквата се намират в един двор, който е църковен и е подарен от Борис Ецов от гр. Айтос. Първи учители са били Бодурови, Минчо и Марийка Петрови от Казанлък. Дълги години училището е било Прогимназия. В по-близкото минало директори на училището са били Ирина Велкова, Петко Москов от с. Руен, Вълкана Костадинова, Милка Николова, която впоследствие става Директор на елитното училище „Св. св. Кирил и Методи“ в гр. Бургас. Един от най-будните учители през 1950-те години е учителят Славчо Н.Яков от с. Самуилово община гр. Петрич, които развива художествена самодейност в селото и печели престижни награди, същевременно основава хор на селото и театрална трупа, с която изнася много постановки в околията. С течение на времето училището се превръща в начално и в 2000 г. със заповед на тогавашния Министър на просветата Весели Методиев е закрито, за да работи само като лятна детска градина. Твърде оскъдни са данните за селото преди 1944 г.има запазени известни спомени в държавен архив гр. Бургас. След 9.IX.1944 г. има повече данни. Кметове на селото са били: Пейо Коларов, Продан Грудов, Кольо Демирев, Коста Стойков, Киро Грудов, Димо Янков, Адем Иляз, Назиф Ахмед, Сейфула Мустафа. През 1950 г. се създава ТКЗС „Лисенко“, което просъществува до създаването на /АПК/Аграрно Промишлени Комплекси през 70-те години на 20 век. Първия турчин в селото се заселва през 1969 г., след като Вълю Емуков продава къщата си и се заселва в днешно с. Ветрен. Турците идват от селата Каменяк, Заимчево и др. До 1969 г. в селото са живеели само българи, с изключение 1956 – 1957 г. за кратко копанари, които се изселват в с. Караново. Джамията е построена през 1994 г. През селото минава река Хаджийска, която се влива в курорта Слънчев бряг, на Черно море. Селото е дало две жертви по време на Втората световна война – Петко Стоянов и Кальо Георгиев. Други участници във войната са Пейо Коларов, Яни Петков. През годините населението се занимава със земеделие и животновъдство, а известна малка част са работили в машинно-тракторната станция и в Селкоопа/селска кооперация/в с. Руен. Селото е дало редица юристи, инженери, учители, работници в обществени и партийни организации, минната промишленост, жп транспорта и др. До 1976 г. селото се наименува Надър и с указ на тогавашния Държавен съвет, оглавяван от Тодор Живков, се преименува на с. Преображенци заради голямото преселение на бежанци от Тракия след Илинденско-Преображенското въстание. В държавен архив гр. Бургас са намерени скица на църковния двор и сградата на училището, както и скица на мястото определено за паметник в с. Надър от 1941 г. утвърдена лично от началник-щаба на войската. Ползувани са материли от Историческа справка, изготвена от Георги Даутев от с. Надър, прочетена на първата земляческа среща на Надърци и Преображенци, организирана и проведена в гр. Айтос, ресторант „Аетос“ на 13.06.2008 г. от Ирина Велкова, бивш Директор на училището. Справката е допълнена от Петко Янев – роден през 1947 г. от Пиперовия род, живеещ в гр. Бургас, к/с Изгрев – бл. 39, по лични спомени – 09.12.2008 г.^{[източник? (Поискан преди 80 дни)]}

С указ № 1060/обн. 02.VI.1978 г. село Надър е преименувано на Преображенци. Към 4 декември 1985 година селото има 559 жители.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост
Общо	475
Българи	75
Турци	384
Цигани	-
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	15