Преображенци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Преображенци
Общи данни
Население 457 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 15,32 km²
Надм. височина 201 m
Пощ. код 8541
Тел. код 05944
МПС код А
ЕКАТТЕ 51055
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Руен
Исмаил Осман
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Преображенци
Назиф Ахмед
(ДПС)

Преображенци е село в Югоизточна България. То се намира в община Руен, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Преображенци се намира в община Руен,област Бургас,югоизточна част на Република България. Намира се на около 200 м. надморска височина,на площ от 15,32кв.км., с около 500 жители Същото е възникнало в началото на османското владичество. Съществуват сведения в държавен архив, че през 1640 г. е имало 27 български семейства. Населението е било със особен статут в Османската империя. Това са така наречените "войнуци" - местна полиция, която имала задача да защитава проходите и са били освободени от редица данъчни задължения. Името на селото идва вероятно от управителя Надир или Надър.По тези места е минавал важния път Варна-Истанбул.На един от проходите в планината има камък с голяма човешка стъпка, която местното население нарича Крали-Марковата стъпка. По тези места през VIII-VI в.пр.Хр. живеят тракийски племена "транипси" и "нипсеи". През VII век преди създаването на българската държава се настанява славянското племе "севери". След 681 г.- годината на създаването на Българската държава, тези земи остават във владение на Византия. След похода на хан Тервел през 705 г. те вече са присъединени към България. Има вероятност през тези земи да са преминавали хан Крум и цар Симеон с войските си в отделните походи. През 976 г. тези земи са завладени от Йоан Цмихский, но няколко години по-късно, Самуил успява да ги отвоюва. Окончателно през 1018 г. попадат под Византийска власт. След въстанието на Асеновци, Калоян успява да възстанови българското им владеене през 1204 г. След битката при Черномен през 1371 г. цяла Тракия попада под османска власт.Със освобождението на България и Берлинският конгрес през 1878 г. селището остава в Източна Румелия.След Съединението през 1885 г. влиза в границите на България. Преди Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. в Надър емигрират семейства от селата Визица, Граматиково, Кайбиляр /днешно Странджа /, Карагеоргиево.По масова вълна на преселение има след погрома на Илинденско-Преображенското въстание.Тогава идва население от Стоилово, Малко Търново, Звездец. По-известни родове са Англъшеви, Пиперови, Кускунови, Ангел Хулеви, Капитанови, Хамбарджиеви и др. В Държавен архив гр.Бургас се намират протоколи от църковното настоятелство за периода 1897 г. до 1919 г.и от 1919 г. до 1930 г. По известни църковни настоятели през тези периоди са: Продан Костов, Райко Димитров, Петко Желязков, Пею Георгиев, Петко Димитров, Матю Коичев, Георги Диков, Яни Христов, Янко Костадинов, Цвятко Вълчев. През 1926 г. свещеник в селото става известния Поп Рачо Николов. Същият е и председател на църковното настоятелство. В държавен архив се намират и различни приходно касови ордери, третиращи различните дейности и разходи на църквата. Църквата носи името "Св.Св.Константин и Елена". С годините църквата рухва, за да може през 1996 г. с труда на българи и турци да се възстанови. Новата сграда е осветена лично от Сливенския митрополит Йоаникий. На 14.01.1928 г. е основано и читалище "Просвета". През годините до Втората световна война е натрупало близо 382 тома. Училището е създадено през 1928 г. от родолюбиви българи и носи името "Отец Паисий". Училището и църквата се намират в един двор, който е църковен и е подарен от Борис Ецов от гр. Айтос. Първи учители са били Бодурови, Минчо и Марийка Петрови от Казанлък. Дълги години училището е било Прогимназия. В по-близкото минало директори на училището са били Ирина Велкова, Петко Москов от с. Руен, Вълкана Костадинова, Милка Николова, която впоследствие става Директор на елитното училище "Св.Св.Кирил и Методи" в гр.Бургас. Един от най-будните учители през 1950-те години е учителят Славчо Н.Яков от с. Самуилово община гр. Петрич, които развива художествена самодейност в селото и печели престижни награди, същевремено основава хор на селото и театрална трупа,с която изнася много постановки в околията. С течение на времето училището се превръща в начално и в 2000 г. със заповед на тогавашния Министър на просветата Весели Методиев е закрито, за да работи в момента само като лятна детска градина. Твърде оскъдни са данните за селото преди 1944 г.има запазени известни спомени в държавен архив гр.Бургас. След 9.IX.1944 г. има повече данни. Кметове на селото са били: Пейо Коларов, Продан Грудов, Кольо Демирев, Коста Стойков, Киро Грудов, Димо Янков, Адем Иляз, Назиф Ахмед,Сейфула Джемал. През 1950 г. се създава ТКЗС "Лисенко", което просъществува до създаването на /АПК/Аграрно Промишлени Комплекси през 70-те години на 20-ти век. Първия турчин в селото се заселва през 1969 г.,след като Вълю Емуков продава къщата си и се заселва в днешно с.Ветрен. Турците идват от селата Каменяк, Заимчево и др. До 1969 г. в селото са живеели само българи, с изключение 1956-1957 г. за кратко копанари, които се изселват в с. Караново. Джамията е построена през 1994 г. През селото минава река Хаджийска, която се влива в курорта Слънчев бряг, на Черно море. Селото е дало две жертви по време на Втората световна война - Петко Стоянов и Кальо Георгиев. Други участници във войната са Пейо Коларов, Яни Петков. През годините населението се занимава със земеделие и животновъдство, а известна малка част са работили в /МТС/Машинотракторна станция,и в Селкоопа/селска кооперация/в с. Руен. Селото е дало редица юристи, инженери, учители, работници в обществени и партийни организации, минната промишленост, ж.п.транспорта и др. До 1976 г. селото се наименува Надър и с указ на тогавашния Държавен съвет, оглавяван от Тодор Живков, се преименува на с.Преображенци заради голямото преселение на бежанци от Тракия след Илинденско-Преображенското въстание.В държавен архив гр.Бургас са намерени скица на църковния двор и сградата на училището, както и скица на мястото определено за паметник в с.Надър от 1941 г. утвърдена лично от началник щаба на войската. Ползувани са материли от Историческа справка, изготвена от Георги Даутев от с.Надър, прочетена на първата земляческа среща на Надърци и Преображенци, организирана и проведена в гр. Айтос, ресторант "Аетос" на 13.06.2008 г. от Ирина Велкова, бивш Директор на училището. Справката е допълнена от Петко Янев - роден през 1947 г. от Пиперовия род, живеещ в гр.Бургас, к/с Изгрев - бл. 39, по лични спомени - 09.12.2008 г. р


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА СЕЛО ПРЕОБРАЖЕНЦИ!!

Историко- геогравска справка на с. Преображенци /старото му име Надър/

Село Надър, сега Преображенци има многовековна история. Вероятно е възникнало още в началото на османската власт. Такива са сведенията на ЦЕНТРАЛНИЯ ДЕМОГРАФСКИ ИНСТИТУТ. В архивите е посочено, че през 1640 година в селото е имало 27 български семейства. Преображенци е едно от малкото села в нашия край, в което е документирано чисто българско население. Някои езически обичаи, като,,Пали кош",,,Весене на куче",,,Кукеров ден" подробно описани на друго място в настоящата справка, много добре сочат, че селището е съществувало от дълбока древност, но не на сегашното му място. Много точни са сведенията,че Преображенци е възникнало като войнишко селище по името на първия турски управител на поста, охранявал важния път от Варна за Истанбул, който е минавал през малък, но много опасен проход по долината на р. Дермендере, сега Воденична река. Тук е бил един от най-важните турски постове. За това свидетелства,,КАЛЕТО" основите на което се виждат и сега. То е било уязвимо от изток, от към село,,Разбойна", от където са идвали разбойници и са го нападали. Първият управител турчин е бил НАДИР, от когото по-късно селото получава името си Надър. Това име остава непроменено десетилетия наред. Много злато намерено в района на,,Калето", говори, че то е било заравяно, за да бъде запазено при нападение на селото от разбойниците. Има предание, че тук са заровени два катъра, натоварени със злато. Може би в това има истина. Преминаването на керваните по този път, строго охраняван, им давало възможност да почиват в равнината зад водениците на Ангел Хулев, които по онова време не са съществували. За това свидетелствуват трите чешми, сега ремонтирани. Две от тях са построени в една редица, а третата е насреща им. Както казах, старото селище е било по на изток от сегашното, близо до местността,,Караджа батак'' /черна кал/. Голямата кал е била типична за източната част на замлището. Бързам да добавя, че никое землище наоколо не е било така добре очертано праволинейно по речни корита от изток на запад, както землището на Преображенци. Това още веднъж доказва привилегиите на селото като войнишко.

По североизточната част на землището се намирали няколко малки варници. В тях вероятно са приготвяли вар не само за турски пост /Калето/, но и за жилищата на селяните.

Докато селището заемало източната част, БЕЙЛЕРБЕЯТ живеели малко по-далеч на запад от него. До конака му била построена джамия /до хоремага/, по-късно разрошена по неизвестни причини.

Заедно с потурчването на местното население и заселването на турски семейства за подсилване на охраната но искане на бейлербеят селото се измества на запад, за да се приближи до неговият конак.

ИЛИНДЕНСКО - ПРЕОБРАЙЕНСКОТО въстание през 1903 година е причина много българи, прокудени от развилнелите се турци из Странджа, да преминат границата и да се прехвърлят в България.

Българите са бягали през тежки теренни условия, далеч от пътищата, за да се предпазят от турците. Те носели със себе си малко багаж - само по едно вързопче. Много пеленачета били оставени в гората, за да не издадат с плачовете си бягащите. Моят дядо ми е разказвал подобна случка с неговото семейство. Една от дъщерите му ЗОНОФИЯ, пеленаче още, била пренесена в България, след като Гина, сестрата на баба ми запушила устата на детето с кърпа с риск да го задуши. В противен случай Зонофия щяла да я сполети злочестата съдба на много пеленачета, оставени във вековните гори на Странджа.

Може би година преди ИЛИНДЕНСКО - ПРЕОБРАЖЕНСКОТО въстание в село Преображенци се заселва Георги Керемеджията, когото почти всички, преселили се в селото странжанци, познавали много добре. Той станал притегателна сила за цели родове преселници от Странджа в селото. Те дошли от Стоилово, Визица, Граматиково и Малко Търново. Такива са родовете на Димо Сурчев, Георги Чобанов, Илю Стоянов, Мандалдията и др. Към тях се присъединили и намерили общ език и родове, дошли от съседни и по-далечни села, каквито са тези на Дядо Цвятко, на шопите, на дядо Митю и дядо Конда, които идват от село Булчино и др. Това става след жестока разправа на турски бей с българска сватба в Булчино. Беят много харесвал младоженката и искал да я вземе в харема си. Той научил за сватбата на момичето с любимия й, която била вдигната тайно и я разпръснал. Булката останала в селото, наречено Булчино, а зетят се покрил в друго балканско село, получило по-късно името Зетьово.

Семействата на дядо Конда и дядо Митю стояли вън от обществения живот в селото. Те не са пречили на другите в борбата им с местното турско население. Ползвали се с авторитет сред селяните, но не се сближили със странджанците и останали,,неми'' наблюдатели на събитията. Техните къщи били построени една до друга в най-западната част на селото. Малко се знае за родовете: Грудови, Фучеджиеви, Пиперови, Бахчеванови, Рачеви, Англъшеви, Кръстеви, дядо Кирови, и др.

Всички български семейства били здраво споени от общите традиции и обичаи. Селото се оправлявало от кмет, а неговите разпоредби се разгласяли чрез кехаята.

Изследванията сочат, че преселниците от Източна Тракия на първо време са били добре посрещнати от местното потурчено население, на което допадали техните обичаи. По-късно се появили сблъсъци на религиозна основа. Макар и да запазило своите български обичаи потурченото население изпълнявало махамеданска вяра. Преследвани и изтезавани от турците в Странджа, новодошлите преселници не могли да понесат мохамеданите. Започнала страшна схватка между тях.

Бежанците имали многолюдни семейства. Те били с по-висок боен дух и сравнително по-издигнати в интелектуано отношение. Разделени били на две групи. Едната, бунтарски настроена, начело с рода на Чоката, а другата начело с рода на Димо Сурчев /ТЕРЗИЯТА/, проявявала стремеж за завладяването на властта в селото. Останалите поддържали ту едните, ту другите. Факт е, че първият кмет най-дълго кметувал, бил дядо Димо, а по-късно неговия син Стоян Димов.

В борбата с местното мохамеданско население се включили всички - и възрастните и юношите. Поради страх от турците борбата имала таен и често пъти подмолен характер. От възрастни хора узнах, че първоначално разпрата започнала с питейна вода. Известно е, че в Преображенци е имало няколко чешми с хубава вода. За да уязвят мохамеданите, през нощта младежите изрязвали едно парче свинско месо, провирали го в чучура на чешмата и се укривали. Българите знаели това и спокойно си наливали вода, а кадъните се връщали с празни бакъри. Това внесло страшен смут в мохамеданското население, което решава да си изкопае кладенец, за да се снабдява с питейна вода. Кладенецът бил изкопан на улицата, южно от мястото на Стоян Ковачев. За пазач бил поставен възрастен турчин, който денонощно охранявал. Някои младежи обаче извардили охраната и хвърлили в кладенеца умряло куче. Като видели, че не могат да намерят изход от,,зулумите'', турците започнали да се изселват. Така в непродължително време в селото останало чисто българско население. Ппеображенци е единственото село в бившата Айтоска околия, чието население запазило българските си нрави и обичаи в най-чист вид, като коледуване, надбягване с коне и магарета на Тодоров ден, къпане на младоженци на Великден, организиране и провеждане на голям панаир на св. Константин и Елена,,Алязмото'', който по значение не отстъпва на кюпетлийския.

Землището на Преображенци се отличава както вече посочих с праволинейното си очертание. Това още веднъж доказва, че селището е било войнишко и привилегировано някогашно владение на първия бейлербей НАДИР. На север землището обхваща част о Западна Еминска планина, главно нейната южна част. Границата върви по нейните по-стръмни склонове, като северната равнинна била на част, изпъстрена с тъй наречените ГЮЛЖУЦИ, остава извън землището на селото. Така,че северната част включва поляните на крайната западна част на Еминската планина, върви на изток, завива малко на юг, като обхваща слабо хълмист релеф, обрасъл главно с дрян, преминава на юг към м.,,КУЗА'' с диви габерови гори и стига до Дермен дере, северно на Калето.