Преписи и преводи на Библията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Най-стари преводи на Библията[редактиране | edit source]

Библейските книги са написани на еврейски, арамейски и гръцки език. Най-старите преводи от древността са: Септуагинта или Превод на Седемдесетте, готският и Вулгата.

Септуагинтата (Преводът на Седемдесетте) възниква около 32 век пр.н.е.. Самото име на този превод се основава на легендата, възникнала въз основа на писмо на Псевдо-Аристей: по молба на Деметрий Фалерей, библиотекар на прочутата Александрийска библиотека в Египет, Птолемей II Филаделф (285-246 год. пр.н.е.) поканва от Палестина седемдесет и двама евреи, които владеят гръцки език, за да преведат Стария завет от еврейски на гръцки. Целият превод не възниква по едно и също време, но е ценно свидетелство за стария еврейски текст.

Готската Библия е дело на готския епископ Вулфила, който осъществява първия превод на Библията в Европа. Преводът е завършен през 343 г. в днешните български земи, край Дунава.

Страница от Библията на Вулфила в Codex Argenteus

Вулгата (Vulgata) е латинският превод, който е направен от свети Йероним по поръчение на папа Дамас I. Този превод е основна ревизия на дотогавашния стар латински превод на Библията Vetus latina (или просто Латина) и е направен между 383 и 406 г. Повечето старозаветни книги са преведени наново от еврейски и гръцки оригинали, а няколко от старозаветните и всички новозаветни книги са взети от стария латински превод, като в някои са внесени поправки (напр. в евангелията). През 1516 г. Еразъм Ротердамски публикува анотиран превод от гръцки на Новия завет и поставя под въпрос авторитета на Вулгатата. През 1546 г., противопоставяйки се на протестантските преводи, контрареформисткият събор в Триент обявява Вулгатата за автентичния превод на Библията за Католическата църква. Ватиканският събор през 1979 одобрява т.нар. Nova Vulgata - нов превод на Библията на латински, основаващ се на старата Вулгата и древните ръкописи.

Славянска Библия. Най-старият превод на част от Библията на старобългарски език е този на братята Кирил и Методий от 9-ти век.

Библията от Лутер. През 15-ти век в Германия се появяват различни немски преводи на Библията, но техният език е архаичен и те не стават популярни. През 1522 г. Мартин Лутер публикува немския превод на Новия завет, т.нар. "Септемврийски завет", а през 1534 г. Ханс Луфт отпечатва във Витенберг пълното немскоезично издание на Библията от Лутер.

Най-стари преписи на Библията[редактиране | edit source]

Оригиналите или т.нар. автографи на отделните библейски книги са изгубени: били са написани на нетраен материал (пергамент, хартия), а от времето на възникването им са изминали хилядолетия. До нас са достигнали само по-късни преписи (апографи): много гръцки и по-малко еврейски. До средата на 20 век изданията на еврейската библия са били въз основа на препис от 11 век (т.нар Codex Leningradensis).

През 1947 и по-късно в Кумран край Мъртво море е открит богат библейски материал, датиращ от 21 век пр.н.е. и 12 век.

Съвременен текст на Библията[редактиране | edit source]

С въпроса за отношението на съвременния текст на Библията (на еврейски, арамейски и гръцки) към текста на оригинала се занимава библейската текстуална критика. Оригиналните текстове са достигнали до нас чрез различни преписи, които до голяма степен са сходни помежду си. Текстовете от Кумран също не се различават съществено от познатите преди това. До това заключение се стига след научно сравняване на най-старите преводи и запазени преписи – т.нар. библейски кодекси и папируси. В отделни текстове съществуват минимални разлики – т.нар. варианти или разночетения, каквито се срещат не само в библейските, но и във всички древни книги, каквито са например книгите от класическите гръцки и римски писатели. В това отношение Библията дори е в по-добро положение от класиците, достигнали до нас в сравнително ограничен брой преписи, повечето от които от 9 век и по-късно: има запазени гръцки преписи на Библията от 4 век. След откритията в Кумран науката разполага с още по-древни преписи – за някои дори се смята че са от 3 век пр.н.е..

Най-важни библейски ръкописи[редактиране | edit source]

Еврейски[редактиране | edit source]

  • Папирус Наш: съдържа целият текст на Декалога (Десетте божи заповеди) – Изход (20:2 – 17) и Второзаконие (5:6 – 12), както и началото на Шема Израел (Второзаконие, от 6:4, Слушай, Израилю). Намерен е през 1902 г. и е наречен на името на първия си собственик. Съхранява се в Кеймбридж. Папиролозите го датират към началото на 1 век пр.н.е. или по-рано. Преди откритията в Кумран този ръкопис е смятан за един от най-старите запазени библейски текстове на еврейски език.
  • Ръкопис на Исаия (IQIsa): съдържа почти целия текст на Исаия. Това е един от най-ценните ръкописи, открити в Кумран през 1947 г.

Гръцки[редактиране | edit source]

  • Папирус Райландс (P 52): най-старият, известен досега откъс от Новия завет. Съхранява се в университетската библиотека „Джон Райландс“ в Манчестър. Открит е в началото на 20 век в Египет. Това всъщност е листче с размери 9X6 см, изписано от двете страни. Съдържа няколко реда от евангелието от Йоан (18:31 – 33 и 18:37 – 38). Важен е с това, че папиролозите го отнасят към първата половина на 2 век и по този начин се опровергават теориите за късния произход на евангелието от Йоан.
  • Папирус Бодмер (P 66): съхранява се в библиотеката Бодмер в Женева. Открит и издаден от В. Мартин. Важен е както със своята старинност (писан е около 200 год.), така и със съдържанието си: съдържа голяма част от евангелието от Йоан (1:1 – 14:26) и още няколко откъса от следващите глави.
  • Ватикански кодекс (B): съхранява се от 14 век в библиотеката на Ватикана. Съдържа целия Стар завет (в превода на Седемдесетте) и Новия завет. Запазени са 734 фолия, като началното (Битие, 1:1 – 46:28) и крайното (Послание към евреите, от 9:15 нататък) са изгубени. Смятан е за най-важния запазен препис на Библията. Не се знае със сигурност къде е преписван, но надделява предположението, че е в Египет през първата половина на 4 век. От гледна точка на палеографията е оценен като най-верен препис.

Еврейският начин на мислене и изразяване[редактиране | edit source]

Речникът на еврейския език е характерен с не много богата лексика, поради което отделните думи са натоварени с много значения. Това дава възможност мисълта да се изрази с малко думи с много нюанси на съдържанието. Поради тази причина е невъзможно в лексикално отношение да се превеждат еднозначно редица книги от Библията, особено Песен на песните, Еклесиаст и др.

В еврейския библейски текст глаголът е основното изразно средство. Еврейският глагол има форми за две временаминало (перфект) и бъдеще. В същото време обаче глаголът има множество форми, при които коренът приема различни значения. По този начин има големи възможности за нюанси в изразяването чрез глаголи.

Строежът на изречението в Стария завет е твърде прост: библейският еврейски почти не познава зависимите изречения, а само съчинителните. Поради това на практика в библейския текст преобладава съюзът и, което води до определена сухота и монотонност на езика, а мисълта остава недоизказана, с отворени възможности събеседникът да улови мисълта повече или по-малко по интуиция.

Европейският начин на изказване на мисълта – по-точно гръко-римският – е характерен с логичността си, с подчинените си изречения и с възможности за абстракция, то еврейският е координиран и конкретен и се гради върху парадокса. Еврейският стил е образен и конкретен, обича силни изрази, смели метафори, фантастични картини, емфази и хиперболи, като дори и най-духовните и най-абстрактните неща се представят с материални термини: Бог има очи, уши, ръце, гневи се, трогва се. Това са изразни средства, обусловени от самите възможности на езика и стила.

Преводи на български език[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Д-р Бонавентура Дуда, Opći uvod u Bibliju (Общ увод в Библията), Загреб, 1980