Преписи и преводи на Библията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Преводите на текстът на книгите на Библията от езиците на които първоначално са били написани (Стар завет - на иврит, и Нов завет - на древногръцки) - на други езици, е процес който протича в продължение на близо две хилядолетия, като част от християнизацията от момента на християнизацията на Римската империя.

Обединените библейски общества (United Bible Societies) отчитат, че към 31 декември 2007 г. пълния превод на Библията с т.нар. второканонически книги е наличен в 123 езика. Старият и новият завет са преведени на още 438 езици, а само новият - на 1168 езика. На други 848 езици са преведени части от библейския текст.

По този начин, Библията изцяло или частично е преведена на 2454 езици по света към края на 2007 г. [1]

Семантика[редактиране | редактиране на кода]

Ecce Homo (Ето, Човекът!) - Михай Мункачи, 1896

Точните преписи и най-вече преводи са от изключително значение за правилното разбиране на библейския текст, а оттук и за формирането на светогледа, особено през средновековието. Ето защо, още за канона и за църквата е от изключително важно и съществено значение коректния библейски превод на текста на светото писание - за християнизацията. Макс Вебер пише в писмо по повод конфирмацията на 25 март 1884 г. на Алфред Вебер следното:

Християнската религия е една от опорите, върху които почива всичко велико, създадено в този свят: възникналите държави; всички велики дела, които те са извършили; грандиозните закони и наредби, които са създали, та дори науката и всички велики мисли на човешкия род са се развивали главно под въздействието на християнството. Никога, откакто свят светува, мислите и сърцата на хората не са били така развълнувани, както от идеите на християнската вяра и християнската любов към ближния. Колкото повече се взираш в летописите на историята на човечеството, толкова по-ясно ще ти става това. Факт е, че в наше време всичко, което разбираме под понятието култура, почива на първо място върху християнството, че днес в учрежденията и подредбата на цялото човешко общество, в неговия начин на мислене и действие, всичко е свързано и зависи от християнството до такава степен, че ние дори не забелязваме и изобщо не съзнаваме повече, че във всичко, което правим и мислим, сме под влиянието на християнската религия. Християнството е общата връзка, която ни свързва с всички народи и хора, стоящи на същото равнище като нас, тъй като дори онези сред нас, които не се наричат християни или пък твърдят, че не искат да имат нищо общо с християнството, всъщност са усвоили основните мисли на християнството и действат несъзнателно според неговото учение.

[2]

Най-стари преводи на Библията[редактиране | редактиране на кода]

Библейските книги са написани на еврейски, арамейски и древногръцки език.

Най-старият и авторитетен превод от древността е на Септуагинтата или Превод на Седемдесетте, последван от Пешита, латинските Vetus Latina, от готския и Вулгата.

Първият средновековен превод на Библията, извън предходните на трите свещени езика на свещеното писание, е извършен в Преславската книжовна школа на старобългарски език по времето на т.нар. златен век на българската средновековна култура при цар Симеон Велики.

Септуагинта[редактиране | редактиране на кода]

Септуагинтата (Преводът на Седемдесетте) възниква около 32 век пр.н.е.. Самото име на този превод се основава на легендата, възникнала въз основа на писмо на Псевдо-Аристей: по молба на Деметрий Фалерей, библиотекар на прочутата Александрийска библиотека в Египет, Птолемей II Филаделф (285-246 год. пр.н.е.) поканва от Палестина седемдесет и двама евреи, които владеят гръцки език, за да преведат Стария завет от еврейски на гръцки. Целият превод не възниква по едно и също време, но е ценно свидетелство за стария еврейски текст.

Готската Библия[редактиране | редактиране на кода]

Страница от Библията на Вулфила в Codex Argenteus

Готската Библия е дело на готския епископ Вулфила, който осъществява първия превод на Библията в Европа. Преводът е завършен през 343 г. в днешните български земи, край Дунава.

Вулгата[редактиране | редактиране на кода]

Вулгата (Vulgata) е латинският превод, който е направен от свети Йероним по поръчение на папа Дамас I. Този превод е основна ревизия на дотогавашния стар латински превод на Библията Vetus Latina (или просто Латина) и е направен между 383 и 406 г. Повечето старозаветни книги са преведени наново от еврейски и гръцки оригинали, а няколко от старозаветните и всички новозаветни книги са взети от стария латински превод, като в някои са внесени поправки (напр. в евангелията). През 1516 г. Еразъм Ротердамски публикува анотиран превод от гръцки на Новия завет и поставя под въпрос авторитета на Вулгатата. През 1546 г., противопоставяйки се на протестантските преводи, контрареформисткият Трентски събор обявява Вулгатата за автентичния превод на Библията за Католическата църква. Ватиканският събор през 1979 одобрява т.нар. Nova Vulgata - нов превод на Библията на латински, основаващ се на старата Вулгата и древните ръкописи.

Славянската Библия[редактиране | редактиране на кода]

Най-старият превод на част от Библията на старобългарски език е този на братята Кирил и Методий от 9-ти век.

Библията на Лутер[редактиране | редактиране на кода]

През 15-ти век в Германия се появяват различни немски преводи на Библията, но техният език е архаичен и те не стават популярни. През 1522 г. Мартин Лутер публикува немския превод на Новия завет, т.нар. "Септемврийски завет", а през 1534 г. Ханс Луфт отпечатва във Витенберг пълното немскоезично издание на Библията от Лутер.

Най-стари преписи на Библията[редактиране | редактиране на кода]

Оригиналите или т.нар. автографи на отделните библейски книги са изгубени: били са написани на нетраен материал (пергамент, хартия), а от времето на възникването им са изминали хилядолетия. До нас са достигнали само по-късни преписи (апографи): много гръцки и по-малко еврейски. До средата на 20 век изданията на еврейската библия са били въз основа на препис от 11 век (т.нар Codex Leningradensis).

През 1947 г. и по-късно в Кумран край Мъртво море е открит богат библейски материал, датиращ от 21 век пр.н.е. и 12 век.

Съвременен текст на Библията[редактиране | редактиране на кода]

С въпроса за отношението на съвременния текст на Библията (на еврейски, арамейски и гръцки) към текста на оригинала се занимава библейската текстуална критика. Оригиналните текстове са достигнали до нас чрез различни преписи, които до голяма степен са сходни помежду си. Текстовете от Кумран също не се различават съществено от познатите преди това. До това заключение се стига след научно сравняване на най-старите преводи и запазени преписи – т.нар. библейски кодекси и папируси. В отделни текстове съществуват минимални разлики – т.нар. варианти или разночетения, каквито се срещат не само в библейските, но и във всички древни книги, каквито са например книгите от класическите гръцки и римски писатели. В това отношение Библията дори е в по-добро положение от класиците, достигнали до нас в сравнително ограничен брой преписи, повечето от които от 9 век и по-късно: има запазени гръцки преписи на Библията от 4 век. След откритията в Кумран науката разполага с още по-древни преписи – за някои дори се смята че са от 3 век пр.н.е..

Най-важни библейски ръкописи[редактиране | редактиране на кода]

Еврейски[редактиране | редактиране на кода]

  • Папирус Наш: съдържа целият текст на Декалога (Десетте божи заповеди) – Изход (20:2 – 17) и Второзаконие (5:6 – 12), както и началото на Шема Израел (Второзаконие, от 6:4, Слушай, Израилю). Намерен е през 1902 г. и е наречен на името на първия си собственик. Съхранява се в Кеймбридж. Папиролозите го датират към началото на 1 век пр.н.е. или по-рано. Преди откритията в Кумран този ръкопис е смятан за един от най-старите запазени библейски текстове на еврейски език.
  • Ръкопис на Исаия (IQIsa): съдържа почти целия текст на Исаия. Това е един от най-ценните ръкописи, открити в Кумран през 1947 г.

Гръцки[редактиране | редактиране на кода]

  • Папирус Райландс (P 52): най-старият, известен досега откъс от Новия завет. Съхранява се в университетската библиотека „Джон Райландс“ в Манчестър. Открит е в началото на 20 век в Египет. Това всъщност е листче с размери 9X6 см, изписано от двете страни. Съдържа няколко реда от евангелието от Йоан (18:31 – 33 и 18:37 – 38). Важен е с това, че папиролозите го отнасят към първата половина на 2 век и по този начин се опровергават теориите за късния произход на евангелието от Йоан.
  • Папирус Бодмер (P 66): съхранява се в библиотеката Бодмер в Женева. Открит и издаден от В. Мартин. Важен е както със своята старинност (писан е около 200 год.), така и със съдържанието си: съдържа голяма част от евангелието от Йоан (1:1 – 14:26) и още няколко откъса от следващите глави.
  • Ватикански кодекс (B): съхранява се от 14 век в библиотеката на Ватикана. Съдържа целия Стар завет (в превода на Седемдесетте) и Новия завет. Запазени са 734 фолия, като началното (Битие, 1:1 – 46:28) и крайното (Послание към евреите, от 9:15 нататък) са изгубени. Смятан е за най-важния запазен препис на Библията. Не се знае със сигурност къде е преписван, но надделява предположението, че е в Египет през първата половина на 4 век. От гледна точка на палеографията е оценен като най-верен препис.

Еврейският начин на мислене и изразяване[редактиране | редактиране на кода]

Речникът на еврейския език е характерен с не много богата лексика, поради което отделните думи са натоварени с много значения. Това дава възможност мисълта да се изрази с малко думи с много нюанси на съдържанието. Поради тази причина е невъзможно в лексикално отношение да се превеждат еднозначно редица книги от Библията, особено Песен на песните, Еклесиаст и др.

В еврейския библейски текст глаголът е основното изразно средство. Еврейският глагол има форми за две временаминало (перфект) и бъдеще. В същото време обаче глаголът има множество форми, при които коренът приема различни значения. По този начин има големи възможности за нюанси в изразяването чрез глаголи.

Строежът на изречението в Стария завет е твърде прост: библейският еврейски почти не познава зависимите изречения, а само съчинителните. Поради това на практика в библейския текст преобладава съюзът и, което води до определена сухота и монотонност на езика, а мисълта остава недоизказана, с отворени възможности събеседникът да улови мисълта повече или по-малко по интуиция.

Европейският начин на изказване на мисълта – по-точно този на гръко-римският свят е характерен с логичността си, с подчинените си изречения и с възможности за абстракция. Обаче еврейският език и въобще семитските езици са координирани и конкретни и се градят върху парадокса. Еврейският стил е образен и конкретен, обича силни изрази, смели метафори, фантастични картини, емфази и хиперболи, като дори и най-духовните и най-абстрактните неща се представят с материални термини: Бог има очи, уши, ръце, гневи се, трогва се. Това са изразни средства, обусловени от самите възможности на езика и стила.

Преводи на български език[редактиране | редактиране на кода]

Първата Синодална Библия, съдържаща текста на библейския канон излиза през 1925 г., последвано от издание от 1940 г. В най-ново време, след поредната правописна реформа на българския език от 1945 г. има още две издания на БПЦ - от 1992 г. и 2012 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. United Bible Society, Statistical Summary of languages with the Scriptures, към 22 март 2008
  2. Демандт, Александър. Невинни ръце — Понтий Пилат в историята, стр. 302. "Изток-Запад", 2003, ISBN 954-8945-76-2.
  • Д-р Бонавентура Дуда, Opći uvod u Bibliju (Общ увод в Библията), Загреб, 1980

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]