Пресека (община Кочани)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пресека.
| Пресека Пресека | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Харалампий“ | |
  Пресека | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Кочани |
| Географска област | Осоговия |
| Надм. височина | 990 m |
| Население | 68 души (2002) |
| Пощенски код | 2300 |
| МПС код | КО |
| Пресека в Общомедия | |
Пресека (на македонска литературна норма: Пресека) е село в източната част на Северна Македония, част от Община Кочани.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 25 километра северно от град Кочани в Осоговската планина.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Пресека е българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Прѣсѣка има 1200 жители българи християни и 30 цигани.[1]
В началото на XX век населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Пресека (Presseka) има 1080 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Селото пострадва по време на Междусъюзническата война. В Карнегиевата анкета Присека е посочено като едно от трите български села в Кочанско, опожарени от сърби. [4] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Пресека е част от Оризарска община в Кочанска околия на Щипски окръг и има 570 жители.[5]
Църквата „Успение Богородично“ в Горна Пресека е от 1926 година.[6]
На 15 декември 1923 година сръбските окупатори убиват 28-годишния Петър Георгиев, 35-годишния Тодор Георгиев, 40-годишния Смилко Клинчарски, 45-годишния Стоимен Калчинов и 28-годишния Спасе Клинчарски.[7]
Според преброяване от 2002 в селото има 49 къщи, 33 домакинства и 68 жители.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Пресека
Гаврил Митов Спасов (1881 – 1947), български революционер, македоно-одрински опълченец- Димитър Спирков, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[9]
- Илия (Ильо) Миладинов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Симеон Георгиев, 4 рота на 14 воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на орден „За храброст“ IV степен;[10] в 1915 година е отново четник на Симеон Георгиев[11]
- Симеон Клинчарски (1866 – 1921), български революционер, войвода на ВМРО
- Стоян Пресечки, български революционер, деец на ВМРО[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 227.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 872.
- ↑ Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars, The Carnegie Endowment for International Peace, Washington, D.C., 1914, р. 316. Според Реймънд Уодамс Фишър, който посещава района след войната, пет или шест мъже в селото са убити от сърбите, четири жени са умрели от изнасилване - пак там, p. 318.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 102.
- ↑ Оризарска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 28 март 2014. Посетен на 29 март 2014 г.
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 177 – 178
- ↑ Официален сайт на община Кочани Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine..
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 436.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 28.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 942.
| |||||||||||
