Пресил
| Пресил Пресил | |
| — село — | |
 Изглед към селото | |
  Пресил | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Крушево |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 575 m |
| Население | 444 души (2002) |
| Пощенски код | 7525 |
| МПС код | PP |
| Пресил в Общомедия | |
Пресил (на македонска литературна норма: Пресил) е село в община Крушево, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в източното подножие на Мечкин камък, южно от град Крушево.
История[редактиране | редактиране на кода]
Югозападно над селото е археологическият обект Свети Георги.[1]
В началото на XX век Пресил е албанско село в Битолка каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Прѣсиле има 320 жители, всички арнаути мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пресил е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 65 къщи.[3]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Пресилъ има 55 турски къщи.[4]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Пресил живеят 360 турци.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 444 жители, от които 392 албанци, 29 турци и 23 македонци.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија, Том 2. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 март 2008
| |||||||||||
