Пресказание на Голем Александър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пресказание на Голем Александър
Πρεσκαζανιε να Γολεμ Αλεζαντρ
Golem Alexandar.jpg
Автор Атанас Македонец?
Първо издание 1907 г.
заявена Венеция
Оригинален език български език с гръцка азбука

„Пресказание на Голем Александър“ (Предсказанието на Александър Велики) е литературно произведение на славянски македонски диалект, посветено на Александър Велики.

Публикация[редактиране | редактиране на кода]

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Книжката съдържа 31 страници и е написана на базата на т. нар. Александриада. Творбата е на местен македонски диалект, но изписана с гръцки букви, с оригинален надпис на заглавието Πρεσκαζανιε να Γολεμ Αλεζαντρ. Съдържанието ѝ се отнася до последните дни от живота на Александър Велики и неговите пророчества за бъдещето на неговото отечество – Македония. В Северна Македония това произведение е публикувано за първи път от Вера Стойчевска-Антич през 1996 г.[1]

Възможна ранна изява на гръцката пропаганда[редактиране | редактиране на кода]

Тази малка книжка е издадена във Венеция вероятно през 1845 г.[2] Написана e от дееца на гръцката Цариградска патриаршия – йеромонах Атанас Македонец. Авторът на книгата вероятно е гъркоманин. По това време гъркоманите разпространяват идеята за античното и средновековно гръцко величие, като прокарват тезата за връзка на македонските славяни с древните македонци.[3] Те внушават, че македонските славяни не са българи, а са загубили през вековете своя първичен гръцки език и култура и са се пославянчили, но е време да се върнат към корените си.[4] Руският славист Виктор Григорович, който пътува из Македония през 1845 година, описва влиянието на този тип гръцка пропаганда сред местното население.[5] Така в средата на 19 век в резултат на гръцкото образование в Македония, което пропагандира митичната представа за Филип и Александър, се заражда македонизмът.[6] Трябва да се отбележи, че през 1844 год. в Белград излиза едно подобно издание: „История на Великий Александра Македонца“ в превод от гръцки на български от карловецa Христо Протопопович. Тази книга според Блаже Ристовски изиграва съществена роля за пробуждане на македонизма, но и той признава, че по това време най-масовата идентификация в региона е българската.[7]

Възможна късна мистификация на гръцката пропаганда[редактиране | редактиране на кода]

Според други виждания датирането от 1845 г. на книжката и надписът, че е издадена във Венеция, са мистификация на дееца на гръцката въоръжена пропаганда в Македония Атанасиос Сулиотис.[8] През 1905 г. в Атина местният Елиномакедонски комитет издава изписаната по същия начин на български диалект, но с гръцки букви пропагандна брошура: „Прокламация на Елиномакедонския комитет от Атина. За нашите братя македонци“. По това време Сулиотис е член на Атинския комитет. Той пристига в Солун през 1906 година като му е възложена задача да създаде местен гръцки комитет. Комитетът е открит в същата година от Сулиотис и то целенасочено в българската махала. За да шири гръцката пропаганда в квартала, той започва да учи и солунския български диалект. През 1907 година в Солун излиза брошурата „Пресказание на Голем Александър“. Така Атанас Македонец всъщност се оказва псевдоним на Атанасиос Сулиотис, а брошурата е плод на влиянието на гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[9]

Възможно е и да става въпрос за второ редактирано издание на пресказанието.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонец, Атанас (1996). Претскажувањата на Голем Александар. Скопје: Зумпрес. Подготовка, превод и транскрипција Вера Стојчевска - Антиќ).
  2. Mladenoski, Ranko (2012) „Претсказанието“ на Атанас Македонец и еден расказ за Александар Македонски. Велес, XVI (16). pp. 55-61. ISSN 1409 - 6412.
  3. Лиакос, Антонис. Как да бъдеш грък чрез присвояване на историческото време, езиковата идентичност и пространствения символизъм. // Балкански идентичности. Посетен на 22 януари 2015.
  4. Dimitar Bechev, Historical Dictionary of the Republic of Macedonia, Historical Dictionaries of Europe, Scarecrow Press, 2009, ISBN 0-8108-6295-6, Introduction.
  5. J. Pettifer as ed., The New Macedonian Question, St Antony's Series, Springer, 1999, ISBN 0-230-53579-8, p. 50.
  6. okno.mk: Македонското прашање од 1944 до денес, Чавдар Маринов, Први дел.
  7. Блаже Ристовски: „Историята на велики Александър Македонеца“ през 1844 година в Белград. в-к „Вечер“, 24 ноември 2011 год. Информационна агенция „Фокус“.
  8. Вж. мемоарите му: Ιερομόναχος Αθανάσιος Μακεδών, μεταφραστής [ψευδ. Προφητείαι του Μεγάλου Αλεξάνδρου. Εν Ενετία [Θεσσαλονίκη], (1845) [1907].]
  9. Roumen Daskalov, Tchavdar Marinov, Entangled Histories of the Balkans - Volume One: National Ideologies and Language Policies, BRILL, 2013, ISBN 978-90-04-25076-5, p. 293.
     Портал „Македония“         Портал „Македония