Прескръбна Божия Майка (Дуванлии)
| „Прескръбна Божия Майка“ Mater Dolorosa | |
 фасада | |
 | |
| Вид на храма | римокатолическа църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Дуванлии |
| Религия | Римокатолицизъм |
| Епархия | Софийско-пловдивска |
| Изграждане | 1884 – 1886 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Прескръбна Божия Майка“ в Общомедия | |
„Прескръбна Божия Майка“ (на латински: Mater Dolorosa) е християнска църква в Дуванлии, Южна България, част от Софийско-пловдивската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е енорийски храм.
История на енорията[редактиране | редактиране на кода]
Енорията води своето начало от 1688 г., когато тук са се заселили павликяни, приели католицизма. Те дошли от съседните села, както и католици от Северна България. Дори названието на селото – Дуванлий – произлиза от Дуванжъ (на турски означава богомолец).[1] През 1742 г. епископ Никола Радовани в своя отчет до Конгрегацията на вярата в Рим съобщава: Тръгнах за Дуванлии, четвърт час разстояние – покръстих деца 13, причестих 55. Намерих къщи 51, всичко 331 души.
Един от най-известните и най-образовани българи през ХVІІІ век. – Павел Гайдаджийски, е свързан със селото. Той е известен с прякора Дуванлията. Със сигурност може да се твърди, че неговите родители са католици от селото. След завършване на образованието си в Рим, през 1757 г. той се завръща в България, където работи в католическите селища на Южна България. Обслужва Силджиково, Дуванлии, Хамбарлии, Даваджово и София. През 1773 г. е избран за Софийско-пловдивски епископ. Три години след това - за Никополски.
Поради близостта си с другите католически села, енорията не е имала собствен енорийски свещеник до 1 февруари 1848 г.[1]
Роденият в енорията отец Фортунат Бакалски e последният редактор на вестник „Истина“ и последният директор на издателството „Добрият печат“ в София. През юли 1952 г. са арестувани голяма група католици. Обвинения са повдигнати срещу 40 души. Отец Фортунат е арестуван също. Откаран е в Софийския затвор, където е подложен на мъчения. Умира по време на следствието. По същия процес отец Лино Драганов, също роден в енорията, получава присъда 14 години лишаване от свобода.[2]
История на храма[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XIX век е построена първата църква с пари на заможен католик, чийто единствен син е бил болен, но преживява една от чумните епидемии, спохождали Южна България през това време. Това е била малка каменна постройка с малък олтар.[1]
До Освобождението енорията не е имала нова църква. На 10 януари 1873 г. за енорийски свещеник е назначен отец Людвик Строци (роден през 1828 г. в Аквел, Италия). Той започва да набира средства за нов храм. Планът на църквата е изработен от отец Ернесто Саватоне, а изграждането ѝ е дело на майсторите Коста Петров и неговия син Симеон от град Дебър, днешна Северна Македония. Сградата е в неовизантийски стил – дълга 28 м, широка 13 м и висока 17 м., с три олтара – започната е през 1884 г. и е завършена през 1886 г. Няколко години по-късно е изградена и камбанария, висока 22 метра.
В началото на XX век енорийски свещеници са отците Салвадор Ашиков и Авросий Комаров, двамата родом от Пловдив. Те изградили модерен за времето си олтар. През 1912 г. са монтирали седмичен камбанен часовник. Тоновете на часовника се чуват в съседните католически села. На 24 юни 1919 г. за свещеник е назначен отец Самуил Рончев. Той оборудва църквата с нов хармониум.
Лицевата страна на църквата е пострадала от Чирпанското земетресение. Камбанарията се е напукала и е трябвало да бъде съборена.
През лятото на 2019 г. на сградата на църквата е поставена възпоменателна плоча, посветена на 215 годишнината от смъртта на епископ Павел Гайдаджийски.[3]
Храмов празник – 15 септември.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.
- ↑ ОГОЙСКИ, П. Записки по българските страдания 1944-1989 г.
- ↑ Новини от енориите
