Престъпност сред ромите в България
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: увод, благонадеждни източници, енциклопедичност, неутралност, сравнителен анализ. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
 | Тази статия е със спорна неутралност. |
Връзката между етнос и престъпност в България е тема на обществени спорове и беседи в годините след 1989 г. Въпросът е от обществен интерес и поради усилията както на българската държава, така и на НПО-та да приобщят (интегрират) ромите към общоприетите порядки в българското общество.[1] От друга страна, етническото профилиране може да бъде възприето и като дискриманционно действие и влизащо в разрез с човешките права.[2]
Статистика за Република България[редактиране | редактиране на кода]
Според преброяването на населението в България през 2011 година, около 4,9 % се самоопределят като роми.[3]
През 2002 година по данни на 10 от 12-те в затвора в страната (без двата най-големи затвора в София и Пловдив) между 38 % и 40 % от затворниците се самоопределят като роми. Според оценки на служители в съдебната система и затворите, вероятният реален дял на ромите е между 60 % и 80 %, ако бъдат взети предвид и онези от тях, които се самоопределят като турци или българи. Съгласно данните, след 2000 г. престъпленията срещу собствеността спадат, но изблиците на насилие, в които участват лица от ромски произход остават в центъра на медийно внимание. Една от възможните причини е продължаващото маргинализиране и криминализиране на определени групи от ромското население.[4]
Обществени реакции в Република България[редактиране | редактиране на кода]
Протести[редактиране | редактиране на кода]
- Шествие „Равни права, равни задължения“ провежда ВМРО-БНД на 31 юли 2010 година, като протест срещу „безнаказаната циганска престъпност“, по случай убийството на Борислав Райнов в София от група цигани пред очите на полицаи.[5]
- На 23 септември 2011 г. близки на Кирил Рашков извършват убийство, като прегазват 19-годишния жител на пловдивското с. Катуница Ангел Петров.[6] Общественото недоволство започва от Катуница и се разраства към големите градове. На 24 септември 2011 г. възникват безредици, при които имущество на сем. Рашкови е увредено от местни жители (запалена къща и обърната кола).[6] „Дневник“ съобщава за данни, според които фенове на футболните клубове „Ботев“ и „Локомотив“, както и агитки от София, са се насочили към Катуница.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Институтът „Отворено общество“ (София, България) има такава програма от 1996 г.
- ↑ Доклад на Агенцията на ЕС за основните права под заглавие „Към по-ефективна полицейска дейност. Разбиране и предотвратяване на дискриминационното етническо профилиране: Ръководство“. Идаден от Службата за публикации на ЕС, 2011 г. ISBN 978-92-9192-713-5.
- ↑ „НСИ: България с най-много цигани в Европа“, 27 юли 2011 // Novini.bg
- ↑ Безлов, Тихомир. Ромите и престъпността: полицейска статистика и реалности — част 6 // www.Capital.bg, 26.03.2007. Посетен на 04.09.2012.
- ↑ Протест срещу циганската престъпност // Фрог Нюз, 31.07.2010. Посетен на 30.10.2015.
- ↑ а б Полицията блокира пловдивското село Катуница след масово сбиване (допълнена в 17.04). „Дневник“, 24 септември 2011 г. Страницата е посетена на 22 ноември 2015 г. Връзка към статията тук.
- ↑ Конфликтът в Катуница тлеел отдавна, футболни агитки се били насочили натам (допълнена в 18.07). Дневник, 24 септември 2011. Страницата е посетена на 22 ноември 2015. Връзка към статията тук.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Безлов, Т. (2007) Ромите и престъпността: полицейска статистика и реалности. Част 1-5, в. „Капитал“, 19 февруари – 19 март 2007.