Претоварване (шахмат)
Претовàрването е шахматна ситуация, при която защитаваща фигура (или фигури) не може да изпълнява едновременно повече от една защитни задачи и трябва да изостави една от тях, което позволява на противника да извърши типична тактическа маневра – експлоатация на претоварването.
Съветският гросмайстор Александър Котов отбелязва, че защитаващата се страна е подложена на своеобразна „оптическа илюзия“, която скрива от нея реалнната способност на противника да използва претоварването: „външно изглежда, че фигурата защитава определено поле или друга фигура, но в действителност такава защита е въображаема и при по-внимателно разглеждане се оказва фиктивна“.[1]
Примери
[редактиране | редактиране на кода]| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| 8 |            | 8 | |||||||
| 7 | 7 | ||||||||
| 6 | 6 | ||||||||
| 5 | 5 | ||||||||
| 4 | 4 | ||||||||
| 3 | 3 | ||||||||
| 2 | 2 | ||||||||
| 1 | 1 | ||||||||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
На диаграма 1 черната дама покрива полето за мат e8 и топа на c7. След 1. Д:c7 не може 1. ... Д:c7?? поради 2. Тe8#. Черната дама е претоварена, белите печелят топа и партията. Ако черните са на ход, щяха да спечелят с 1. ... Тс1+ 2. Д:с1 Д:с1+ 3. Те1 Д:е1#.
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| 8 |    | 8 | |||||||
| 7 | 7 | ||||||||
| 6 | 6 | ||||||||
| 5 | 5 | ||||||||
| 4 | 4 | ||||||||
| 3 | 3 | ||||||||
| 2 | 2 | ||||||||
| 1 | 1 | ||||||||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
На диаграма 2 бялата пешка на g2 покрива коня на f3 и пешката на h3. След 1. ... O:h3! 2. g:h3 Д:f3 черните си възвръщат жертваната фигура и печелят пешка. Бялата пешка g2 е била претоварена.
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| 8 |  | 8 | |||||||
| 7 | 7 | ||||||||
| 6 | 6 | ||||||||
| 5 | 5 | ||||||||
| 4 | 4 | ||||||||
| 3 | 3 | ||||||||
| 2 | 2 | ||||||||
| 1 | 1 | ||||||||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
В позицията на диаграма 3 черните имат материално предимство топ за пешка, но бялата дама нанася двойния удар 1. Дg7!! Тежките фигури на черните са оказват претоварени, тъй като не могат едновременно да се защитят взаимно и да предпазват от мат: на 1. ... Тс8?? следва 2. Д:h7#, а на 1. ... Дс8?? следва 2. g3#. Черните не могат и да приемат жертваната дама, защото затварят пътя за отстъпление на царя и получават мат: 1. ... Д:h7 2. g4+ Цh6 3. g5+ Цh5 4. g4#. Затова избират най-малката опасност – загубата на топа и отстъпление с дамата по третия хоризонтал 1. ... Да3 2. Д:h8. Черната дама продължава да е претоварена – освен своята задача оставане на линия 3 за недопускане на g4+ сега трябва да изпълнява и защитната функция на топа, предпазваща от 3. Д:h7#, затова 2. ... Да7, но следва 3. g4+ Цh6 4. g5+ Цh5 5. g4#! 1-0.
Романишин – Пласкет
Лондон, 1977
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| 8 |        | 8 | |||||||
| 7 | 7 | ||||||||
| 6 | 6 | ||||||||
| 5 | 5 | ||||||||
| 4 | 4 | ||||||||
| 3 | 3 | ||||||||
| 2 | 2 | ||||||||
| 1 | 1 | ||||||||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
В партията Олег Романишин – Джеймс Пласкет[2] (диаграма 4) черната дама, защитаваща коня f6 и пешката d7, е претоварена от възложените ѝ задачи, което позволява на белите да нанесат решаващ удар:
- 1. Т:d7!! Д:d7
На 1. … К:d7?? следва 2. Д:g7#.
- 2. О:f6 с неизбежен мат.
В първия кръг на шахматния турнир Корус във Вайк ан Зее през 2003 г. партията Михаил Красенков – Анатоли Карпов[3] достига позицията, показана на диаграма 5, в която на ход са черните.
Kрaсeнкoв – Kaрпoв, 2003
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| 8 |  | 8 | |||||||
| 7 | 7 | ||||||||
| 6 | 6 | ||||||||
| 5 | 5 | ||||||||
| 4 | 4 | ||||||||
| 3 | 3 | ||||||||
| 2 | 2 | ||||||||
| 1 | 1 | ||||||||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
Тъй като белият топ на f1 пречи на черната дама да даде мат, като вземе пешката f3, черните блокират тази негова защитна функция, като го свързват по първия хоризонтал 29. ... Тe1!!
Белият топ е заплашен и се оказва претоварен – не може 30. Т:e1?? Д:f3#. Белите са принудени да жертват топа, за да не получат мат. Ако играят 30. Цg2, тогава 30. ...Т:f1 31. Ц:f1 Д:f3+ и губят другия топ с 32. ... Д:d5. Други варианти за предпазване от мата са ако защитят полето f3 с другия топ Тd3 или с дамата Дb3. И в двата случая не могат едновременно да защитят заплашения топ и го губят. Слабо е 30. Дb3?? Т:f1+ 31. Цg2 Tg1+ 32. Цh3 Де6+ 33. g4 Kf4+ 34. Цh4 Of2#. По-дълго играта продължава след 30. Td3 Т:f1+ 31. Цg2 Tg1+ 32. Цh3 Дf5+ 33. Дg4 Д:d4+ – черните взимат и другия топ и с топ, кон и две пешки повече печелят. Белите се предават.
Нисипеану – Гири, 2010
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| 8 |  | 8 | |||||||
| 7 | 7 | ||||||||
| 6 | 6 | ||||||||
| 5 | 5 | ||||||||
| 4 | 4 | ||||||||
| 3 | 3 | ||||||||
| 2 | 2 | ||||||||
| 1 | 1 | ||||||||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
В играта Ливиу-Дитер Нисипеану – Аниш Гири[4] (диаграма 6), черните играят
30. ... О:h3!,
претоварвайки пешката g2, тъй като на 31. g:h3 ще последва
31. ... f3! (ако 32. Тe3??, Дg5+ 33. Ц~ Дg2#)
32. O:f3 K:f3+! 33. Ц~ K:d2 с печалба на дамата и разгром.
След 31. Дc3? Оg4 белите се предават.
Герш Ротлеви – Акиба Рубинщайн
Претоварване също е използвано от Акиба Рубинщайн с черните фигури в партията срещу Герш Ротлеви, играна на 26 декември 1907 г. в Лодз (диаграма 7):
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ А. А. Котов – Как стать гроссмейстером. Москва: Физкультура и спорт, 1985. С. 165 (на руски)
- ↑ Романишин — Пласкет, Лондон 1977 // Архивиран от оригинала на 6 ноември 2012. Посетен на 30 март 2011.
- ↑ Krasenkow vs. Karpov, 2003
- ↑ Nisipeanu vs. Giri, 2010
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Шахматы: энциклопедический словарь / гл. ред. А. Е. Карпов. — М.: Советская энциклопедия, 1990. — С. 295. — 621 с. — 100 000 экз. — ISBN 5-85270-005-3 (на руски).
- David Hooper und Ken Whyld: The Oxford Companion to Chess. Oxford University Press, 2. Auflage 1992, ISBN 0-19-866164-9, S. 286 (на английски).
| ||||||||