Прецесия и честота на Лармор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Прецесия на Лармор (по името на Джозеф Лармор) е понятие от физикатапрецесия на магнитните моменти на електроните, атомните ядра и атомите, породена от външно магнитно поле.
Честота на Лармор e честотата, с която се извършва тази прецесия.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Магнитното поле взаимодейства с магнитния момент на частиците, поради което се създава допълнителен въртящ момент (прецесионен момент):

където е въртящият момент, е векторът на момента на импулса, е външното магнитно поле, е оператор за векторно произведение и е жиромагнитният коефициент, който представлява отношението на магнитния момент към момента на импулса. Векторът прецесира около оста на външното магнитно поле с ъглова честота известна като честота на Лармор:

където е напрегнатостта на магнитното поле в T.

Една от най-известните статии по въпроса е публикувана през 1935 от Лев Ландау и Евгени Лифшиц, които предсказват съществуването на феромагнитен резонанс на прецесията, доказано експериментално, независимо един от друг, от Грифитс и Завойский през 1946.

Прецесията на Лармор е важна за ядрено магнитния резонанс. Приблизителни стойности на тази честота за някои добре известни атомни ядра са дадени в таблицата по-долу (Bernstein 2004).

Ядро γ / 2π (MHz/T)
1H 42.576
7Li 16.546
13C 10.705
14N 3.0766
15N -4.3156
17O -5.7716
23Na 11.262
31P 17.235

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Larmor precession в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​