Приен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Приен
Храмът на Атина, основан от Александър Велики
Храмът на Атина, основан от Александър Велики
Местоположение
Turkey relief location map.jpg
37.6597° с. ш. 27.2978° и. д.
Приен
Местоположение в Турция
Страна Турция
Провинция Айдън
Полис Йония
Археология
Вид древно селище
Период ~1000 г. пр.н.е.
Приен в Общомедия

Приен (на старогръцки език Πριήνη) е един полис от Йония (Анадол), намира на устието на река Меандър. Руините на Приен, добре запазени, са разположени на територията на село Samum Kalesi в провинция Айдън в Турция.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според традицията, градът е построен от Епитос, син на Нелей, и населен по-късно от Тива по инициатива на Филотас, [1], за това Приенците минават за произхождащти от Елис, Ахая.

Според легендата, един млад приенец бил иерофант или „цар на жевртеника“. Градът се превръща във важен религиозен център, където намираме Панйониенът, общо Йонийско светилище, посветено на Посейдон Хеликониос, разположен на няколко километра от града.[2] Намираме също така и храм, посветен на Атина и Деметра.

Градът е завзет от лидийците около 631 пр. Хр. и персите в 546 г. пр. Хр. Участвал е в бунта на йонийските градове, което води до Персийските войни. През 450 г. пр. Хр., градът се присъединява към Делоския морски съюз и остава под влиянието на Атина до средата на IV век пр. Хр. Откритият конфликт с град Самос приключва през 442 г. пр.н.е. благодарение на тази лига.

През елинистичния период, Анадола е завладяна от Александър Велики, от която се открива възстановителния период на града, свободен от Персийското влияние. През 334 г. пр.н.е., Александър пристига в Приен, където прави жертва в храма на Атина, докато обсажда град Милет не е далеч от там. Градът попада след това последователно под влиянието на Птолемеи, Селевкидите и царството на Пергам (Аталидите).

Хора свързани с града[редактиране | редактиране на кода]

Приен е родното място на Мирон, историк на III век, автор на историята за Месенските войни, в Питеос, архитект и скулптор от IV век, както и Биас, философ, адвокат и държавник от VI век пр.н.е., често се цитиран в списъците на седемте мъдреци на Гърция. Архелай от Приен (на старогръцки Ἀρχέλαος Πριηνεὐς) е гръцки скулптор от втората половина на IIIе или IIе век пр. Хр.

Археология[редактиране | редактиране на кода]

Театър

Руините, разпространени в последователни тераси, са били обект на английски мисии на Дружеството на дилетанти през 1765 и 1868, и се провеждат внимателно от Теодор Виеганд (1895-1899) за Берлинския музей. Градът пресъздаден на ново място прес 4 в. пр. Хр., е построен с правоъгълен план, на шахматна дъска. Стръмната зона е с южно изложение и акропола доминира почти над 200 m. Градът е заобиколен от стена с дебелина 2 м, с кули на редовни интервали и три основни порти.

На по-ниските склонове на акропола е светилище на Деметра. Градът има 6 основни улици широки около 6 m, с акс изток-запад, както и 15 улици около 3 метра широки, прави и равномерно разположени, определящи около 80 блока (insulae),

Къщите са разделени по осем във всяка инсула. Водоснабдяване и отводнителните системи са лесно различими. Къщите са с много аналогии с най-старите открите вили в Помпей.

Колонада на храма на Атена.

В западната част на града, върху голямата тераса на север от главния път и достъпнен чрез едно красиво стълбище, се намира храма на Атена Полиас, хексастил, периптер с йоннйски капители. Той е построен от Питеос от Приен, архитект на Мавзолея в Халикарнас. Под основата на статуята на Атена са открити през 1870 г. тетрадрахми от сребро от Ороферне, както и биджута, вероятно сложени по време на нападението от краля на Кападокия.

Около агората, пресечена от главната улица, са разпределени общинските сгради: булевтерионът и пританеонът са на север от агората, малко по на север, горната гимназия с римските бани и елинистическата театър. Храмовете на Изида и Асклепий са също така разкрити. В най-ниската точка, от вътрешната страна на стените, на юг, е бил голмият стадион, свързан с елинистически гимназия[3].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Strabon, Géographie, livre XIV, 3.
  2. Hubert Gallet de Santerre, „Alexandre le Grand et Kymé d'Éolide“, Bulletin de Correspondance Hellénique, 1947, 71, p. 305.
  3. (en) Frank Rumscheid, Priene: A Guide to the Pompeii of Asia Minor,‎ (ISBN 978-975-8070-16-9)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • (en) Dora P. Crouch, Geology and Settlement: Greco-Roman Patterns, Oxford University Press,‎ (ISBN 978-0195083248)
  • (en) Mogens Herman Hansen, Once again: Studies in the Ancient Greek Polis : Papers from the Copenhagen Polis Centre 7, Franz Steiner Verlag,‎ (ISBN 351508438X).
  • (en) Lene Rubinstein, An Inventory of Archaic and Classical Poleis: An Investigation Conducted by the Danish National Research Foundation, Oxford University Press,‎ (ISBN 0198140991).