Приен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Приен
Храмът на Атина, основан от Александър Велики
Храмът на Атина, основан от Александър Велики
Местоположение
Turkey relief location map.jpg
37.6597° с. ш. 27.2978° и. д.
Приен
Местоположение в Турция
Страна Турция
Провинция Айдън
Полис Йония
Археология
Вид древно селище
Период ~1000 г. пр.н.е.
Приен в Общомедия

Приен (на старогръцки език Πριήνη) е древногръцки полис от Йония, намирал се на устието на река Меандър. Руините на Приен, добре запазени, са разположени на територията на село Samum Kalesi в провинция Айдън в Турция.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според легендата градът е построен от Епитос, син на Нелей, и населен по-късно от тиванци по инициатива на Филотас[1], за това приенците се считат за произхождащи от Елис, Ахая.

Според легендата, един млад приенец бил йерофант или „цар на жертвеника“. Градът се превръща във важен религиозен център, където намираме Паньонионът, общо йонийско светилище, посветено на Посейдон Хеликониос, разположен на склоновете на планината Микале на няколко километра от града.[2] Намираме също така и храм, посветен на Атина и Деметра.

Градът е завзет от лидийците около 631 пр. Хр. и персите в 546 г. пр. Хр. Участвал е в бунта на йонийските градове срещу персите, който води до Гръко-персийските войни. През 450 г. пр. Хр. градът се присъединява към Делоския морски съюз и остава под влиянието на Атина до средата на IV век пр. Хр. Откритият конфликт с град Самос приключва през 442 г. пр.н.е. благодарение на тази лига.

През елинистичния период, Мала Азия е завладяна от Александър Велики и започва период на освобождаване на града от персийското влияние. През 334 г. пр.н.е. Александър пристига в Приен, където принася жертва в храма на Атина, докато обсажда град Милет недалеч. Градът попада след това последователно под влиянието на диадохите Птолемеи, Селевкидите и царството на Пергам (Аталидите).

Хора, свързани с града[редактиране | редактиране на кода]

Приен е родното място на Мирон, историк от 3 век пр. Хр., автор на историята за Месенските войни; на Питеос, архитект и скулптор от 4 век пр. Хр., както и на Биас, философ, адвокат и държавник от 6 век пр.н.е., често цитиран в списъците на седемте мъдреци на Гърция. Архелай от Приен (на старогръцки Ἀρχέλαος Πριηνεὐς) е гръцки скулптор от втората половина на 3 или от 2 век пр. Хр.

Археологически разкопки[редактиране | редактиране на кода]

Театър

Руините, разпространени в последователни тераси, са обект на английски мисии от Дружеството на дилетантите през 1765 и 1868 г. Теодор Виеганд провежда разкопки (1895 – 1899) за Берлинския музей. Градът, пресъздаден на ново място през 4 в. пр. Хр., е построен с правоъгълен план, като шахматна дъска. Стръмната зона е с южно изложение и акрополът доминира почти над 200 m. Градът е заобиколен от стена с дебелина 2 м, с кули на равни интервали и три основни порти.

На по-ниските склонове на акропола е светилището на Деметра. Градът има 6 основни улици широки около 6 m, с ос изток-запад, както и 15 прави и равномерно разположени улици, широки около 3 метра, определящи около 80 блока (insulae),

Къщите са разделени по осем във всяка инсула. Водоснабдителната и отводнителните системи са лесно различими. Къщите са с много прилики с най-старите открити вили в Помпей

Колонада на храма на Атина.

В западната част на града, върху голямата тераса на север от главния път и достъпен по красиво стълбище, се намира храмът на Атена Полиас, с хексастил и периптер с йонийски капители. Той е построен от Питеос от Приен, архитект на Мавзолея в Халикарнас. Под основата на статуята на Атена през 1870 г. са открити тетрадрахми от сребро от Ороферн, както и бижута, вероятно скрити по време на нападението от царя на Кападокия.

Около агората, пресечена от главната улица, са разпределени общинските сгради: булевтерионът и пританеонът са на север от агората, малко по̀ на север, горната гимназия с римските бани и елинистически театър. Разкрити са и храмовете на Изида и Асклепий. В най-ниската точка, от вътрешната страна на стените, на юг, е бил големият стадион, свързан с елинистическа гимназия.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Strabon, Géographie, livre XIV, 3.
  2. Hubert Gallet de Santerre, „Alexandre le Grand et Kymé d'Éolide“, Bulletin de Correspondance Hellénique, 1947, 71, p. 305.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • (en) Dora P. Crouch, Geology and Settlement: Greco-Roman Patterns, Oxford University Press,‎ (ISBN 978-0195083248)
  • (en) Mogens Herman Hansen, Once again: Studies in the Ancient Greek Polis : Papers from the Copenhagen Polis Centre 7, Franz Steiner Verlag,‎ (ISBN 351508438X).
  • (en) Lene Rubinstein, An Inventory of Archaic and Classical Poleis: An Investigation Conducted by the Danish National Research Foundation, Oxford University Press,‎ (ISBN 0198140991).