Приказките на барда Бийдъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Приказките на барда Бийдъл
Автор Дж. К. Роулинг
Първо издание 13 декември 2007 г.
Издателство Children's High level group
Оригинален език английски
Жанр фентъзи

Приказките на барда Бийдъл (на англ.: The Tales of Beedle the Bard) е книга с детски приказки от английската писателка Дж. К. Роулинг. Счита се за същата книга спомената в Хари Потър и Даровете на Смъртта, последната книга от поредицата Хари Потър.

Първоначално книгата е била произведена в лимитирана серия състояща се от седем екземпляра, всеки от тях илюстриран ръчно от Дж. К. Роулинг. Един от тях е бил предложен на търг през 2007 и се е очаквало да се пордаде за 50,000 паунда (15,6462 лв.); в крайна сметка е купен за 1.95 милиона паунда (5.44 милиона лв.) от Amazon.com.

В Хари Потър[редактиране | редактиране на кода]

Книгата „Приказките на барда Бийдъл“ се появява за първи път в Хари Потър и Даровете на Смъртта. Тя е завещана на Хърмаяни Грейнджър от Албус Дъмбълдор, бивш директор на училището за вълшебство и магия Хогуортс. Описвана е като популярна колекция от приказки за магьосническите деца, затова докато Рон Уизли е запознат с тези истории, Хари Потър и Хърмаяни Грейнджър никога не са чували за тях.

Книгата, която получава Хърмаяни, е копие на оригинала. Описвана е като антична на вид малка книжка. В романа, също така пише, че заглавието на книгата е написано с древни руни. Чрез книгата приятелите се запознава с Даровете на Смъртта. Над заглавието на книгата „Приказките на барда Бийдъл“ Хърмаяни открива странен символ, който по-късно става ясно, че е символът на Реликвите. Триъгълникът от символа представлява мантията Невидимка, кръгът в триъгълникът символизира Животворния камък, а вертикалната линия представлява Бъзовата пръчка.

Тези три предмета са споменати също и в самата история (виж по-долу) и са били притежание на братята Первел, за които по-късно става ясно, че са предци на Хари Потър. Към края на романа Албус Дъмбълдор също потвръждава връзката на Хари с пратята Первел и твърди, че тримата братя може би са създателите на Даровете.

Резюме[редактиране | редактиране на кода]

Вълшебникът и Подскачащото гърне[редактиране | редактиране на кода]

Тази история е за завещанието на старец, който използва гърнето си, за да вари отвари и антидоти за хората, които се нуждаят от помощ. След смъртта му, той оставя цялото си имущество на единствения си син, който няма качествата, които е имал баща му. След смъртта на баща си синът намира гърнето и пакетче с пантоф, заедно с бележка, на която пишело: „С обич и с надеждата, синко, че никога няма да опреш до него“.

Огорчен от това, че е останал с празни ръце и един пантоф и едно гърне, той отпращал всички, които идвали за помощ при него. Всеки път, когато той откажел да окаже помощ, на гърнето се появявали всички болести на хората, които той отпратил. След това непрекъснато следвал сина. Това продължавало докато един ден синът най-накрая се предава и помага на хората в града. По този начин от гърнето се махали болестите, след като най-накрая мистериозния пантоф (който прилягал точно на крака на гърнето) пада.

Кладенецът на късмета[редактиране | редактиране на кода]

В тази приказка се разказва за вълшебството, в това да вярваш. Някъде и някога имало магически кладенец, в който можел да влиза само един човек годишно. Всеки, който влизал, се избавял от неволите си. И в този ден на годината, в който се влизало в кладенеца, се събирали стотици хора, решили да опитат късмета си. Встрани от множеството се намирали три магьосници – Аша, Алтеда и Амата – които разказвали за проблемите си. Аша страдала от неизлечима болест, Алтеда била останала без дом, злато и пръчка след измама, а Амата била с разбито сърце от магьосник, когото обичала. Трите решили да си помогнат и да влязат заедно при кладенеца. Когато дошъл часа, в който се избира кой да влезе, от земята изпълзяло растение, което дръпнало Аша. Алтеда и Амата се уловили, но за нещастие дръпнали и покрусен на вид рицар. Четиримата преминали през зид и след кратък спор решили да продължат по пътя към магическата вода. След много премеждия, в които се изпитали качествата и страданията на всеки един от героите, те стигнали до кладенеца. Там решили да пуснат рицаря в магическата вода. Приказката завършва с неочакван, но щастлив край!

Косматото сърце на магьосника[редактиране | редактиране на кода]

Зайката Бабити и нейният кикотещ се пън[редактиране | редактиране на кода]

Приказка за тримата братя[редактиране | редактиране на кода]