„Приказките на братя Грим“, първоначално издадени като „Детски и домашни приказки“ (на немски: Kinder- und Hausmärchen), е колекция от германски приказки, съставена от братята Якоб и Вилхелм Грим, публикувана за първи път на 20 декември 1812 г. Първият том от първото издание съдържа 86 истории, които са последвани от още 70 приказки, номерирани последователно, във втори том от първото издание, излязъл през 1815 г. До седмото издание през 1857 г. броят на приказки нараства до 200 приказки и 10 „детски легенди“. „Приказките на братя Грим“ се смятат за основополагащото произведение на западната детска литература и са включени в регистъра „Паметта на света“ на ЮНЕСКО.
Първият том от първото издание е публикуван през 1812 г. и съдържа 86 истории; вторият том от 70 приказки е издаден през 1815 г. За второто издание през 1819 г. са издадени два тома, съдържащи текстовете на „Детски и домашни приказки“, а приложението е премахнато и публикувано отделно в третия том през 1822 г., общо 170 приказки. Третото издание се появява през 1837 г., четвъртото издание през 1840 г., петото издание през 1843 г., шестото издание през 1850 г. и седмото издание през 1857 г. Историите са добавяни и премахвани от едно издание на следващо, като седмото съдържа 210 приказки. Някои по-късни издания са богато илюстрирани, първо от Филип Грот Йохан, а след смъртта му през 1892 г. от немския илюстратор Робърт Лейнвебер.
Първите томове са силно критикувани, защото, въпреки че са наречени „Детски приказки“, не са смятани за подходящи за деца, както с оглед включената научна информация, така и с оглед на темата.[1] Много промени чрез изданията – като превръщането на злата майка от първото издание в „Снежанка“ и „Хензел и Гретел“ в мащеха, вероятно са направени с оглед на такава пригодност. Джак Зипс вярва, че Грим са направили промяната в по-късните издания, защото са „считали майчинството за свещено“.[2]
Премахнати са сексуалните препратки – като например невинния въпрос на Рапунцел защо роклята ѝ се стеснява около корема, наивно разкривайки по този начин на вещицата Готел истината за своята бременност и посещенията на принца – но в много отношения насилието, особено когато наказва злодеите, става по-разпространено.[3]
Първоначалното намерение на братята за първата им книга, „Детски и домашни приказки“, е да си създадат име в света. След като публикуват първия том през 1812 г., те публикуват втори, допълнен и редактиран том през 1815 г. През 1816 г. издават том I на „Немски сказания“ (на немски: Deutsche Sagen), последван от том II през 1818 г. Книгата, която установява техния международен успех, е „Немска граматика“ на Якоб Грим от 1819 г. През 1825 г. братята публикуват своето „малко издание“ – селекция от 50 приказки, предназначени за деца, илюстрирани от брат им Лудвиг Емил Грим. Тази версия за деца преминава през десет издания в периода между 1825 и 1858 г.
„Детски и домашни приказки“ са включени в регистъра „Паметта на света“ на ЮНЕСКО.
Братя Грим вярват, че най-естествените и чисти форми на култура са лингвистични и основани на историята. Тяхната работа повлиява на други колекционери на народно творчество, като ги вдъхновява да събират приказки и ги кара да повярват по подобен начин, в дух на романтичен национализъм, че приказките на дадена държава са особено представителни за нея, до степен да пренебрегват междукултурното влияние.[4] Сред повлияните от Братя Грим фолклористи са руснакът Александър Афанасиев, норвежците Питър Кристен Асбьорнсен и Йорген Му, англичанинът Джоузеф Джейкъбс и Джеремая Къртин, американец, който събира ирландски приказки.
Уистън Хю Одън възхвалява колекцията на Братя Грим по време на Втората световна война като едно от основополагащите произведения на западната култура.[5] Самите приказки са използвани по много начини. Адолф Хитлер ги възхвалява толкова много, че съюзниците от Втората световна война отправят предупреждения против четенето им; Хитлер смята, че историите на Братя Грим са народни приказки, показващи деца със здрави расови инстинкти, търсещи расово чисти брачни партньори;[6] например Пепеляшка е расово чиста героиня с майка-чужденка, което принцът е способен инстинктивно да различи.[7]
Същевременно антологията на Грим е източник на вдъхновение за множество художници и композитори. Артър Ракъм, Уолтър Крейн и Ри Крамър са сред художниците, създавали илюстрации въз основа на приказките.
Този раздел съдържа 201 заглавия. Заглавията са от изданието от 1857 г., като някои се различават от първото издание от 1812 г. Всички издания от 1812 до 1857 г. разделят историите в два тома.
„Сложи-масичка, златното магаре и скочи-тояга“[8] (Tischchen deck dich, Goldesel und Knüppel aus dem Sack, също известна само като Tischlein, deck dich!)
Заглавна страница на първия том на 4-то издание от 1840 г. Заглавна страница за втори том на 4-то издание от 1840 г. Портретът от Лудвиг Емил Грим прилича на разказвачката Доротея Вийман.
В България оригиналните „Детски и домашни приказки“ (първи и втори том на първото издание) са издадени за първи път през 2016 г. в превод на Слави Ганев, от изд. Deja Book.[12]
↑Maria Tatar, "Reading the Grimms' Children's Stories and Household Tales" p. xxvii-iv, Maria Tatar, ed. The Annotated Brothers Grimm., ISBN0-393-05848-4
↑Acocella, Joan (16 July 2012). "Once Upon a Time". The New Yorker. Retrieved 2021-03-30.
↑Maria Tatar, "Reading the Grimms' Children's Stories and Household Tales" p. xxx, Maria Tatar, ed. The Annotated Brothers Grimm, ISBN0-393-05848-4
↑Maria Tatar, "-xxxix, Maria Tatar, ed. The Annotated Brothers Grimm, ISBN0-393-05848-4
↑Lynn H. Nicholas, Cruel World: The Children of Europe in the Nazi Web p 77-8 ISBN0-679-77663-X