Прилегналолюспест магарешки бодил

Прилегналолюспест магарешки бодил

Червена книга на България

Застрашен

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Същински еудикоти (c. eudicots) (без ранг): Астериди (asterids) разред: Астроцветни (Asterales) семейство: Сложноцветни (Asteraceae) триб: Метличинови (Cynareae) род: Carduus вид: Прилегналолюспест магарешки бодил (C. adpressus)

Научно наименование

Carduus adpressus C.A.Mey.

Прилегналолюспест магарешки бодил в Общомедия

[ редактиране ]

Прилегналолюспест магарешки бодил или родопски магарешки бодил (Carduus adpressus) е дву- до многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.

Описание

Дву- до многогодишно тревисто растение. Стъблата са високи до 100 cm, разпръснато паяжинестовлакнести, крилати; крилата са до 10 mm, с триъгълни дялове и връхно разположени до 2 mm дълги бодили. Листата са продълговатоланцетни, с многоклетъчни власинки по дължината на средната жилка и с 8 – 10 двойки нееднакви листни дялове, всеки от които завършва на върха си с 2 – 3 mm дълъг бодил. Кошничките са с диаметър 2 – 3 cm, кълбовиднояйцевидни. Обвивните листчета са широки 0,75 – 1,5 mm, леко стесняващи се към връхно разположения дълъг 0,5 – 1 mm бодил. Цветовете са тъмнорозови. Плодосемките са дълги 4 – 5 mm, а хвърчилката – 9 – 13 mm. Цъфти юни – юли, плодоноси юли – август. Опрашва се от насекоми. Размножава се предимно със семена.

Разпространение и местообитания

Расте по сухи, каменисти места, върху варовикова основна скала, в пояса на ксеротермните дъбови гори. Популациите са от десетки индивиди с мозаечно разпределение. В България се среща в Средните Родопи (в района на Рожен, Юндола, Чепеларе и с. Соколовци, Смолянско, Асеновград и с. Ситово, Пловдивско) на 800 – 2000 m надморска височина. Общото разпространение обхваща България, Мала Азия и Западен Кавказ.

Природозащитен статут

Отрицателно действащи фактори са усвояването на нови земи за земеделски цели, пашата и утъпкването от животни, застрояването, както и ниската плътност на популациите и бавното им възобновяване. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие и е включен в IUCN Red List of Threatened Plants (1997) с категория „рядък“. Като необходими мерки за защита се посочват мониторинг на състоянието на популациите и обявяване на защитена територия.