Приложение (граматика)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за част на изречението. За компютърното приложение вижте приложен софтуер.

Приложение (номинационно определение) в българския език е второстепенна част на изречението, която се отнася към групата на определенията.

Обикновено е съществително име, което се прилага безпредложно към друго съществително име и го уточнява, като стеснява обема на понятието, вложено в определяемото, характеризира го с някоя непосочена в него страна.

В синтактичния разбор на изречението е прието приложението да се означава с 2 вълнообразни черти.

Видове приложения[редактиране | edit source]

В зависимост от синтактичните и семантичните условия, в които се намира приложението, то бива няколко вида. В посочените примери[1] определяемото е в курсив, а приложението — в курсив с получер шрифт.

  • Приложения, които уточняват обхвата на понятието, което играе роля на определяемо. Пишат се разделени с чертица.
    • Примери: министър-председател, съдия-изпълнител
  • Приложения, които посочват роднински и други връзки и се употребяват пред личните собствени имена, които конкретизират. Такива приложения не се членуват.
    • Примери: дядо Йоцо, баба Илийца, вуйчо Ваньо
  • Приложения, с които се означават звания, титли, професии, длъжности и т.н. Пишат се с малки букви и не се членуват.
    • Примери: професор Василев, генерал Паскалев
    • В някои случаи приложенията могат да се явят обособени и задпоставени.
      • Примери: Василев, професорът по математика, Паскалев, генерал от запаса
  • Приложения, конкретизиращи географски названия.
    • Примери: град Китен, село Китен
  • Приложения, с които се означават имена на организации, фирми, институти, учреждения, улици, площади, вестници, списания, книги, и т.н. Изписват се оградени с кавички.
    • Примери: площад „Народно събрание“, разказът „Дядо Йоцо гледа“
  • Приложения, които характеризират определяемото в някой друг аспект или крият сравнение в семантиката си.
    • Примери: писател сатирик, художник емигрант, снага топола

В друго отношение приложенията се делят на безпредложни и предложни. Например, поетът Вапцаров и Вапцаров като поет.

Много приложения се използват разширени, т.е. те сами имат свои пояснения. Например у Елин Пелин се среща следният цитат, съдържащ 2 последователни разширени приложения:

Високо над тъмния селски пейзаж блестеше срещу луната черковният кръст, талисман на селските надежди, утешител на измъчените сърца.

Приложения и несъгласувани определения[редактиране | edit source]

Трябва да се прави разлика между приложения и несъгласувани определения, изразени със съществителни имена без предлог. В словосъчетанието очи череши очите са наречени „череши“( изобразени като такива), а словосъчетанието шепа череши е пример за несъгласувано определение („шепа“ определя количеството на черешите).[2]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Граматика на съвременния български книжовен език“ Том 3. „Синтаксис“, част 1. Издателство „Абагар“, София, 1998, стр. 219-220, ISBN 954-584-243-1
  2. „Практическа българска граматика“, Петър Пашов, ДИ „Народна просвета“, София, 1989, стр. 289-293