Принципи на правото

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Принципите на правото, или основните начала на правото, са главните идеи[1], задаващи ръководните насоки, определящи съдържанието и посоката на/за правна регулация. От една страна, те са израз на закономерностите на и в развитието на правото, а от друга това са най-общите правила, които важат и следва да се прилагат във всички случаи и са валидни за всички субекти на правото без изключение. Правните принципи ако не са пряко отразени в Конституцията или закона, се извеждат от общия смисъл на законите и философията на законодателството.

Класически исторически принципи[редактиране | edit source]

Принципите на правото са историческа категория, поставена в зависимост от историческото развитие на правото и в частност на различните правни системи. Историята на правните принципи, както и на правото, е поставена в зависимост от историята на самото право и цивилизацията. През древността тя е съсредоточена главно в Месопотамия и е свързана с Асиро-Вавилонската цивилизация и законника на Хамурапи. След завладяването на Вавилон от войските на Кир Велики, е издаден първия правен акт третиращ правата на човека в историята - цилиндъра на Кир. През античността като персийски наместници на Ахеменидите, Неемия и главно Ездра кодифицират, макар и с конфесионална цел, древните еврейски писания под формата на Петокнижие (виж документална хипотеза). На две места в Тората са предадени Десетте Божи заповеди, превърнали се посредством християнството през средновековието в универсални правила за поведение на вярващите. В завръзката между юдаизъм и християнство се развива средновековното право поне в Европа - първо църковно, а сетне и каноническо. В този исторически контекст най-съществена за извеждане на принципите на правото по това време е завръзката и взаимовръзката между право→религия→право (виж и Седемте смъртни гряха).

През средновековието правното образование, а и правопознание се изчерпвало с изучаването на римското право, а на запад и на каноническото право. Римското и каноническото право не са взаимно съгласувани и стиковани като правни системи, т.е. те не оформят самостоятелно завършени правни системи, поради което до Просвещението било затруднено развитието на правната мисъл, въпреки че излезли и опуси в сравнителноправна насока като Lex Dei quam praecepit dominus ad Moysen.

Основните светски, а религиозни правни принципи още от римско време и през средновековието се свеждали главно до три (виж и Света Троица):

  1. honeste vivere (живей честно);
  2. alterum non laedere (не вреди другиму) и
  3. suum cuique tribuere (отдавай всекиму своето).

В епохата на Просвещението с неговия енциклопедизъм са изведени и гражданските права и свободи.

Правните принципи се подразделят на общи, частни и секторни, важащи съответно изцяло за правото или за отделен негов дял или отрасъл.

Съвременни универсални и фундаментални принципи[редактиране | edit source]

  1. справедливост;
  2. свобода - виж и граждански свободи;
  3. демократизъм - цялата власт произтича от народа (суверена);
  4. хуманизъм - виж и Ecce Homo;
  5. конституционносъобразност или върховенство на Основния закон и законосъобразност на Правовата държава - виж и законност;
  6. единство на правата и задълженията и
  7. равнопоставеност и уважение към различните видове собственост.

Бележки под линия[редактиране | edit source]

  1. Различни автори застават на различни позиции относно същността на правния принцип: за едни той е идея, за други той има характера на правна норма, а за трети е съчетание на характеристики и на двете. Вж. Към понятието правен принцип, ст. ас. Светла Маринова, УНСС.

Вижте също[редактиране | edit source]