Принцип на Ана Каренина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Принципът на Ана Каренина описва ситуация, при която успехът на един проект е възможен само при едновременното наличие на комплекс от фактори и следователно отсъствието на само един от тези фактори води до провал на проекта.

История на понятието[редактиране | редактиране на кода]

Джаред Дайъмънд в Лондонския университетски колеж през 2013 г.

Принципът добива популярност от книгата на Джаред ДаймъндПушки, вируси и стомана“ (на английски: Guns, Germs, and Steel: The Fates of Human Societies), в която той изследва географските, културните, екологическите и технологическите фактори, довели до доминирането на западната цивилизация в света.

Названието на принципа се основава на първото изречение в романа на Лев ТолстойАнна Каренина“:

Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.

Идеята е отдавна позната и е била изказвана и преди в близки формулировки.

Аристотел е формулирал отчетливо същата идея:

Неуспехът е възможен по разни начини (тъй като злото попада в класа на неограниченото, както питагорейците са предположили, и благото - в този на ограниченото), докато успехът е възможен само по един начин (поради което първото е лесно, а другото - трудно: лесно е да пропуснеш целта, трудно е да я уцелиш).[1]

Примери[редактиране | редактиране на кода]

Приложение в историческата география[редактиране | редактиране на кода]

Даймънд в книгата си „Пушки, вируси и стомана“ използва този принцип за илюстрация на това защо има толкова малко примери за опитомяването като домашни на дивите животни в човешката история: достатъчно е отсъствието на един от необходимите фактори, за да не се поддава животното на превръщане в домашно. Съчетанието на всички фактори е по-скоро изключение.

Той показва шест от необходимите съставляващи, без които не е възможно превръщането на животните в домашни:

  • Храна – Кандидат на превръщане в домашно животно трябва да бъде непридирчив в храненето. Необходимо е да се осигурява храна без особени проблеми.
  • Скорост на растежа – Животното трябва да расте достатъчно бързо, за да е икономически целесъобразно неговото развъждане. Например ако се развъждат слонове, трябва да се чакат 12 години до достигане на зрелостта им.
  • Проблеми с размножаването в домашни условия – Някои животни не могат да се размножават в домашни условия.
  • Злоба – Някои видове се държат много недружелюбно, за да бъдат добър кандидат за превръщане в домашно животно. Например зебрата би била много добър кандидат, ако не е нейният лош характер.
  • Склонност към паника – Различните видове различно реагират на опасността. Животните, които бягат панически при първа опасност, не са удобни за отглеждане в домашни условия.
  • Социална структура – Независимите индивидуалисти също са лоши кандидати. Най-добре подхождат животни с ясно определена социална йерархия.

Общи приложения[редактиране | редактиране на кода]

Този принцип може да се използва в други области като икономиката, управлението на проекти и други.

Общото правило се изразява в следното: Успехът има много фактори, които трябва да са изпълнени, а за провала е достатъчно само един фактор да не отговаря на изискванията.

Владимир Арнолд допълва Принципа на Ана Каренина в своята книга „Теория на катастрофите“ така: „Добрите“ системи трябва да притежават едновременно редица свойства, и затова са много по-чупливи (нестабилни) от „лошите“.

Друг учен, Александър Горбан, използва принципа на Ана Каренина при анализа на широк кръг кризисни явления – във физиологията от кризата на адаптацията при смяна на климатичните условия до динамиката на следоперационната смъртност при онкологично болни, в икономиката от банковите фалити до спадовете и подемите на финансовите пазари. Изводът е, че при благоприятните периоди системите се държат еднакво, а в моменти на криза започват да се различават в поведението си. С други думи: „Всички добре приспособени системи си приличат, а всички неприспособени системи не се справят с адаптацията по свой начин“.[2].

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Аристотел, Никомахова Етика, София: Гал Ико, 1993.
  2. A.N. Gorban, E.V. Smirnova, T.A. Tyukina, Correlations, Risk and Crisis: From Physiology to Finance, Physica A, Vol. 389, Issue 16, 2010, pp 3193-3217.
     Портал „Статистика“         Портал „Статистика