Принц Хайнрих (броненосен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Принц Хайнрих“
SMS Prinz Heinrich 2.jpg
Броненосен крайцер „Принц Хайнрих“
Емблема Германска империя
Флаг Германска империя Германска империя
Клас и тип броненосен крайцер
Производител Kaiserliche Werft Kiel
Живот
Заложен 1898 г.
Спуснат на вода 22 март 1900 г.
Влиза в строй 11 март 1902 г.
Изведен от
експлоатация
Утилизиран 1920
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 126,5 m
Ширина 19,6 m
Газене 8,07 m
Задвижване 3 парни машини с тройно разширение, 14 котли, 3 винта, 15 703 к.с.
Скорост 20,2 възела
(37,40 km/h)
Водоизместимост 8,857 t (стандартна)
9,806 t (пълна)
Броня на кулите: 150 mm
на борда: 100 mm
на палубата: 37 – 50 mm
на бойната рубка: 150 mm
Екипаж 567 души,
Далечина на
плаване
4500 морски мили
Въоръжение
Артилерия 2×240 mm (9.4 дюйма)
10×150 mm (5.9 дюйма)
10×88 mm (3.5 дюйма)
Торпеда 4×450 mm (17.7 дюйма) ТА
Други 4×7,92 mm картечници
„Принц Хайнрих“ в Общомедия

„Принц Хайнрих“ (на немски: Prinz Heinrich) е първият пълноценен броненосен крайцер на Германския императорски военноморски флот от времето на Първата световна война. Проекта получава развитие в крайцерите тип „Принц Адалберт“.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

„Принц Хайнрих“.

Корабът е коструиран въз основа на решение на флота за създаване на 14 единици крайцери, които да действат съвместно с флота и да обслужват комуникациите на колониите с метрополията. Горното налага, новата серия кораби да са с по-малко въоръжение и по-слабо бронирани, сравнено с предшественика му „Фюрст Бисмарк“ от 1897 година, най-вече поради търсенето на по-висока скорост и по-ниска цена. Всички последващи разработки на броненосни крайцери в Германски императорски военноморски флот са основани на концепциите заложени в „Принц Хайнрих“.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Главния пояс е изграден от крупова броня. Дебелината на пояса е 100 mm в средната част на кораба: за защита на складовете с боеприпаси, машинното отделение и други жизнено важни части от кораба, като в края на основната лента дебелината се редуцира до 80 mm. Носа и кърмата са небронирани. Листовете броня са монтирани въху тиково дърво.

Кулите на главния калибър: стени 150 mm, покрив 30 mm.

Кулите на средния калибър: стени 80 – 100 mm.

Носова бойна рубка: стени 150 mm, покрив 30 mm, кърмовата рубка е много по-слабо бронирана: само 12 mm.

Бронята на палубата е дебела 35 – 40 mm, при скоса – 50 mm и се съединява с долния край на пояса.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главния калибър на кораба се състои от две кули с по едно 240 mm скорострелно оръдие, дължина на ствола 40 калибра, които са установени на носа и в кърмата по диаметралната плоскост на кораба. Максимален ъгъл на вертикална наводка от – 4° до + 30°. Максималната далекобойност на прицелния изстрел е 16 900 m, боезапас 150 снаряда. Теглото на снаряда е 140 kg, а началната скорост 835 m/s.

Корабната артилерия от средния калибър се състояла от 10 скорострелни оръдия калибър 150 mm/40. Боезапас – 1200 снаряда. Максимален ъгъл на вертикална наводка до + 25°. Максималната далекобойност на прицелния изстрел е 13 700 m. Теглото на снаряда е 40 kg, а началната скорост 800 m/s.

Към спомагателната артилерия има 10 скорострелни 88 mm оръдия, с дължина на ствола 30 калибра. Максимален ъгъл на вертикална наводка е до + 20°, максимална далекобойност на прицелния изстрел е 7300 m, боезапас 2500 изстрела. Теглото на снаряда е 7 kg, а началната скорост 670 m/s.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

„Принц Хайнрих“ е заложен в 1898 година, спуснат на вода на 22 март 1900, постъпил на служба на 11 март 1902 година. След въвеждането му в експлоатация е флагман на Крайцерската дивизия. След приемане във флота на броненосния крайцер „Фридрих Карл“ е преместен във втори отряд на Крайцерска дивизия на флота за открито море. По време на Първата световна война участва в операциите на флота в Хартлпул (англ. Raid on Scarborough, Hartlepool and Whitby 15 – 16 декември 1914 г.) и битката в Рижкия залив (август 1915 г.). В началото на 1916 година е изтеглен от фронта и е плаващ щаб на флота в Кил. На 25 януари 1920 е изваден от състава на флота, година по-късно е продаден за скрап и утилизиран.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю., Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910, Москва, издательство АСТ, 2006, ISBN 5-17-030194-4
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905, London, Conway Maritime Press, 1979, ISBN 0-85177-133-5
  • Пахомов Н. А., Броненосные крейсера Германии, Самара, Истфлот, 2006. – ISBN 5-98830-021-9
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „SMS Prinz Heinrich (1900)“ и страницата „SMS Prinz Heinrich“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.