Природонаучен музей (Котел)
| Природонаучен музей (Котел) | |
| Музеи в България | |
 Сградата на природнонаучния музей в Котел. | |
| Местоположение | Котел, България |
|---|---|
| Тематика | Биоразнообразие на Източна Стара планина |
| Основан | 1952 г. |
| Обект на БТС |  56 |
| Печат | има |
| Работно време | |
| Лятно работно време | 9 – 12 часа 13 – 18 часа (почивни дни: няма) |
| Зимно работно време | 9 – 12 часа 13 – 17 часа (почивни дни: няма) |
| Допълнителна информация | |
| Директор | Васил Барбазонов |
| Адрес | парк „Изворите“ |
| Телефон | 0453/ 423 55 |
  Местонахождение в Котел | |
| Природонаучен музей (Котел) в Общомедия | |
Природонаучният музей в Котел е един от най-богатите в България. В него се разкрива биоразнообразието на Източна Стара планина, чрез близо 30 000 експоната от живата и неживата природа, разположени на площ от 1000 m2.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Основоположник на природонаучния музей в Котел е местния учител-естественик Васил Георгиев, който в продължение на 60 години събира образци от района на Котел. Създава богата сбирка от вкаменелости, насекоми, риби, земноводни, влечуги и птици.[2] През 1924 г. организира изложба от 500 експоната в София.[3] След като комисия от Българска академия на науките, начело с д-р Нено Атанасов се запознава с колекциите на Васил Георгиев, предлага през 1951 г. да се създаде природонаучен музей.[1] Музеят е учреден през 1952 г., но отредената за сбирките сграда скоро се оказва недостатъчна. Решено е да се построи нова специална сграда. В периода 1979-1981 зоологът ст.н.с. Николай Боев от БАН разработва сценарий на експозицията и участва в изграждането на настоящия (от 1981) Природонаучен музей, в която се помещава музеят и до днес.[4]
Експозиция[редактиране | редактиране на кода]
Във фонда на музея се съхраняват около 30 000 експоната от живата и неживата природа на Източна Стара планина. Експонатите са разпределени тематично в музея – безгръбначни фосили, висши растения, насекоми, риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници.[3]
В зала „Палеонтология“ са предстaвени повече от 100 безгръбначни фосили – корали, миди, охлюви, амонити от мезозойската ера. Около 200 вида висши растения се изложени в зала „Ботаника“. Чрез снимки са показани дървесните видове и храстите, виреещи в Котленска планина. Изложени са 218 вида насекоми – дневни и нощни пеперуди, бръмбари, водни кончета, ципокрили. В две биогрупи – сладководни и морски са представени 58 вида риби. Земноводните и влечугите са 22 вида. От орнитофауната са представени няколко вида птици, като бял и черен щъркел, сив жерав, къдроглав и розов пеликан, дропла, белоглав и скален орел. В музея са експонирани и представители на бозайниците – кафява мечка, вълк, сърна, дива свиня.[5][6]
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
Природнонаучният музей е част от 100-те национални туристически обекта. Намира се под № 56, заедно с пантеона на Георги Стойков Раковски.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Природо-научен музей – Котел // 100 национални туристически обекта. Български туристически съюз. Архивиран от оригинала на 2013-03-12. Посетен на 27.11.2012.
- ↑ Дерменджиева, Стела, Атанас Дерменджиев. 100 национални туристически обекта. „Световна библиотека“. С., 2009. с. 112
- ↑ а б Лозанова, Лилия. На гости на Природонаучния музей в Котел // списание „Екомедия“, май 2011. Посетен на 27.11.2012.
- ↑ Иванова, Любослава. Природонаучен музей Котел // rooms.bg. Посетен на 27.11.2012.
- ↑ Природонаучен музей в Котел // Bulgaria inside. Архивиран от оригинала на 2011-05-10. Посетен на 27.11.2012.
- ↑ Национално обединение Съхрани българскаото. Природонаучен музей – Котел. В:Сб. „100-те национални туристически обекта“. с. 263 – 264
