Присад (община Прилеп)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Присад (Община Прилеп))
Вижте пояснителната страница за други значения на Присад.

Присад
Присад
— село —
41.4161° с. ш. 21.605° и. д.
Присад
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областБабуна планина
Надм. височина948 m
Население5 души (2002)
Пощенски код7500
МПС кодPP
Присад в Общомедия

Присад (на македонска литературна норма: Присад) е село в община Прилеп, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в планината Бабуна, току над самия град Прилеп, североизточно от него. Край селото е Присадският манастир „Свети Георги“.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Присад е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Присад (Prissad) е посочено като село с 23 домакинства и 112 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Присадъ има 350 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Присад е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 37 къщи.[4]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Присад има 240 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 5 жители, всички македонци.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Присад
  • Симон, деец на ВМОРО, преселен в Галичник[8][9]
  • Стефан Къпот (? – 1904), български революционер от ВМОРО, прилепски селски войвода, убит от ренегата Григор Соколов в Присад[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Манастир „Свети Георгиј“, Присад // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 872.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 11 ноември 2007 
  8. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 398.
  9. Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 27.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 156.