Присъединяване на България към ЕС

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Проект за членството на България (официално Народна република България) в Европейските общности; 9 октомври 1990 (стр. 1 от 9)

Важните дати по пътя на българската евроинтеграция

  • 1997 г.
    • 3 март - Европейската комисия отправя покана към България да актуализира подадената по въпросника информация.
    • 17-18 март - еврокомисарят Ханс Ван дер Брук пристига на официална визита в София. На нея са очертани основните мерки, които трябва да бъдат взети от българското правителство за подготовката на България за разширяването на ЕС.
    • 16 юли - излиза становището по молбата на България за членство в рамките на План 2000. Становището оценява Република България като страна-кандидатка, която не е достатъчно готова да започне преговори за присъединяване.
    • 12-13 декември - Европейският съвет в Люксембург взема решение да започне преговори за присъединяване с Унгария, Полша, Естония, Чехия, Словения и Кипър. Заедно с това решава подготовката за преговори с България, Латвия, Литва, Словакия и Румъния да се ускори.
  • 1998 г.
    • 23 март - Министерският съвет на Република България приема Национална стратегия за присъединяване на Република България към ЕС.
    • 27 април - започва многостранният аналитичен преглед на законодателството на страната ни.
  • 1999 г.
    • 10 март - Министерският съвет на Република България приема Постановление № 47, с което създава Съвет по европейска интеграция и тематични работни групи за координация на процеса на присъединяване на България към ЕС.
    • 13 октомври - Европейската комисия публикува втори редовен доклад за напредъка на страните кандидатки за членство.
    • 29 ноември - подписан е меморандум с ЕК по отношение срокове за извеждане от експлоатация на блокове в АЕЦ Козлодуй.
    • 10 декември - Европейският съвет взема решение в Хелзинки да открие преговори с България, Латвия, Литва, Словакия, Румъния и Малта.
  • 2000 г.
    • 20 януари - правителството приема Постановление № 3, с което определя главен преговарящ, основен екип на преговорите и създава работни групи по преговорните глави.
    • 15 февруари - провежда се първото заседание на Междуправителствената конференция за присъединяването на България. Това е официалното откриване на преговорите.
    • 28 март - започва първото работно заседание по преговорите на ниво заместници. България представя преговорни позиции по 8 глави. Отворени са главите “Обща външна политика и политика на сигурност”, “Външни отношения”, “Култура и аудиовизуална политика”,“Образование и професионално обучение”, “Наука и изследвания”, “Малки и средни предприятия”.
    • 14 юни - предварително са затворени 4 преговорни глави –“Малки и средни предприятия”, “Наука и изследвания”, “Образование и професионално обучение” и “Обща външна политика и политика на сигурност”.
    • 2 август - България представя позиция по глава “Свободно движение на капитали”.
    • 24 октомври - България представя единна преговорна позиция. Отворени са 3 нови глави за преговори - “Защита на потребителите и тяхното здраве”, “Телекомуникации и информационни технологии”, “Статистика”.
    • 16 ноември - България представя 4 преговорни позиции. Отворени са за преговори 2 нови глави – “Свободно движение на капитали”, “Дружествено право”.
    • 20 ноември - предварително са затворени следните преговорни глави: “Култура и аудиовизия”, “Външни отношения”, “Статистика” и ”Защита на потребителя”.
    • 1 декември - Съветът на министрите по правосъдие и вътрешни работи на ЕС взема решение за изваждане на България от негативния визов списък “Шенген”.
  • 2002 г.
    • 21 март - открити са 2 нови преговорни глави – “Земеделие”, “Икономически и валутен съюз”.
    • 22 април - предварително са закрити преговорни глави “Икономически и валутен съюз”, “Социална политика” и “Институции”.
    • 10 юни - предварително са закрити преговорни глави “Свободно движение на хора”, “Свободно движение на стоки” и “Данъчна политика”.
    • 29 юли - предварително е закрита преговорна глава „Митнически съюз“.
    • 30 септември - предварително е закрита преговорна глава „Финансов контрол“.
    • 24-25 октомври - Европейският съвет в Брюксел взема решение Комисията и Съветът да подготвят „пакет“ за България и Румъния, който ще бъде представен за одобрение на Срещата на върха в Копенхаген през декември 2002 г. Този пакет ще съдържа като минимум подробна пътна карта за присъединяването на двете страни, както и увеличена предприсъединителна помощ.
    • 12-13 декември - на Срещата на върха в Копенхаген е връчена Пътна карта за присъединяване на България и Румъния.
  • 2003 г.
    • 16-17 юни - министърът на външните работи Соломон Паси участва в заседание на Конференцията по присъединяването на България към ЕС на равнище министри. Като крайна дата за приключване на преговорите с ЕС е потвърдена 2004 г.
    • 30 юни - в Брюксел на заседание на Конференцията по преговорите на България с ЕС на равнище главни преговарящи е затворена Глава „Околна среда“. До края на преговорите остават още „финансовите глави“ - Глава 7 „Селско стопанство“, Глава 21 „Регионална политика“ и Глава 29 „Бюджет“.
    • 19 октомври - България затваря 26 от общо 30 глави. С това тя е затворила всички “технически глави” в преговорите.
    • 29 октомври - на 18-тото заседание на Междуправителствената конференция по присъединяването на България към ЕС в Брюксел е взето решение за затваряне на Глава 24 от преговорите на България с Европейския съюз на тема „Правосъдие и вътрешни работи“.
    • 12-13 декември - на среща на Европейския съюз в Брюксел на лидерите на 25-те (15-те тогавашни и 10-те бъдещи членки на съюза) е решено България да бъде приета в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Европейският съвет подкрепя 2004 г. като година за приключване на преговорите с България и Румъния. Решено е всяка от страните да бъде оценявана по нейните показатели (не в пакет).
  • 2004 г.
    • 14 януари - отворена е главата “Други”.
    • 4 юни - по време на преговорите за присъединяване към ЕС на равнище главни преговарящи България затворя главите „Земеделие“, „Регионална политика и координация на структурните инструменти“ и „Финансови и бюджетни въпроси“.
    • 15 юни - след като затворя последните 2 преговорни глави - „Конкуренция“ и „Други въпроси“, България приключва преговорите с Европейския съюз - 6 месеца по-рано от предвиденото. Българската делегация договаря година отсрочка за вноските на страната в европейския бюджет и увеличаване на вече одобрените следприсъединителни пакети.
    • 29 октомври - в Рим премиерът Симеон Сакскобургготски и външният министър Соломон Паси подписват от името на България заключителния протокол на Европейския съвет за приемането на Европейската конституция. България не може да подпише самата конституция преди приемането на страната в ЕС на 1 януари 2007 г.
  • 2005 г.
    • 13 април - Европейският парламент гласува с мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС на 1 януари 2007 г. Подписването е подкрепено с 522 гласа “за”, 70 гласа “против” и 69 “въздържали се”.
    • 25 април - на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и министърката по европейските въпроси Меглена Кунева.
Паметник „Обединена Европа“ в Градската градина на Казанлък, издигнат за присъединяването към Европейския съюз през 2007 г.
  • 2007 г.
    • 1 януари - България става член на Европейския съюз.
  • 2014 г.
    • 1 януари – трудовият пазар на целия ЕС е отворен за български граждани без ограничения.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Решение на ВНС от 22.12.1990 г. за желанието на Република България да стане пълноправен член на Европейските общности (обн. в ДВ, бр. 3 от 11.01.1991)