Присян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Присян
Присјан
Relief map of Serbia.png
43.0786° с. ш. 22.5572° и. д.
Присян
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Надм. височина 669 m
Население (2002) 143 души
Телефонен код 0038-1-10

Присян (на сръбски: Присјан) е село в Сърбия, община Пирот. В 2002 година селото има 143 жители.

Георгафия[редактиране | редактиране на кода]

Присян е разположено 10 километра на юг от Пирот, в северните склонове на Сува планина. Селото е купно, през него тече Присянска река.

История[редактиране | редактиране на кода]

В джелепкешански регистър от 1576 година селото е вписано като Персиян, с осем джелепкешани - Поп Тодор, Милко Райко, Петре Малко, Раде Радивой, поп Марко, Ралко Димитри, Белчин Иван и Милке Иван.[1] В 1606 година селото е споменато като Персиян във войнушки списък.[2]. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Изнебол от 1623-1624 година селото е отбелязано под името Присяни-и-кючюк с 5 джизие ханета (домакинства).[3]

Според сръбския автор Мита Ракич в 1879 година Присян има 46 къщи, 422 жители (203 мъже и 219 жени). Всички са неграмотни.[4]

Пътят от Пирот до Присян е изграден през 1885 година от сръбската армия.[5] До 1899 година селото е в състава на Расничка община, а по-късно – в Смърданска и Камикска община.[6] Първото училище в селото е изградено през 1909 година и започва да функционира от 5 януари следващата година.[7]

По време на Първата световна война, в началото на октомври 1915 година, в селото е разположен щабът на сръбската Моравска дивизия, І призив.[8] През 1916 година, по време на българското управление на Моравско, Присян е част от Камикска община на Пиротска селска околия и има 691 жители.[9]

През 1933-1935 година е изградена местната църква „Свети Георги“.[10]

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • 1948 – 1027 жители.
  • 1953 – 1037 жители.
  • 1961 – 915 жители.
  • 1971 – 694 жители.
  • 1981 – 486 жители.
  • 1991 – 251 жители.
  • 2002 – 143 жители.

Според преброяването от 2002 година всичките 143 жители на селото са сърби.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 159.
  2. Ћирић, Јован. Старост насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 7, Пирот 1975, с. 29.
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 294.
  4. Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Прва 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 392.
  5. Спасић, Часлав Р. Присјан, Пирот 2001, с. 10.
  6. Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига трећа, 1894-1918, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1982, с. 251-252, 260, 340, 1125.
  7. Спасић, Часлав Р. Присјан, Пирот 2001, с. 97.
  8. Българската армия в Световната война 1915 - 1918, т. ІІ, Войната срещу Сърбия през 1915 година, София 1936, с. 925.
  9. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 61.
  10. Спасић, Часлав Р. Присјан, Пирот 2001, с. 110-112.