Притча за талантите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Ecce Homo (Ето човека!) – Михай Мункачи, 1896 г.

Притчата за талантите е разказана от Божия Син на жителите на юдейския Йерусалим на велики вторник, т.е. хронологически след велики понеделник, когато предрича съдбата на безплодната смоковница (символизираща Юдея) и гони търговците от Йерусалимския храм.

Притчата разкрива философията на съществуването на земята и въобще светогледа на личността в контекста на стойността, символизираща се от парите с тяхната история и смисъл.

Притчата[редактиране | редактиране на кода]

Според притчата един човек поверил на своите слуги пари – таланти, като всеки от слугите си обдарил според способностите им и усърдието им в учението. На един от слугите си човека поверил пет таланта, на друг – два, а на трети – един талант, като и им заповядал да пуснат тези пари в обръщение, т.е. за да принесат те печалба или умножение на богатството.

Всеки от слугите се опитал според способностите и възможностите си да използва максимално добре талантите, като на първия с петте таланта те донесли огромна печалба – още пет таланта, вторият също двойно умножил дадените му пари. А третият се изплашил, че може да загуби своя талант и го закопал в земята, за да го върне на господаря си без загуба и за да не бъде виновен за загубата му. Притчата има и алюзията с апостолите. (Матея 25:14 – 30)

На следващия ден, велика сряда, мъдрецът разказал тази притча бил миропомазан от една грешница в/на Йерусалим.

Стойност на таланта[редактиране | редактиране на кода]

Талантът е бил единица за тегло, равна на около 36 килограма, а при използването му като парична единица е оценяван като същото тегло сребро.[1] Като единица за валута, талантът струвал около 6000 денария. Тъй като един денарий е бил обичайното заплащане за един работен ден, стойността на таланта възлизала на около двадесет години труд от обикновен човек.[2] По съвременните стандарти това възлиза на около 300 000 – 500 000 долара.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ridgeway, William, „Measures and Weights“ in Whibley, Leonard (ed). A Companion to Greek Studies, Cambridge University Press, 1905, p. 444.
  2. Arland J. Hultgren, The Parables of Jesus: A Commentary, Eerdmans Publishing, 2002, ISBN 0-8028-6077-X, pp. 271 – 281.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]