Направо към съдържанието

Прицкер (награда)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Прицкер)
Прицкер
Pritzker Prize
Домакинфондация „Хаят“
Датаежегодно
Възнаграждение$ 100 000
Първо връчване1979
Уебсайтwww.pritzkerprize.com
Прицкер
Pritzker Prize в Общомедия

Прицкер (на английски: Pritzker) е годишна архитектурна награда, връчвана от фондация „Hyatt“. Присъжда се на действащи архитекти, чиито работи демонстрират притежанието на качества като талант, широк кръгозор и отговорност. Архитекти, които имат значителни постижения в изграждането на естетическа заобикаляща ни среда посредством изкуството на архитектурата и в съгласие с принципите за хуманност.[1] Наградата е основана от Джей А. Прицкер и съпругата му Синди и се финансира от фамилията Прицкер. Смятана е за един от най-престижните световни призове за архитектура. Често е определяна като еквивалент на Нобелова награда в архитектурата,[2] а също може да бъде сравнена и с филмовите награди „Оскар“. Призът се присъжда независимо от националност, раса, вероизповедание или идеология.[3] Лауреатите получават почетна грамота и парична сума в размер на $100 000 долара. До 1987 г. ограничен тираж от пластика на Хенри Мур се връчва заедно с наградата. След тази година се изработва бронзов медальон, който замества пластиката.[1] На гърба му на латински е изписано: firmitas, utilitas, venustas (на български: устойчивост, утилитарност, наслада). Надписът е вдъхновен от римския архитект от античността – Витрувий.[1]

Изпълняващият длъжността изпълнителен директор на наградата всяка година отправя молба за издигане на номинации към хора от академичните среди, критици и експерти с интереси в сферата на архитектурата. Поканват се да направят номинации и носителите на приза. Всеки лицензиран архитект също може да изпрати персонално предложение преди 1 ноември всяка година. Журито се състои от между 5 и 9 членове, всеки един е експерт и признат професионалист в своята област – архитектура, образование, култура, бизнес и издателска дейност. Дебатирането се извършва в началото на годината върху получените номинации от предходната година. През пролетта се обявяват резултатите.

Заха Хадид (2004), Кадзуо Седжима (2010), Ивон Фарел (2020), Шели Макнамара (2020) и Ан Лакатон (2021) са жените, печелили наградата. Най-младият лауреат е французинът Кристиан де Портзампарк, 50-годишен в годината на награждаването му.

Лауреати[4]

[редактиране | редактиране на кода]
The inaugural laureate Philip Johnson behind an architectural model
Филип Джонсън, първият носител на наградата.
Йау Минг Пей
Ричард Майер
Оскар Нимайер
Алваро Сиза
Фумихико Маки
Тадао Андо
1999 winner Sir Norman Foster, giving a speech behind a lecturn
Сър Норман Фостър
Рем Куулхаас
Жан Нувел
Едуарду Соуто де Моура
ГодинаЛауреатНационалностПримерна творба (година на реализация)Място на церемонията
1979Филип Джонсън САЩСтъклената къща (1949)Дъмбартън Оукс
1980Луис Бараган МексикоTorres de Satélite (1957)Дъмбартън Оукс
1981Сър Джеймс Стърлинг ВеликобританияSeeley Historical Library (1968)Строителен музей, Вашингтон
1982Кевин Рош САЩСграда на Рицарите на Колумб, Ню Хейвън (1969)Институт за изкуства, Чикаго
1983Йау Минг Пей САЩИзточно крило на Националната художествена галерия, Вашингтон (1978)Метрополитън музей, Ню Йорк
1984Ричард Майер САЩВисш музей за изкуство, Атланта (1983)Национална художествена галерия, Вашингтон
1985Ханс Холайн АвстрияАбтайберг Мусеум, Мьонхенгладбах (1982)Библиотека Хънтингтън
1986Готфрид Бьом ГерманияЦърква „Възкресение Христово“, Кьолн (1968)Worshipful Company of Goldsmiths
1987Кензо Танге ЯпонияКатедрала „Непорочно зачатие на света Богородица“, Токио (1964)Музей за изобразително изкуство „Кимбъл“
1988Гордън Бъншафт САЩБиблиотека Бейнике за редки книги и ръкописи (1963)Art Institute of Chicago
1988Оскар Нимайер БразилияКатедрала на Бразилия, Бразилия (1958)Art Institute of Chicago
1989Франк Гери Канада
САЩ		Концертна зала „Уолт Дисни“, Лос Анджелис (1999 – 2003)Tōdai-ji
1990Алдо Роси ИталияБонефантен Мусеум (1990)Палацо Граси, Венеция
1991Робърт Вентури САЩНационална галерия в Лондон, крило „Сейнсбъри“ (1991)Palacio de Iturbide, Мексико
1992Алваро Сиза ПортугалияPavilion of Portugal in Expo'98 (1998)Библиотека „Харолд Уошингтън“
1993Фумихико Маки ЯпонияTokyo Metropolitan Gymnasium (1991)Пражки град
1994Кристиан де Портзампарк ФранцияПосолство на Франция в Берлин (2003)The Commons, Кълъмбъс, Индиана
1995Тадао Андо ЯпонияNagaragawa Convention Center (1995)Версайски дворец
1996Рафаел Монео ИспанияКонгресен център „Курсаал“ в Сан Себастиан (1999)Център „Гети“
1997Свере Фен НорвегияНорвежки музей на ледниците във Ферланд (1991)Музей Гугенхайм - Билбао
1998Ренцо Пиано ИталияМеждународно летище Кансай (1994)Белият дом, Вашингтон
1999Сър Норман Фостър ВеликобританияМилениъм Бридж, Лондон (2000)Altes Museum
2000Рем Куулхаас ХоландияПосолство на Нидерландия в Берлин (2003)Йерусалимски археологически парк
2001Херцог & де Мерон ШвейцарияТейт Модърн (2000)Монтичело
2002Глен Мъркът АвстралияBerowra Waters Inn (1983)Капитолий, Рим
2003Йорн Утсон ДанияОпера на Сидни (1973)Кралска академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“
2004Заха Хадид Ирак
Великобритания		Bridge Pavilion (2008)Ермитаж, Санкт Петербург
2005Том Мейн САЩSan Francisco Federal Building (2007)Pritzker Pavilion, Millennium Park
2006Паулу Мендес да Роша БразилияSaint Peter Chapel, Campos do Jordão, São Paulo (1987)Дворец Долмабахче, Истанбул
2007Сър Ричард Роджърс ВеликобританияСедалище на „Лойд“ в Лондон (1986)Банкетна къща, Уайтхол
2008[5]Жан Нувел ФранцияТоре Агбар (2005)Библиотека на Конгреса, Вашингтон
2009[6]Петер Зумтор ШвейцарияСпа комплекс Therme Vals, Валс, Швейцария (1996)Дворец на Законодателното събрание на Буенос Айрес
2010[7]Кадзуо Седжима и Рюе Нишидзава ЯпонияМузей за съвременно изкуство в Каназава (2003)Остров Елис, Ню Йорк
2011[8]Едуарду Соуто де Моура ПортугалияОбщински стадион в БрагаАудиториум „Андрю У. Мелон“, Вашингтон
2012Уонг Шу КитайМузей на Нинбо, НинбоПекин
2013[9]Тойо Ито ЯпонияSendai Mediatheque, (2001)Президентска библиотека и музей „Джон. Ф. Кенеди“, Бостън
2014Шигеру Бан ЯпонияЦентър „Жорж Помпиду“ в Мец (2010)Държавен музей (Амстердам), Амстердам
2015[10]Фрай Ото ГерманияОлимпийски стадион (Мюнхен) (1972)New World Center, Маями
2016Алехандро Аравена ЧилиСиамските кули, Папски католически университет на ЧилиСедалище на ООН, Ню Йорк
2017Рафаел Аранда, Карме Пигем &
Рамон Вилалта (RCR Arquitectes)		 ИспанияБиблиотека „Свети Антоний“, Барселона (2008)Дворец „Акасака“, Токио
2018Балкришна Доши ИндияИндийски институт по мениджмънт в Бенгалуру (1977 – 1992)Музей „Ага Хан“, Торонто
2019[11]Арата Исодзаки ЯпонияНебостъргач „Мито“ в Мито (1990)Версайски дворец
2020[12]Ивон Фарел и Шели Макнамара ИрландияКорпус „Графтън“ на Университет Бокони (2007)онлайн
2021[13]Ан Лакатон и Жан-Филип Васал ФранцияНебостъргач „Bois le Prêtre“, социални жилища (2005)
2022Диебедо Франсис Кере Буркина Фасо/ Германия
2023Дейвид Алън Чипърфилд Великобритания
2024Рикен Ямамото Япония
2025Лиу Дзякун Китай

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 3 Purpose, History, Ceremony // Pritzker Prize official site. The Hyatt Foundation. Посетен на 26 март 2019.
  2. ↑ Goldberger, Paul. Architecture View; What Pritzker Winners Tell Us About the Prize // The New York Times. 28 май 1988. Посетен на 26 юни 2009.
  3. ↑ Nomination Process // Pritzker Prize official site. The Hyatt Foundation. Посетен на 26 март 2019.
  4. ↑ Laureates // Pritzker Prize official site. The Hyatt Foundation. Посетен на 26 март 2019.
  5. ↑ Жан Нувел е новият носител на наградата "Прицкер" // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 13 април 2008. Посетен на 18 март 2021.
  6. ↑ Петер Цумтор е тазгодишният носител на наградата "Прицкер" // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 13 април 2009. Посетен на 18 март 2021.
  7. ↑ Японски архитекти взеха наградата "Прицкер" за 2010 г // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 30 март 2010. Посетен на 18 март 2021.
  8. ↑ Португалски архитект получи тазгодишната награда "Прицкер" // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 29 март 2011. Посетен на 18 март 2021.
  9. ↑ Тойо Ито е лауретът на наградата Прицкер за 2013 г // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 18 март 2013. Посетен на 18 март 2021.
  10. ↑ Ото Фрай с наградата "Прицкер" за 2015 г // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 11 март 2015. Посетен на 18 март 2021.
  11. ↑ Николай Тодоров. Арата Изосаки е носителят на "Прицкер" за 2019 г // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 5 март 2019. Посетен на 18 март 2021.
  12. ↑ Николай Тодоров. Pritzker Architecture Prize 2020: Ивон Фарел и Шели Макнамара от Дъблин // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 6 март 2020. Посетен на 18 март 2021.
  13. ↑ Pritzker Architecture Prize 2021: Ан Лакатон и Жан-Филип Васал // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 18 март 2021. Посетен на 18 март 2021.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Прицкер_(награда)&oldid=12721861“.