Прозопагнозия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Прозопагнозия
Анимация показваща нарушените области на мозъка при прозопагнозия
Анимация показваща нарушените области на мозъка при прозопагнозия
Специалност неврология
МКБ-9 368.16
OMIM 610382
Мед. рубрики MeSH D020238

Прозопагнозия (prosopagnosia, от гръцки: prosopon – „лице“ и agnosia – „незнание“) е когнитивно нарушение, при което е нарушена способността за разпознаване на познати лица, включително своето собствено, докато другите умствени способности и други аспекти на обработката на зрителна информация остават непокътнати. Терминът оригинално се отнася до състояние, последващо остри мозъчни увреждания (придобита прозопагнозия), но съществува и вродена форма на нарушението. Специфичната част от мозъка, която обичайно се свързва с прозопагнозията, е окципито-темпоралната зона 37, която активира специфичен отговор на лица и позволява на повечето хора да разпознават лица в повече детайли отколкото сходни по сложност неодушевени предмети. Окципито-темпоралната зона в дясното полукълбо по-често се асоциира с разпознаването на познати лица, отколкото лявото полукълбо. Остава неясно дали зоната е специфична само за разпознаването на човешки лица или се активира и при други визуални стимули. Съществуват два вида прозопагнозия: придобита и вродена. Придобитата прозопагнозия е резултат от увреждане на оципито-темпоралния лоб е най-често срещана у възрастни. Допълнително, се подразделя на аперцептивна и асоциативна. При вродената прозопагнозия индивидът никога не развива адекватна способност за разпознаване на лица.

Въпреки че са правени няколко опита за лечение, терапиите не демонстрират реални трайни подобрения сред пациентите с прозопагноза, които често се научават да ползват статегии за частично разпознаване, включващи вторични белези като облеклото, походката, цвета на косата, цвета на кожата, формата на тялото и гласа. Тъй като лицето функционира като важна идентифицираща характеристика в паметта, за пациенти с прозопагноза може да е трудно да следят във времето информацията за хората и да се социализират нормално с другите. Прозопагнозията се асоциира и с други нарушения, свързани с околните зони на мозъка: лява хемианопсия (загуба на зрението в лявата част на пространството, свързана с увреждане на десния окципитален лоб), ахроматопсия (дефицит във възприемането на цветовете, често асоциирана с едностранни или двустранни лезии в темпоро-окципиталната асоциативна зона) и топографска дезориентация (загуба на ориентация в околната среда и трудности при използване на ориентири).

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Prosopagnosia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.