Прозорец на Овъртън
Прозорецът на Овъртън е понятие, използвано в обществените науки, и означава обхвата от теми, приемливи за обществено обсъждане в даден момент.[1] Известен е също като прозорец за дискурс.[2] Ключов момент при това е, че този прозорец с времето се променя: той може да се премества, свива или разширява.[3] Както го определя центърът Маккинак, това илюстрира постепенната еволюция на обществени норми и стойности.[3] Понятието носи името на американския политическия анализатор и старши вицепрезидент на Центъра за обществена политика Маккинак, Джоузеф Овъртън, който предполага, че жизнеспособността на дадена политическа идея зависи по-скоро от това дали тя попада в обсега на приемливост, отколкото от личните предпочитания на политиците, които използват даден термин или понятия.[3][4] Според Овъртън прозорецът дава границите на обхвата от политически мерки, които един политик може да препоръча, без те да изглеждат твърде крайни, за да може той или тя да спечели или задържи обществен пост при политическия климат и обществено мнение в дадения момент.[5]
В началото на 90-те Овъртън описва правителствената намеса в спектъра от „по-свободно“ към „по-малко свободно“, ориентиран по вертикалната ос, за да избегне асоциациите с политическия спектър „ляво-дясно“.[6] С течение на времето спектърът се измества или разширява и някоя идея от дадено място на скалата може да стане повече или по-малко политически приемлива. След смъртта на Овъртън неговият колега от Центъра за обществена политика Маккинак, Джоузеф Леман, развива идеята му и я нарича с неговото име.[7] Политическият коментатор Джошуа Тревиньо постулира шест степени на приемливост на обществените идеи, в общи линии като:[8]
- немислими;
- радикални;
- приемливи;
- разумни;
- популярни;
- политическа норма.
Прозорецът на Овъртън е подход за установяване на идеите, които определят спектъра на приемливост на обществената политика. Предпоставка на дефинираното от Овъртън понятие е, че политиците действат свободно само в рамките на прозорец, разглеждан като приемлив. Преместването на Овъртъновия прозорец би включило поддръжници на политика отвъд прозореца, убеждавайки обществото да го разшири, докато поддръжниците на текущата политика ще опитват да убедят народа, че политиката извън статуквото следва да се счита за неприемлива. Според Леман, който дава име на понятието:
| „ | Най-честото неразбиране е, че работата на самите законодатели е преместването на прозореца на Овъртън. Това е напълно погрешно. Работата на законодателите е да установят къде е прозорецът и след това да се преместят, за да бъдат в съгласие с него.[7] | “ |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Giridharadas, Anand (21 November 2019). "How America's Elites Lost Their Grip". TIME. Archived from the original on 2015-11-17. Retrieved 22 November 2019.
- ↑ Jackson, Stuart. The Global Mobility Overton Window // Sterling Lexicon, a Suddath Company, 20 юни 2023. Архивиран от оригинала на 13 януари 2025. Посетен на 7 юли 2025.
- 1 2 3 A Brief Explanation of The Overton Window // Mackinac Center for Public Policy, 2019. Архивиран от оригинала на 10 февруари 2025.
- ↑ Joseph P. Overton // Mackinac Center for Public Policy. Посетен на 30 август 2013.
- ↑ Astor, Maggie. How the Politically Unthinkable Can Become Mainstream // 26 февруари 2019. Посетен на 16 октомври 2024.
- ↑ Lehman, Joseph G. Glenn Beck Highlights Mackinac Center's "Overton window" // Mackinac Center for Public Policy, 23 ноември 2009. Посетен на 16 април 2017.
- 1 2 Robertson, Derek. How an Obscure Conservative Theory Became the Trump Era's Go-to Nerd Phrase // Politico. 25 февруари 2018. Посетен на 10 септември 2019.
- ↑ Treviño, Joshua. The Overton window. // Swords Crossed. 29 април 2006. Архивиран от оригинала на 16 юли 2006. Посетен на 28 юни 2023.