Прозрачност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дихроичните филтри са създадени с помощта на оптично прозрачни материали

Прозрачността в областта на оптиката е физическото свойство да позволява на светлината да преминава през материала без значително разсейване на светлината. В макроскопичен мащаб (такъв, при който размерите са много по-големи от дължините на вълните на въпросните фотони), може да се каже, че фотоните следват Закон на Снелиус. Прозрачността (наричана още полупрозрачност) позволява на светлината да премине, но не е задължително (отново в макроскопичен мащаб) да следва Закона на Снелиус. С други думи, полупрозрачният материал се състои от компоненти с различни показатели на пречупване. Прозрачният материал е съставен от компоненти с еднакъв индекс на пречупване.[1] Прозрачните материали изглеждат ясни, като цялостният вид на един цвят или всяка комбинация води до спектър от всеки цвят. Обратното свойство на прозрачността е непрозрачността.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Thomas, S.M.. What determines whether a substance is transparent?. // Scientific American. October 21, 1999.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Transparency and translucency“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​