Произход на прабългарите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Произхода на прабългарите. За произхода на българите вижте Произход на българите.

Понятието прабългари е термин въведен през 19-ти век от историческата наука за обозначаване на група азиатски номадски племена с неясен произход, мигрирали и уседнали на територията на Европа и основали впоследствие тук няколко средновековни държави. Днес често това наименование се замества с термина протобългари, стари българи и дори просто българи. Не е изяснен и въпросът, дали българи е било тяхното самоназвание, или е име дадено им от други народи. Тези племена са наричани от ранносредновековните летописци с различни имена като: кутригури, утигури, скити, мизи, хуни и др. Вследствие на разселването си те са претопени напълно и езикът и културата им изчезвават.

Същност

Произходът на прабългарите е проблем, все още предизвикващ дискусии. По своята езикова принадлежност прабългарите биват причислявани от преобладавaщия брой съвременни учени към тюрко-алтайските народи. Предполага се, че прабългарският етнос се е формирал в Централна Азия (Източен Казахстан) между Каспийско море и планината Имеон (Памир, Тяншан и Хиндукуш). Други възможни райони са Алтай, или Западен Сибир, Таримската котловина, Западна Монголия, Южен Сибир и горното течение на Иртиш. От края на 16 век насам са предлагани различни хипотези, някои от които удивляват с тяхната причудливост и упорството в отстояването им. Повечето авторитети отхвърлят схващанията за автохтонния (или тракийски), за славянския, за татарския и за угро-финския произход на прабългарите. По-популярни, но също оспорени, са хунските и огурските варианти на урало-алтайската хипотеза. Някои научни трудове и любителски изследвания в последните години възраждат друга хипотеза, според която прабългарите са смесено хунско-иранско население.

Разнообразните теории за произхода на прабългарите най-общо могат да бъдат определени към две направления - първо, за алтайския им и, второ, за арийския им етногенезис. Трета теза застъпва смесеното им формиране като народ. Всяко от първите две направления не изключва участието като влияния, асимилиране и т.н. на население определяно за доминиращо от другото направление. Всъщност разликата между тях не е само в спора дали прабългарите са арийци или тюрко-монголи, а кое е първичното. В този смисъл най-точно е да се говори за смесен произход, който от една страна е формулиран от някои сериозни учени като отделна трета теория, и от друга не отрича и не противоречи на другите две взаимно оспорващи се теории. Той се фокусира не върху това как е започнал процесът, а върху резултата от него - древнобългарският народ.

Досега най-разпространена e тюркската теория за произхода на прабългарите която се налага в 20 век и се споделя от редица международни и български автори и авторитетни издания като Енциклопедия Британика, Брокхауз, но се оспорва от средата на 20 век и особено силно днес от някои наши учени, които причисляват прабългарите най-общо казано към арийските ирански народи, което засега може да се приеме като една добре аргументирана, но небезспорна работна хипотеза.

Несигурността около произхода на прабългарите се дължи най-вече на оскъдните и противоречиви сведения за ранната история на прабългарите. Друга причина за нееднозначното представяне на историята на прабългарите в литературата е новата тенденция в България след 1989 г. за оспорване на съществуващите досега схващания и фактът, че "новите прабългаристи" са често неспециалисти, склонни към свободно тълкование на писмените извори, предоверяване и некритичност към тяхната информация, занимания с епиграфски паметници и езикови проблеми без съответната подготовка, както и произволна датировка и етническа атрибуция на археологическите паметници.[1]

Политизиране

Може би най-сериозният проблем, свързан с изучаването на произхода на прабългарите е политизирането му през годините.

  • В годините когато България се сближава с Нацистка Германия темата за прабългарите става актуална. Националсоциализмът определя като пълноценна единствено една раса - арийската. В този контекст славянската компонента особено в културно-антропологичен план тотално се пренебрегва за сметка на прабългарската, въпреки че съвременния български е славянски език. Много български историци започват да налагат идеята за "несъществената роля" на славянския елемент при формирането на българската народност и значението единствено на прабългарският компонент и изтъкването на близостта му с хуните и угро-фините.
  • След Втората световна война нещата се преобръщат. В съветската историческа наука се налага тотално тюркската теория за произхода на прабългарите. Това се случва впоследствие и в българската марксическа историография. Българите се приемат за славянски народ, а тюркският прабългарски примес се определя като нищожен, като ролята на славяните за формирането на българската държава е силно надценена.
  • С възприемане на евроцентричната доктрина в България и приемането на страната за член на ЕС и особено след отдалечаванито й от Русия, от началото на ХХІ век прабългарите в изследванията на редица учени биват изяснявани като ирано-арийци, които доминират числено над славяните в ранносредновековна България.[2][3] В този контекст славянската компонента отново тотално се пренебрегва за сметка на прабългарската, която е необосновано преувеличена.

Извори

Основни сведения за прабългарите дават текстовете на Йорданес (Йордан), Касиодор Сенатор, Павел Дякон, Йоан Малала, Феликс Енодий, Михаил Сирийски, Захарий Изповедник, Константин Манасий, Прокопий Кесарийски, Агатий Миринейски, Теофилакт Симоката, Менандър Протектор, Анастасий Библиотекар, Никифор Грегора, Ананий Ширакаци, Мовсес Хоренаци (Мойсей Хоренски), император Константин Порфирогенет, Комес Марцелин, Йоан Антиохийски, Зонара, Димитър Хоматиян, Равенския козмограф, Ахмад ибн Фадлан, Именникът на българските ханове, Кавказката хроника Дербент-наме, Анонимният римски (латински) хронограф за 354 г.(Хронограф на Момзен). Относно обичаите им някои данни се съдържат в летописа Джагфар тарихъ, Законника Торе записан по поръка на волжкия български хан Урус Айдар /805-855 г./ и др. Допълнителен материал на изследователите дават археологията (с находките от Вознесенка, Глодоси, Малая Перешчепина, Наги Сент Миклош и на Балканите), етнографията, антропологията, културологията и лингвистиката.

Теории за произход

Туранска (тюркска) теория

и
Образ на победоносен прабългарски конник от кана № 2 от съкровището Наги сент Миклош от 9 век

Теорията за туранския произход на прабългарите като самостоятелен древно тюркски Огурско-езичен народ, сроден на хуни, авари и хазари, формирал се около средата на ІІ век в Средна Азия чрез смесване на прототюрки, останки от източния хунски етнос и сарматски племена е поддържана от Геза Фехер, Веселин Бешевлиев, Иван Шишманов, Стефан Младенов, Васил Гюзелев, Димитър Ангелов, Петър Петров, Л. Н. Гумилев, А. Куник, М. Микола, В. Томашек, В. Ф. Генинг, А. Халиков, и др. при същественото допълнение на унгарския тюрколог Омелян Прицак, че прабългарите се откъсват от туранската етническа общност, далеч преди тя да се обособи в VІІІ – ІХ век като тюркско-алтайска, аналогично на прибалтийските народи - пруси, латвийци и литовци, които са се обособили в много ранен етап от славянската група. Теорията се подкрепя най-вече от следното:

  • Достигналите до нас образи на прабългари и особено този, запечатан на златното съкровище от Наги сент Миклош[4], в музея във Виена. Произходът на тези артефакти е определен като прабългарски.[5] Макар някои декорации да са с иранско влияние, съществено е, че образът на воина определено е на туранид - европеид с някои монголодни черти. Подобно е положението с намерения скелетен материал, еднозначно определен като прабългарски, като в него европеидните черти са примесени с монголоидни белези. Пример е възстановката по череп на ичургубоила Мостич.[6] Опитите да бъде приписана документална стойност на образите на прабългари в миниатюри от по-късни византийските и др. ръкописи са дълбоко некоректни, защото те са създадени векове след изчезването на прабългарите като обособен антропологичен тип в България, не представят реалистично реални лица, а са стилово подчинени на каноничната образност и стереотип на този жанр целящ религиозно-политическо внушение.
  • стопанските, военните и битови особености на народа са практически идентични с тези на повечето конни номадски народи от хунско-тюркската група, за което има достатъчно сигурни доказателства. Включително размера на лагера-крепост Плиска, предвиден да побере и защити практически цялото племе заедно с конете им. Това от друга страна може да ни даде указания за числеността на прабългарите, прекосили Дунав и да обясни смисъла на думите „...постави войски срещу славяните...“ с това как са се чуствали тези конни войни сред славянското население. Показателен е и фактът, че както Крум прави победна чаша от черепа на победения силен враг - император Никифор I Геник, така и печенегите правят същото с черепа на завоевателя на Преслав княз Святослав Игоревич и в двата случая се изпълнява стар военен обичай разпространен сред хунско-тюркските народи;
  • части от езика, държавната и военна организация. Лингвистичните данни в съвременния български език и във всички останали оцелели до днес населения, произхождащи пряко от прабългарите и определящи се като такива: и в Поволжието, и в Кавказ, и в Добруджа еднозначно определят основата на езика към хуно-тюркските. Това важи и за някои известни ни прабългарски имена. Държавната и военната организация, терминология и практики се признава от всички авторитетни учени, че са с хуно-тюркски произход;

Хунска (алтайска) теория

Според наложилата се в края на 19 и началото на 20 век в българската историография хипотеза, подкрепяна от авторитети като Васил Златарски, Петър Мутафчиев, Стивън Рънсиман и Кристиан Жерар българите са от групата на хунските племена, появили се на река Урал през първата половина на 2 век, които от времето на Гостун/Органа до хан Кубрат обособяват свой племенен съюз и така българите се еманципират от хуно-аварите и другите племена наследили бившия полиетнически хунски съюз. Всъщност тезата е стеснен по-конкретен вариант на общата туранско-огурската теория за най-източната част на Европа в по-късна епоха.

Раните византийски текстове използват като заменяеми наименованията хуни, българи, кутригури и утигури. В тях българите са идентични, част са от хуните или поне са сродини на тях. Посочените в Именник на българските канове - Авитохол и Ирник днес се отъждествяват с Атила и Ернах.[7] Въпросът с произхода и расата на самите хуни също не е напълно изяснен. Днес преобладава мнението, че те са свързани с народа хунну, създал през 2 век пр.н.е. свое държавно обединение северно от Китай. Те са добре известни на китайските летописци като част от северните "варварски" нашественици срещу които е била издигната Великата китайска стена. Връзка на старобългарите с далечния изток някои изследователи намират и в "прабългарския календар". Хуните вероятно произлизат от северния клон на хунну, изтласкан около 93 г. от сянби в днешен Северен Казахстан. През следващите два века те живеят в този район и вероятно са повлияни от местното арийско население на Тохарите. Според тази хипотеза хуно-българите произлизат от същата група народи, от която са аварите и няколко века по-късно се появяват угрите, тюрките и татаро-монголите. Не трябва да се забравя и съществуването на един чисто арийски-европоиден клон на хунските племена - белите хуни или ефталитите, чиято държава от 440 г. господства над Бактрия. Всичко изложено прави въпроса за расовата принадлежност и произхода на хуно-прабългарите още по-нееднозначен.

Оспорващите хипотезата изтъкват факта, че нито един хроникьор, живял в тази епоха на територията на и около Китай, не е известно да споменава обособеното народностно самоназвание "българи", а хунският съюз в Европа е конгломерат от най-различни раси и племена добил авторитета на мощна протодържава всяваща ужас в Империята. Според някои изложените твърдения имат своето логично обяснение в етнокултурния синкретизъм и влияния, което не противоречи, както на хипотезата за "хунския" така и на другите такива за произхода на прабългарите и идентифицирането като български ханове на упоменатите в Именника хунски вождове.

Утигури или Булгар Вунд (vh'ndur, Vanand) е името, използвано през 6 век от историци и географи като Мойсей Хоренаци, Прокопий и неговите последователи Агатий, Менандър и Теофилакт Симоката за да се позовават на източния клон на българите, които наследяват империята на хуните по бреговете на Черно море и на север от него.[8] Късноантичните историци използват имената на хуни, българи, кутригури и утигури като взаимозаменяеми термини,[9][10][11][12][13][14][15][16] което е причината много съвременни историци да използват термина хуно-българи.[17][18] Според Прокопий, Агатий и Менандър утигурите и техните роднини кутригури са хуни, облечени са по същият начин и е имат същия език.[19][20] Много историци считат утигурите и кутригурите за наследници на империята на хуните на изток, на територията на днешна Украйна, където хуните се отдръпват след смъртта на Атила.[21][22][23] Менандър Protector споменава през 6-ти век, утигурски лидер наречен Сандилх.[24] По-късно тези българи от степите северно от Черно море попадат под контрола на западният тюркски хаганат. Те биват наричани и с името Уногондури.[25] В началото на 7 век, хан Кубрат от клана Дуло е "владетел на Уногундурите" и основател на Стара Велика България.[26] Според много историци българите утигури представят понтийско-Кубанската част на хунската империя и са били управлявани от потомците на Атила чрез третият му син Ернах, наричан Ирник в Именника на българските ханове.[27][28][29]

Кои са хуните ?

Римските историци Темистий, Клавдиан и Прокопий Кесарийски наричат хуните масагети(Massagetae).[30] Хуните са наричани масагети още от Амвросий Медиолански, Децим Магн Авзоний, Синезий, Захария Митиленски, Флавий Велизарий, Евагрий Схоластик и други. Александър Кънингхам(Alexander Cunningham), Дахия(B.S. Dahiya 1980, 23) и Кноблох (Knobloch 2001, 15) идентифицират масагетите с големите Юеджи: Yue-ti(Great Lunar Race) -> Gueti -> Ta-Gweti -> Massa-Getae.[31] J. P. Mallory и V. Mair също подкрепят идентификацията на масагетите с големите Юеджи. [32]

Етимология и произход

Едвин Пулейбланк идентифицира утигурите като едно от племената на Юеджите.[33] Идентификацията е подкрепяна от Юри Зуев и някои български историци и изследователи. Според Пулейбланк и Зуев утигурите на Менандер са Ути, и думата Ути е била истинският прототип на транскрипцията на думата Юеджи: Uechji < ngiwat-tie < uti.[34][35] Юеджи е китайски екзоним съставен от две думи: yuè (月) "луна" and shì (氏) "клан". Хуните и протобългарите са практикували изкуствена черепна деформация от кръгов тип[36] и този тип деформация е използван за да се проследи пътя на миграция на хуните от северен Китай през централно-азиатските степи и впоследствие до степите на южна Русия. Според Яблонски кръговата модификация на изкуствената черепна деформация се появява за първи път в цетрална Азия в края на първи век BC и е етнически атрибут на ранните хуни, като разпределението на кръгово деформираните черепи съвпада с движението на хуните.[37] Изследванията на кръгово-деформирани черепи извършени и от други автори също подкрепят това заключение.[38] Хората които са практикували изкуствена черепна деформация в централна Азия са Юеджите и техните наследници Кушаните.[39][40][41] Миграцията на юеджите от северен Китай е исторически добре документирана[42] и съвпада с разпределението на кръгово деформирани черепи. Според Ото Менхен-Хелфен групи племена на юеджите достигат степите северно от Кавказ и бреговете на Черно море още през 1 век BC.[43] Новите таксономични анализи на изкуствено деформирани черепи от 5-6 век AD (Хуно-германски пориод) намерени в североизточна Унгария показват, че нито един от тях няма монголоидни черти и всички черепи принадлежат на голямата европеидна раса, но по-нататъшна идентификация е невъзможна.[44] Хуните, прото-българите и част от юеджите споделят общи погребални практики като плитки погребални ями, ями с ниши и северна ориентация на гробовете.[45] Описание на облеклото на Юеджите е направено по техни изображения върху техстил от Бактрия намерен в северна Монголия[46] и то е почти идентично с традиционното български облекло.[47]

Генетични тестове

Съвременните генетични тестове показват, че българите са сродни с населението на западна Евразия и Европа.[48] Филогенетичният анализ на проби съдържащи древни гени показват, че митохондриалните хаплогрупи се квалифицират като Европейски и западно-Евразийски и показват западно-Евразийски произход на прото-българите по майчина линия, като също така показват и генетична близост между прото-българите и съвременните българи.[49][50] Генетичните тестове на Y-хромозомите показват, че общ произход по бащина линия между прото-българите и Алтайското и централно-азиатското тюркско говорящо население не съществува или е пренебрежимо.[51][52][53][54][55][56][57][58][59]Сравнителният анализ на дистрибуцията на Y-хромозомните хаплогрупи С, N, Q и митохондриалните хаплогрупи C, D и Z показват съществен прото-български принос в гените на съвременните българи и несъществуваща митохондриална генетична връзка между прото-българите и Алтайските и Кавказки населения.[60] Теорията за тюркски произход на българите е премахната от официалните сайтове на българската държава,[61] докато теорията за връзка на прабългарите и хуните се подкрепя от официалните сайтове на Българското Външно Министерство.[62]

Иранска (индоевропейска) теория

Планината Имеон съгласно реконструкцията на акад. Сурен Еремян на оригиналната карта от „Ашхарацуйц“ на Централна Азия.

Иранската хипотеза за произхода на прабългарите е формулирана за пръв път в средата на 20 век от съветските историци Николай Державин, Николай Мар, Алексей Смирнов и Василий Сиротенко, които свързват прабългарите със сармато-аланското население на Източна Европа, евентуално претърпяло известно тюркско влияние. Державин и Мар са известни с псевдонаучното, но поддържано от съветските власти, ново учение за езика. Привърженик на иранската хипотеза, макар впоследствие да е склонен да приеме и туранският модел, е и българският историк Александър Бурмов.[63]

От 90-те години насам в България придобива състоятелност хипотезата за произход на прабългарите от ираноезично население, мигрирало от Централна Азия. Привърженици на тази теория са и някои професионални историци като Георги Бакалов, Божидар Димитров, Петър Добрев и Тодор Чобанов, както и пишещи по проблема изследователи като Петър Голийски, д-р Живко Войников, доц.Иван Т. Иванов, Илко Стоев, Боно Шкодров и др., които определят прабългарите като индоевропейски тохарски, или ирански народ от северно иранската група на скити, сармати, алани, масагети, бактрийци и т.н. Имайки предвид, че част от сарматските народи са населявали Средна Азия, където се предполага, че е станал етногенезисът на прабългарите, то нейните сподвижници изтъкват, оповавайки се на определени факти, следните заключения:

  • името „скити“, използвано от византийските автори по аналогия на земите, от които идват българите;
  • установена връзка между някои прабългарските омоними с ираноезичните имена от надписите от Боспорското царство, от 1-2 в. (сармато-алански по произход);

Според проф. Раймонд Детрез, който е сред значимите специалисти по история на България,[64] иранската теория е популяризирана в резултат на антитурските настроения, зародили се по време на Възродителния процес през 80-те години на 20-ти век и има изразен националистически уклон. Той изтъква, че сериозните научни кръгове приемат за водеща тезата за тюркския произход на прабългарите и езика им, а арийската хипотеза е маргинална от научна гледна точка.[65][66]

Теория за смесен произход

Според тази балансирана хипотеза в подкрепа на която се изказва Рашо Рашев прабългарският етнос се формира на два етапа. Първоначално през 2-4 век на територията между Урал и Алтай се смесват тюркски, угърски и ирански общности образувайки обособена група в рамките на хунския съюз. През 5-6 век към тях са присъединени нови ирански групи в степната зона на Източна Европа, както и угърски преселници от Урал. Народният език на големи групи от завареното население е ирански с тюркско влияние, но елитът е изцяло тюркски,[67] както и част от населението. Това обяснява тюркските елементи в прабългарските надписи и култура.

Съвременните изследвания показват, че големите евразийски степни съюзи не са били расово еднородни. Модерните интерпретации отхвърлят старите расови теории и такива за определена етническа принадлежност в полза на "историческите реалности в обширните, разноезични степни империи, населявани от множество племена" и предпочитат етногенетичните теории пред тези за конкретен етнолингвистичен произход.[68]

Алтернативни теории

Съществуват и някои други непопулярни хипотези за произхода на прабългарите. Те са предимно остарели схващания, или представляват в различна степен някаква форма на маргинална наука.

  • Угро-финска (угорска) теория - поддържа се в трудовете на Марин Дринов, Каспар Цойс, Павел Шафарик, Константин Иречек, Дюла Моравчик и Жан Клапрот. Тя всъщност предхожда избистрилата се по-късно турано-алтайска теория изложена по-горе и е доста близка до нея.
  • Автохонна теория - счита, че българите нямат нищо общо с алтайско-туранските народи, а са стар местен народ практически идентичен или тясно свързан по произход с античното балканско тракийско, прототракйско и близкоизточно население, поддържа се в текстовете на йеромонах Спиридон, Георги Раковски, Ганчо Ценов, Крум Балтаджиев и Григор Симов, някои тези на Паисий Хилендарски, Петър Берон, Ст. Захариев и Боно Шкодров.
  • Славянска теза - базирана на славянският език на днешните българи, пръв я изказва Паисий Хилендарски, поддържат я Юрий Венелин, П. Бутков, С. Уваров, Д. И. Иловайски, А. Д. Чертков, Лелевел, Савельев-Ростиславич, архиепископ Филарет, в това русло са и йеромонах Спиридон, Георги Раковски, Петър Берон, Ст. Захариев и др. които считат траки и славяни за едно.
  • Теза за връзка с юеджи - Едвин Пулейбланк и Юрий Зуев  идентифицират утигурите като едно от племената на юеджите.[69][70]

В попкултурата

През последните 20-тина години, прабългарската тема се превръща в любимо занимание на дилетанти и патриотари, които съчиняват всякакви псевдоисторически и фантастични истории. Те са изява на появилото се напоследък явление „фолк-история", което е не само местен, а и световен феномен, като представлява своеобразна форма на псевдонаука. Днес на книжния пазар е пълно с такива произведения, чиито автори са лекари, художници, журналисти и др. ентусиасти без подходящо образование и познания. Според тези автори прабългарите са в основата на шумерската цивилизация, на египетската цивилизация, те са наследници на филистимляните от Палестина, на норманите от Скандинавия, а дори създатели на културата в доколумбова Америка. Такива писания са в основата и на други невероятни хипотези, като например, че Аспаруховите прабългари са наброявали един милион души, или на екзотични мистификации свързващи ги с праконтинента "Му".

Вижте също

Източници

  1. Рашо Рашев: Прабългарите през V-VII век, София, 2005, стр. 3-4
  2. Димитров Б. (2006) 12 мита в българската история.- ИК "Фондация Ком"
  3. Тодор Чобанов, Изследвания върху културата на старите българи. София 2010 г.
  4. Съкровище от Наги сент Миклош
  5. Златното съкровище на Българските канове - анотация на проф. Иван Добрев. Военна Академия "Г. С. Раковски", София.
  6. Йордан Йорданов, "Възстановяване на черепа по главата", Академично издателство "Марин Дринов", София, 2000, стр. 193-201
  7. http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_app3.htm
  8. "The Huns, Rome and the Birth of Europe", 2013, Hyun Jin Kim, page 57: "After a period of chaos following Attila's death, dualism again reasserted itself in the succession of Dengitzik and Ernak (west and east respectively). The successor to the Hunnic Empire in the east, or rather probably the coninuation, also featured two wings, the Kutrigurs(west) and the Utigurs(east), ruled presumably by Ernak's descendants.", https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false
  9. "The Huns, Rome and the Birth of Europe", Hyun Jin Kim, page 256: " Thus in our sources the names Kutrigur, Bulgar and Hun are used interchangeably and refer in all probability not to separate groups but one group.", https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false
  10. Cafer Saatchi , Early Mediaeval identity of the Bulgarians, page 3 : " The early Byzantine texts use the names of Huns, Bulgarians, Kutrigurs and Utrigurs as interchangeable terms. There the Bulgarians are represented as identical, they are a part of Huns or at least have something common with them. The khans Avtiochol and Irnik, listed in the Nominalia of the Bulgarian khans today are identified with Attila and Ernach.", http://www.academia.edu/10894065/Early_Mediaeval_identity_of_the_Bulgarians
  11. Classification of the Hunno-Bulgarian Loan-Words in Slavic, Antoaneta Granberg, Introduction : " (2) the data are insufficient to clearly distinguish Huns, Avars and Bulgars one from another;" https://www.academia.edu/683028/Classification_of_the_Hunno-Bulgarian_Loan-Words_in_Slavonic
  12. "SOME REMARKS ON THE CHINESE "BULGAR"", 2004, SANPING CHEN: " In fact contemporary European sources kept equating the Bulgars with the Huns. At the very least, the Hun-Bulgar connection was much more tangible than the Hun-Xiongnu identification. " http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Sanping_Chen_SOME_REMARKS_ON_THE_CHINESE_BULGARIAN.pdf
  13. "History of the Later Roman Empire", J.B. Bury: " The Kotrigurs, who were a branch of the Hunnic race, occupied the steppes of South Russia, from the Don to the Dniester, and were probably closely allied to the Bulgarians or Onogundurs — the descendants of Attila's Huns — who had their homes in Bessarabia and Walachia. They were a formidable people and Justinian had long ago taken precautions to keep them in check, in case they should threaten to attack the Empire, though it was probably for the Roman cities of the Crimea, Cherson and Bosporus, that he feared, rather than for the Danubian provinces. As his policy on the Danube was to use the Lombards as a check on the Gepids, so his policy in Scythia was to use another Hunnic people, the Utigurs, as a check on the Kotrigurs. The Utigurs lived beyond the Don, on the east of the Sea of Azov, and Justinian cultivated their friendship by yearly gifts. ", http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/20*.html#ref39
  14. Encyclopedia of the Byzantine Empire, Jennifer Lawler, " Utigurs - Hunnic tribe that lived on the east steppes of Don, related to the Bulgars", стр. 296 https://books.google.hr/books?id=sEWeCQAAQBAJ&pg=PA296&dq=utigurs&hl=en&sa=X&ved=0CCcQ6AEwAjgUahUKEwi427LD25zHAhVEECwKHc3wDFQ#v=onepag e&q=utigurs&f=false
  15. "Great Walls and Linear Barriers", Peter Spring, " In 460 the Huns split into the Onogurs, Utigurs and Kotrigurs.", стр. 199 https://books.google.hr/books?id=OfmxBgAAQBAJ&pg=PA199&dq=utigurs&hl=en&sa=X&ved=0CCEQ6AEwATgoahUKEwia2MPL75zHAhVEhywKHcRYDHg#v=onepage&q=utigurs&f=false
  16. "A history of the First Bulgarian Empire", "Book I THE CHILDREN OF THE HUNS " Steven Runciman, стр. 5, " On Attila’s death, his empire crumbled. His people, who had probably been only a conglomeration of kindred tribes that he had welded together, divided again into these tribes; and each went its own way. One of these tribes was soon to be known as the Bulgars." http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_1_1.htm
  17. Pritsak, 1982: pages: 435, 448-449
  18. История на българската държава през средните векове, Том I. История на Първото българско царство. Част I. Епоха на хуно-българското надмощие, Васил Н. Златарски
  19. O. Maenchen-Helfen, The World of the Huns, page 378 : " In one instance we are explicitly told that the Kutrigur and Utigur, called Huns by Procopius, Agathias, and Menander, were of the same stock, dressed in the same way, and had the same language. ", http://www.kroraina.com/huns/mh/mh_1.html
  20. Danish Society for Central Asia’s Electronic Yearbookр 2008, The Hunno-Bulgarian Language, Antoaneta Granberg, pp. 6-11.Хуно-българския език е формиран на северните и западните граници на Китай през 3-5-ти век преди новата ера. Анализът на чуждиците в славянският език показва наличието на директни влияния от различни езикови семейства: тюркски, монголски, китайски и ирански. Хуните и прабългарите са говорили на един и същ език, различен от всички други „варварски“ езици. Когато тюркските племена се появяват по границите на китайската империя през 6 в., хуните и прабългарите вече не са там. Важно е да се отбележи, че тюркският език съдържа хуно-български заеми, но, че те са били получени чрез китайският език, напр. хунското ch'eng-ли ( „Небе“) е заимствано от китайския като Тангри в тюркски. Хуно-българският език проявява не-тюркски и не-алтайски белези. Алтайските езици нямат начални съгласни клъстери, докато хуно-българският има. За разлика от тюркският и монголският език, хуно-българският език още няма начални устни или гърлени издължени съгласни. За разлика от тюркския, той има начално Б с ударение : Багатур (заглавие), boyla (заглавие). За разлика от тюркски, хуно-българският има първоначално Н, което също се среща и в монголския: Negun, Nebul (собствени имена). В обобщение, Антоанета Гранберг заключава, че Хуно-български език няма последователен набор от белези, които да го обединяват с тюркският или монголският език. Нито може да бъде свързан с китайско-Тибетските езици, защото той очевидно не разполага със структура от едносрични думи. „Хуно-българския език“, Антоанета Гранберг The Hunno-Bulgarian language was formed on the Northern and Western borders of China in the 3rd-5th c. BC. The analysis of the loan-words in Slavonic language shows the presence of direct influences of various language-families: Turkic, Mongolian, Chinese and Iranian. The Huns and Proto-Bulgarians spoke the same language, different from all other „barbarian“ languages. When Turkic tribes appeared at the borders of the Chinese empire in the 6th c., the Huns and Proto-Bulgarians were no longer there. It is important to note that Turkic does contain Hunno-Bulgarian loans, but that these were received through Chinese intermediary, e.g. Hunnic ch’eng-li ‘sky, heaven’ was borrowed from Chinese as tängri in Turkic. The Hunno-Bulgarian language exhibits non-Turkic and non-Altaic features. Altaic has no initial consonant clusters, while Hunno-Bulgarian does. Unlike Turkic and Mongolian, Hunno-Bulgarian language has no initial dental or velar spirants. Unlike Turkic, it has initial voiced b-: bagatur (a title), boyla (a title). Unlike Turkic, Hunno-Bulgarian has initial n-, which is also encountered in Mongolian: Negun, Nebul (proper names). In sum, Antoaneta Granberg concludes that Hunno-Bulgarian language has no consistent set of features that unite it with either Turkic or Mongolian. Neither can it be related to Sino-Tibetian languages, because it obviously has no monosyllabic word structure. „The Hunno-Bulgarian Language“, Antoaneta Granberg
  21. "The Huns, Rome and the Birth of Europe", 2013, Hyun Jin Kim, https://books.google.bg/books?id=fX8YAAAAQBAJ&pg=PA9&source=gbs_toc_r&redir_esc=y#v=onepage&q=utigurs&f=false, page 57, page 138, page 140-141, page 254 : " That the Utigurs and Kutrigurs formed the two main wings of the same steppe confederacy is proved by the foundation legend told by Procopius regarding the ethnogenesis of the two tribal groupings. He states that before the formation of both entities power in the steppe was concentrated in the hands of a single ruler ( presumably he is referring here to Ernak, son of Attila ), who then divided the power/empire between his two sons called Utigur and Kutrigur "
  22. The History of the Decline and Fall of the Roman Empire, Volume 4, Edward Gibbon, page 537: " And both Procopius and Agathias represent Kotrigurs and Utigurs as tribes of Huns. There can be no doubt Kutrigurs, Utigurs and Bulgars belong to the same race as the Huns of Attila and spoke tongues closely related, - were in fact Huns. They had all been under Attila's dominion", https://books.google.bg/books?id=j83oF6YQI68C&dq=utigurs&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false
  23. Justinian and Theodora, Robert Browning, page 160 : "The Huns of Attila, and their descendants the Bulgars, the Kutrigurs and the Utigurs, were pastoral peoples of the steppe and semi-desert lands of central Asia, who had been driven westwards in search of new pastures by a combination of factors. The progressive desiccation of their ancient home, and in particular of the Tarim Basin, reduced the grazing land available. ", https://books.google.bg/books?id=gOIMSWMtow0C&pg=PA158&dq=utigurs&hl=en&sa=X&ved=0CCwQ6AEwAzgKahUKEwiRrunKvo7HAhWrF9sKHSH-A6o#v=onepage&q=utigurs&f=false
  24. Menandri Fragmenta. Excerpta de legationibus. - Ed. C. de Boor. Berolini, 1903, p. 170
  25. Royal Anthropological Institute of Great Britain and Ireland, 1971, Volume 3, page 459 : "... Utigur and Unnugari are used as common synonyms for the same tribe. Again, the Unnugari are also called Unugunduri and Unungunduri.", https://books.google.bg/books?id=m_6zAAAAIAAJ&q=utigurs&dq=utigurs&hl=en&sa=X&redir_esc=y
  26. Nisephorus Patriarcha. Breviarium. Ed. C. de Boor, p. 24
  27. Otto Maenchen-Helfen, The World of the Huns, стр. 415 : https://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&pg=PA415&dq=Ernak&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q=Ernak&f=false
  28. Runciman (Book I THE CHILDREN OF THE HUNS) 1930, p. 4: "Attila was proudly called cousin, if not grandfather, by them all. Of all these claims, it seems that the Bulgars’ is the best justified; the blood of the Scourge of God flows now in the valleys of the Balkans, diluted by time and the pastoral Slavs." http://www.promacedonia.org/en/sr/
  29. "The Huns, Rome and the Birth of Europe", 2013, Hyun Jin Kim, page 140 :" The same is likely to have been the case among the Utigurs and Kutrigurs who under Attilid rule had even more justification for claiming the imperial mantle of the Huns of Europe.", https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false
  30. Otto Maenchen-Helfen, The World of the Huns, page 4 :https://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&pg=PR15&lpg=PR15&dq=maenchen+helfen&source=bl&ots=KIYQLVsbNU&sig=W4df5TYSo5Z1-BdChlNJvUQcl3M&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjSvIbrkOfJAhVBwA4KHfPaDHUQ6AEIWzAO#v=onepage&q=maenchen%20helfen&f=false
  31. SINO-PLATONIC PAPERS, Number 127 October, 2003, pages22-23: "[T]hese Guti people had two divisions, the Ta-Yue-Che and Siao-Yue-Che, exactly corresponding to the Massagetae and Thyssagetae of Herodotus ... " (Dahiya 1980, 23). http://www.sino-platonic.org/complete/spp127_getes.pdf
  32. Mallory, J. P.; Mair, Victor H. (2000), The Tarim Mummies: Ancient China and the Mystery of the Earliest Peoples from the West, London: Thames & Hudson. pages 98-99 : "Da (Greater) Yuezhi or in the earlier pronunciation d'ad-ngiwat-tieg, has been seen to equate with the Massagetae who occupied the oases and steppelands of West Central Asia in the time of Herodotus; here Massa renders an Iranian word for "Great," hence "Great Getae." "
  33. Pulleyblank, 1966, p. 18
  34. Yu. A. Zuev, EARLY TURKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, p.38 and p.62 : " The Utigurs of Menandr are Uti, associated with Aorses of the Pliny "Natural history" (VI, 39). The word Uti was a real proto-type of a transcription Uechji < ngiwat-tie < uti (Pulleyblank, 1966, p. 18) "http://s155239215.onlinehome.us/turkic/29Huns/Zuev/ZuevEarly1En.htm
  35. "Тарим и Бактрия-в търсене на Българската прародина", Петър Голийски, http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Golijski_Tarim_i_Baktria.pdf
  36. Paleoneurosurgical aspects of Proto-Bulgarian artificial skull deformations, Journal of Neurosurgery, http://thejns.org/doi/abs/10.3171/2010.9.FOCUS10193
  37. " Cranial vault modification as a cultural artifact", C. Torres-Rouff and L.T. Yablonsky, HOMO - Journal of Comparative Human Biology, Volume 56, Issue 1, 2 May 2005, Pages 1–16 http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0018442X04000460; извадки от статията за свободно четене : http://s155239215.onlinehome.us/turkic/65_Craniology/YablonskyTracingHunsEn.htm
  38. Khodjaiov 1966; Ginzburg & Trofimova 1972; Tur 1996р http://s155239215.onlinehome.us/turkic/65_Craniology/YablonskyTracingHunsEn.htm
  39. http://www.dandebat.dk/eng-dan11.htm
  40. Hyun Jin Kim (2013). The Huns, Rome and the Birth of Europe. Cambridge University Press. ISBN 9781107009066, страница 33
  41. "The Kushan civilization", Buddha Rashmi Mani, page 5: "A particular intra-cranial investigation relates to an annular artificial head deformation (macrocephalic), evident on the skulls of diverse racial groups being a characteristic feature traceable on several figures of Kushan kings on coins.", https://books.google.bg/books?id=J_YtAAAAMAAJ&q=kushan+deformation&dq=kushan+deformation&hl=en&sa=X&redir_esc=y
  42. http://www.transoxiana.org/Eran/Articles/benjamin.html
  43. The Yüeh-Chih Problem Re-Examined, Otto Maenchen-Helfen, Journal of the American Oriental Society Vol. 65, No. 2 page 81 http://www.jstor.org/stable/593930?seq=11#page_scan_tab_contents
  44. Artificially Deformed Crania From the Hun-Germanic Period (5th–6th Century AD) in Northeastern Hungary, Mónika Molnár, M.S.; István János, Ph.D.; László Szűcs, M.S.; László Szathmáry, C.Sc., http://www.medscape.com/viewarticle/823134_4
  45. "Khazaria in the Ninth and Tenth Centuries", Boris Zhivkov , page 30, https://books.google.bg/books?id=7Du2CAAAQBAJ&pg=PA30&dq=yuezhi+deformation&hl=en&sa=X&ved=0CDAQ6AEwA2oVChMI1qLS7L71xwIVBLgaCh0FjwTZ#v=onepage&q=yuezhi%20deformation&f=false
  46. Yuezhi on Bactrian Embroidery from Textiles Found at Noyon uul, Mongolia - 2012 година Sergey A. Yatsenko Russian State University for the Humanities, Moscow http://www.silkroadfoundation.org/newsletter/vol10/srjournal_v10.pdf - страница 41, параграф 2 : "Основният цвят гама на изображенията е комбинация от червено / розово и бяло, което е характерно за бактрийски Юечжи. Освен това, съществува определена симетрия на тези два основни цветове. По този начин, ако дадено лице има червен кафтан, а след това обувките му също са червени, но той има бели панталони и бял колан, и, от друга страна, ако той е с бял кафтан и обувки, панталона и колана са червени. Индивидите в "цивилен" костюм (т.е. не е броня) се редуват с цвета на основния горната част на тялото дрехи в строг ритъм (първият бял, после червено)."; "The basic color gamma of the depictions is a combination of red/rose and white, which is characteristic for the Bactrian Yuezhi. Furthermore, there is a definite symmetry of these two basic colors. Thus, if an individual has a red caftan, then his shoes are also red but he has white trousers and a white belt, and, on the other hand, if he has a white caftan and shoes, the trousers and belt are red. Individuals in a “civilian” costume (that is, not armor) alternate the color of the basic upper body clothing in a strict rhythm (first white, then red)."
  47. http://www.shevitsa.com/
  48. https://en.wikipedia.org/wiki/Encyclop%C3%A6dia_Britannica_Online, https://en.wikipedia.org/wiki/Encyclop%C3%A6dia_Britannica,_Inc. June 2015. Although many scholars, including linguists, had posited that the Bulgars were derived from a Turkic tribe of Central Asia (perhaps with Iranian elements), modern genetic research points to an affiliation with western Eurasian and European populations.
  49. "Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian origin for Ancient (Proto-) Bulgarians", D. V. Nesheva, S. Karachanak-Yankova, M. Lari, Y. Yordanov, A. Galabov, D. Caramelli, D. Toncheva, http://digitalcommons.wayne.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1069&context=humbiol_preprints
  50. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12542743
  51. "Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry", Sena Karachanak et.al., http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779
  52. https://www.academia.edu/1262548/Genetic_Research_on_the_Origin_of_Bulgarians_and_their_Relations_with_other_Nations_Y._Y._Shopov_Avant-garde_Research_of_Ancient_Bulgarians_v.1_2_pp._3-47_2007_
  53. http://www.novinite.com/articles/131894/Bulgarians+Are+Purely+Indo-European,+Not+Turkic+-+Gene+Study
  54. http://actualno.actualno.com/kraj-s-lyjata-za-turkskija-ni-proizhod-news_449997.html
  55. http://www.dnesbg.com/obshtestvo/akademik-angel-galabov-vgenetitchno-balgarite-nay-mnogo-si-prilitchat-s-naselenieto-na-severna-gartsiya-i-italiyav.html
  56. https://www.youtube.com/watch?v=6CF5JBEzUCg
  57. http://cao.bg/%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB-%D0%B3%D1%8A%D0%BB%D1%8A%D0%B1%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%85%D0%B0%D1%80/
  58. http://www.rozetabg.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7/
  59. http://akademika.bg/2013/03/%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB-%D0%B3%D1%8A%D0%BB%D1%8A%D0%B1%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0-%D0%BD%D0%B5/
  60. Distribution of East Eurasian Y-Chromosome and Mitochondrial DNA Haplogroups across Eurasia: Insights into the Genetic Ancestry of Bulgarians, Sena Karachanak-Yankova et. al. http://www.scirp.org/journal/PaperInformation.aspx?paperID=60322
  61. http://politics.actualno.com/mahat-turkskija-proizhod-na-bylgarite-ot-oficialnite-sajtove-news_4535.html
  62. http://www.bulgaria-embassy.org/history_of_bulgaria.htm
  63. Йорданов, Стефан. Славяни, тюрки и индо-иранци в Ранното Средновековие (езикови проблеми на българския етногенезис – към постановката на въпроса). // Българистични проучвания. 8. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Седма международна научна сесия. Велико Търново, 22-23 август 2001 г.. Велико Търново, 2002. с. 275-295.
  64. Детрез е автор на няколко академични публикации и различни трудове, посветени на историята на България.
  65. Developing cultural identity in the Balkans: convergence vs divergence, Raymond Detrez, Pieter Plas, Peter Lang, 2005, ISBN 90-5201-297-0, p. 29.
  66. Historical Dictionary of Bulgaria, Raymond Detrez, Rowman & Littlefield, 2014, ISBN 1442241802, p. 400.
  67. Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 27.
  68. Hyun Jin Kim, The Huns, Rome and the Birth of Europe. ISBN 978-1-107-00906-6. Cambridge University Press. 2013. page 31.
  69. http://s155239215.onlinehome.us/turkic/29Huns/Zuev/ZuevEarly1En.htm, стр 38 и 62
  70. Pulleyblank, 1966, p. 18

Литература