Произход на румънците

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Въпросът за етногенезата на румънците е един от най-сложните в румънската историография. Сложността в случая идва от недостатъчните източници за получаване на надежден отговор на въпроса за това къде и кога се е образувала румънската народност, при това в контекста на стремежа към ограничаване на политизирането на историческия дебат.

Автохтонна или дакийска теория[редактиране | редактиране на кода]

Gesta hungarorum map.jpg

Официалната румънска версия за произхода на днешните румънците гласи, че те са романизирани местни жители на региона, и в частност на тези отвъд Дунава, по времето на Римската империя. В земите на север от линията на Иречек на Балканите преобладава латинското влияние и се налага латинския език, пред елинското и елинизацията на юг. Според днешната официалната румънска историография, румънците са наследници на романизирано автохтонно население (даки, евентуално гети, траки и илири), и на заселените по днешните румънски земи римски колониалисти (виж Дакия).[1][2][3]

Аргументи за[редактиране | редактиране на кода]

Регионът на Югоизточна Европа е обитаван от власи през цялото Средновековие.

Аргументи против[редактиране | редактиране на кода]

Румънската културна и писмена традиция през цялото средновековие е с предимно старобългарски произход (до 16 век официален език във Влашко и Молдова, с влияние и в Трансилвания, е среднобългарският), а употребяваната азбука до 1859 г., т.е. до обединението на Влашко и Молдова, е румънската кирилица. Влиянието на старобългарската култура в отвъддунавска България е значително, като след заселването на Дакия от славините, топонимията в региона е изцяло променена, което изключва наличието на многобройно автохтонно население в региона. И до днес, въпреки наложената изкуствено романизация в обединеното княжество Влахия и Молдавия през 19 век, в румънския език има значителна славянобългарска лексика наследена от миналото.

Срещу официалната румънска теза за произхода на днешните румънци са и обстоятелствата, че римската колонизация на Дакия е екстензивна и сравнително краткотрайна (в периода между 106 и 271 г.).

Миграционна теория[редактиране | редактиране на кода]

Последователите на т.нар. "миграционна теория" са на мнение, че днешните румънци произлизат от населението на най-интензивно романизираните райони на Балканския полуостров, които са на юг от Дунав, т.е. Мизия и другите римски провинции, като миграцията на това население на север от Дунава започва по времето на славянобългарското заселване на Балканите (виж балкански походи на Маврикий), като е особено интезивно през 10-12 век.[2] Привържениците на миграционната теория подчертават, че археологическите проучвания не противоречат на тезата им за произхода на румънците.

Аргументи за[редактиране | редактиране на кода]

Сред водещите аргументи в подкрепа на тази теория е наличието и до днес на значително влашко население на юг от Дунава (виж и Велика Влахия), както и пастирския начин на живот на това население през средновековието, като влашките поселения на север от Дунава достигат до територията на Чехия и Полша. В подкрепа на тази теза говорят и някои исторически сведения, като това на Евтропий за преселение на дакийското население на юг от Дунав през 270-275 г., както и данните за изтегляне на старото романизовано население на Балканите отвъд Дунав по време управлението на Крум, а и на други български владетели, което може да е в резултат на целенасочена българска политика.

Преобладават и лингвистичните аргументи в подкрепа на подобно становище – относителна близост на румънския с албанския език в Балканския езиков съюз; румънски топоними на юг от Дунав; в арумънския език има по-малко славянски думи отколкото в румънския през 19 век, което говорело за последваща славянизация на север от Дунава.

Аргументи против[редактиране | редактиране на кода]

Миграционната теория произтича от теоретичните разработки на австро-унгарския учен Роберт Рьослер от 50-те и 60-те години на 19 век, който е свързан с политиката на Дунавската монархия, в качеството и на велика сила, в Трансилвания и към дунавските княжества Влахия и Молдова по това време (виж Трансилванска школа). Донякъде, но не убедително, против тази теза говорят данните от унгарската хроника Gesta Hungarorum, които споменават за стълкновение при заселването на унгарците в Панония с власи (виж унгарска праистория).[източник? (Поискан преди 50 дни)]

Дако-латинска версия[редактиране | редактиране на кода]

Дако-латинската версия е вариация на водещата автохтонна дакийска теория за произхода на днешните румънци, която днес се счита за овехтяла. Тя се базира предимно на оскъдни лингвистични данни за близост и съответно родство на румънския с латинския език. Тази теория се основава на вероятната миграция на латините от Дакия към Апенините към 1000 г. пр.н.е. (официалната легенда за основаването на Рим гласи, че града е основан от преселници от Троя). Тази версия не е сериозно обоснована, а и не се подкрепя от различни източници на отделните исторически дисциплини.[източник? (Поискан преди 50 дни)]

Други теории[редактиране | редактиране на кода]

Илюстрация на теорията на т.нар. „мобилен континуитет“ на Никулеску

Съществуват и други две теории за произхода на днешните румънци (на „обширните групи население“ и на „мобилния континуитет“), които обединяват в една или друга степен, елементи и от двете водещи теории за произхода на румънците. Според първата от тези теории, румънците са асимилирали значителни групи славянско население на Балканите и отвъд Дунава.[източник? (Поискан преди 50 дни)]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Georgescu, Vlad. The Romanians: A History.
  2. а б Schramm, Gottfried. Ein Damn bricht. Die römische Donaugrenze und die Invasionen des 5-7. Jahrhunderts in Lichte der Namen und Wörter.
  3. Wilkes, John. The Illyrians.