Проказа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Проказа
24 годишен болен от проказа, 1886.
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 A30
МКБ-9 030
OMIM 246300
База данни
DiseasesDB
8478
База данни
MedlinePlus
001347
База данни
eMedicine
med/1281 derm/223 neuro/187
Мед. рубрики MeSH D007918
Проказа в Общомедия

Проказа (Болест на Хансен; използва се и латинското ѝ наименование Лепра) е заразна кожна и нервна болест, известна на човека от праисторическо време. Причинителят на заболяването – бактерията Mycobacterium leprae, е изолиран едва през 1873 г. в Норвегия.

Проказата се проявява в 2 варианта: лепроматозен и туберкулоиден. Лепроматозната изява е силно заразна, но по-лесно лечима, докато туберкулоидната е по-малко заразна, но води до по-големи усложнения в организма на болния. Инкубационният период протича без симптоми и обикновено заема средно между 3 и 5 години, но има документирани случаи на инкубационен период от 6 месеца, а също и на няколко десетилетия.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално е считано, че болестта е започнала да се разпространява по време на походите на Александър Велики. Последните изследвания обаче опровергават тази теза и вече се счита, че болестта е възникнала в Източна Африка и се е разпространила по време на географските открития, колониализма и търговията с роби.

Установен е полиморфизъм на бактерията и са изолирани 4 раси със следното географско разпространение:

Създаването на ваксина е труден проблем, тъй като бактерията не може да се поддържа в лабораторни условия. През последните години е установено, че от болестта се заразяват и бозайниците от вида американски броненосец, което дава тласък на изработването на ваксини[1].

Симптоми[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално инфекциите са без симптоми и обикновено остават така в продължение на 5 до 20 години.[2] Симптомите, които се развиват включват грануломи на нервите, дихателния път, кожата и очите.[2] Това може да доведе до липса на усещане за болка и по този начин до загуба на части от крайниците, поради многобройни наранявания.[3] Може да се проявят слабост и лошо зрение.[3]

Диагноза[редактиране | редактиране на кода]

Двата основни вида заболяване се основават на броя присъстващи бактерии: туберкулоидна (paucibacillary) и лепроматозна (multibacillary).[3] Двата вида се различават по броя на слаба пигментация, наличие на места с безчувствена кожа, като при туберкулоидната има пет или по-малко такива, а при лепроматозната има повече от пет.[3] Диагнозата бива потвърдена като се открият киселиноустойчиви бацили в биопсия на кожата или като се открие ДНК чрез полимеразна верижна реакция. Тя се появява по-често сред живеещите в бедност и се смята, че се предава чрез респираторни капчици.[3] Не е много заразна.[3]

Лечение и епидемиология[редактиране | редактиране на кода]

Проказата се третира чрез лечение.[2] Лечението на туберкулоидната проказа се осъществява с лекарствата дапзон и рифампицин в продължение на шест месеца.[3] Лечението на лепроматозната проказа се състои от рифампицин, дапзон и клофазимин в продължение на дванайсет месеца.[3] Тези медикаменти се предоставят безплатно от Световната здравна организация.[2] Може да бъдат използвани и ред други антибиотици.[3] В световен мащаб, през 2012 г. броят на хроничните случаи на проказа е 189 000, а броят на новите случаи е 230 000.[2] Броят на хроничните случаи е намалял от 5,2 милиона през 1980-те години.[2][4][5] Повечето нови случаи се появяват в 16 страни, като в Индия са повече от половината.[2][3] През последните двайсет години, 16 милиона души по света са излекувани от проказа.[2]

История, общество и култура[редактиране | редактиране на кода]

Проказата е засягала човечеството в продължение на хиляди години.[3] Името на болестта произлиза от латинската дума lepra, която означава „люспест“, докато терминът „Болест на Хансен“ идва от името на лекаря Герхард Армауер Хансен.[3] Отделянето на хората в колонии за прокажени съществува все още в държави като Индия – с повече от хиляда души,[6] Китай – около няколко стотин[7] и в Африка.[8] Повечето колонии, обаче, са затворени.[8] Проказата се е свързвала със социална стигма през по-голямата част от историята,[2] което си остава една бариера пред съобщаването за болестта от болните и ранното лечение. Световният ден на проказата започна през 1954 г., за да привлече вниманието към хората, заразени с проказа.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Животното се инфектира с лепрозна микобактерия и се изчаква да образува антитела срещу микроба. Тези антитела се отделят от кръвта на броненосеца, тестват се за алергичен потенциал и се подготвят като ваксини.
  2. а б в г д е ж з и Leprosy Fact sheet N°101. // World Health Organization. Jan 2014.
  3. а б в г д е ж з и к л м Suzuki K, Akama T, Kawashima A, Yoshihara A, Yotsu RR, Ishii N. Current status of leprosy: epidemiology, basic science and clinical perspectives.. // The Journal of dermatology 39 (2). February 2012. DOI:10.1111/j.1346-8138.2011.01370.x. с. 121 – 9.
  4. Global leprosy situation, 2012. // Wkly. Epidemiol. Rec. 87 (34). August 2012. с. 317 – 28.
  5. Rodrigues LC, Lockwood DNj. Leprosy now: epidemiology, progress, challenges, and research gaps.. // The Lancet infectious diseases 11 (6). June 2011. DOI:10.1016/S1473-3099(11)70006-8. с. 464 – 70.
  6. Walsh F. The hidden suffering of India's lepers. // BBC News, 2007-03-31.
  7. Lyn TE. Ignorance breeds leper colonies in China. // Independat News & Media, 2006-09-13. Посетен на 2010-01-31.
  8. а б Byrne, Joseph P.. Encyclopedia of pestilence, pandemics, and plagues. Westport, Conn.[u.a.], Greenwood Press, 2008. ISBN 9780313341021. с. 351.
  9. McMenamin, Dorothy. Leprosy and stigma in the South Pacific : a region-by-region history with first person accounts. Jefferson, N.C., McFarland, 2011. ISBN 9780786463237. с. 17.