Проказа
| Проказа | |
 24-годишен болен от проказа, 1886. | |
| Класификация и външни ресурси | |
|---|---|
| МКБ-10 | A30 |
| МКБ-9 | 030 |
| OMIM | 246300 |
| База данни DiseasesDB | 8478 |
| База данни MedlinePlus | 001347 |
| База данни eMedicine | med/1281 derm/223 neuro/187 |
| Мед. рубрики MeSH | D007918 |
| Проказа в Общомедия | |
Проказа (болест на Хансен; използва се и латинското ѝ наименование лепра) е заразна кожна и нервна болест, известна на човека от праисторическо време. Причинителят на заболяването – бактерията Mycobacterium leprae, е изолиран през 1873 г. от норвежкия учен Герхард Хансен.
Проказата се проявява в 2 варианта: лепроматозен и туберкулоиден. Лепроматозната изява е силно заразна, но по-лесно лечима, докато туберкулоидната е по-малко заразна, но води до по-големи усложнения в организма на болния. Инкубационният период протича без симптоми и обикновено заема средно между 3 и 5 години, но има документирани случаи на инкубационен период от 6 месеца, а също и на няколко десетилетия.
Установен е полиморфизъм на бактерията и са изолирани 4 раси със следното географско разпространение:
- първа раса – в района Етиопия, Нова Каледония и Непал;
- втора раса – тихоокеанското крайбрежие на Азия и Източна Африка (Мадагаскар, Мозамбик);
- трета раса – Европа, Северна и Южна Америка;
- четвърта раса – островите в Карибско море и Западна Африка.
Създаването на ваксина е труден проблем, тъй като бактерията не може да се поддържа в лабораторни условия. През последните години е установено, че от болестта се заразяват и бозайниците от вида американски броненосец, което дава тласък на изработването на ваксини[1].
Симптоми
[редактиране | редактиране на кода]Първоначално инфекциите са без симптоми и обикновено остават така в продължение на 5 до 20 години.[2] Симптомите, които се развиват включват грануломи на нервите, дихателния път, кожата и очите.[2] Това може да доведе до липса на усещане за болка и по този начин до загуба на части от крайниците, поради многобройни наранявания.[3] Може да се проявят слабост и лошо зрение.[3]
Диагноза
[редактиране | редактиране на кода]Двата основни вида заболяване се основават на броя присъстващи бактерии: туберкулоидна (paucibacillary) и лепроматозна (multibacillary).[3] Двата вида се различават по броя на слаба пигментация, наличие на места с безчувствена кожа, като при туберкулоидната има пет или по-малко такива, а при лепроматозната има повече от пет.[3] Диагнозата бива потвърдена като се открият киселиноустойчиви бацили в биопсия на кожата или като се открие ДНК чрез полимеразна верижна реакция. Тя се появява по-често сред живеещите в бедност и се смята, че се предава чрез респираторни капчици.[3] Не е много заразна.[3]
Лечение и епидемиология
[редактиране | редактиране на кода]Проказата подлежи на лечение.[2] Лечението на туберкулоидната проказа се осъществява с лекарствата дапзон и рифампицин в продължение на шест месеца.[3] Лечението на лепроматозната проказа се състои от рифампицин, дапзон и клофазимин в продължение на дванайсет месеца.[3] Тези медикаменти се предоставят безплатно от Световната здравна организация.[2] Може да бъдат използвани и ред други антибиотици.[3] В световен мащаб, през 2012 г. броят на хроничните случаи на проказа е 189 000, а броят на новите случаи е 230 000.[2] Броят на хроничните случаи е намалял от 5,2 милиона през 1980-те години.[2][4][5] Повечето нови случаи се появяват в 16 страни, като в Индия са повече от половината.[2][3] През последните двайсет години, 16 милиона души по света са излекувани от проказа.[2]
История, общество и култура
[редактиране | редактиране на кода]Болестта е спомената още в Библията и по-точно в Библията в книгата „Левит“ в 13 и 14 глава. Там Бог е заповядал на евреите да отделят прокажените извън стана. Проказата е засягала човечеството в продължение на хиляди години.[3] Името на болестта произлиза от латинската дума lepra, която означава „люспест“, докато терминът „Болест на Хансен“ идва от името на лекаря Герхард Армауер Хансен.[3] Отделянето на хората в колонии за прокажени съществува все още в държави като Индия – с повече от хиляда души,[6] Китай – около няколкостотин[7] и в Африка.[8] Повечето колонии обаче са затворени.[8] Проказата се е свързвала със социална стигма през по-голямата част от историята,[2] което си остава една бариера пред съобщаването за болестта от болните и ранното лечение. Световният ден на проказата започва да се отбелязва през 1954 г., за да привлече вниманието към хората, заразени с проказа.[9]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Животното се инфектира с лепрозна микобактерия и се изчаква да образува антитела срещу микроба. Тези антитела се отделят от кръвта на броненосеца, тестват се за алергичен потенциал и се подготвят като ваксини.
- ↑ а б в г д е ж з и Leprosy Fact sheet N°101 // World Health Organization. Jan 2014.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Suzuki K, Akama T, Kawashima A, Yoshihara A, Yotsu RR, Ishii N. Current status of leprosy: epidemiology, basic science and clinical perspectives. // The Journal of dermatology 39 (2). February 2012. DOI:10.1111/j.1346-8138.2011.01370.x. с. 121 – 9.
- ↑ Global leprosy situation, 2012 // Wkly. Epidemiol. Rec. 87 (34). August 2012. с. 317 – 28.
- ↑ Rodrigues LC, Lockwood DNj. Leprosy now: epidemiology, progress, challenges, and research gaps. // The Lancet infectious diseases 11 (6). June 2011. DOI:10.1016/S1473-3099(11)70006-8. с. 464 – 70.
- ↑ Walsh F. The hidden suffering of India's lepers // BBC News, 31 март 2007.
- ↑ Lyn TE. Ignorance breeds leper colonies in China // Independat News & Media, 13 септември 2006. Посетен на 31 януари 2010.
- ↑ а б Byrne, Joseph P. Encyclopedia of pestilence, pandemics, and plagues. Westport, Conn.[u.a.], Greenwood Press, 2008. ISBN 9780313341021. с. 351.
- ↑ McMenamin, Dorothy. Leprosy and stigma in the South Pacific: a region-by-region history with first person accounts. Jefferson, N.C., McFarland, 2011. ISBN 9780786463237. с. 17.