Проклятие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кукла с игли.

Проклятието е словесна форма, съдържаща ругатни, обидни думи или пожелание за зло по нечий адрес.[1][2] Среща се в древната литература, особено в Библията, където представлява крайно осъждане на нечии грешни постъпки.[3]

Проклятието е суеверие, основано на вярата че може да съществува вредоносно магическо въздействие от недоброжелатели следствие на урочасване с лоши очи или посредством магически ритуал. Суеверията и митовете че може да съществува такова въздействие както и противодействието му със същите магически техники са разпространени в различна степен сред всички народи.

Явленията, приписвани на проклятия, могат да се обяснят с напълно естествен ход на събитията и не са противоречиви. Често се опитват да обяснят на пръв поглед причините за щетите, без да имат разумно обяснение или ясно видими причини.

Най-често срещаните митове в съвременното общество са:

  • митът за увреждане с помощта на предмет (науз, магически възел) – специално направен за нанасяне на щети на магически обект (най-често науз се описва като пръстен от птичи пера, пришит във възглавница или дюшек на легло, или сноп от коса, увит по специален начин, свързан с животински кости );
  • митът за разваляне чрез така наречената мъртва вода – водата, използвана за измиване на наскоро починалите;
  • олио от гроб – особено зловредно проклятие със използване на масло от кандило
  • ръсене на захар, сол и други
  • митът за възможността за използване на магьосничество за насочване на увреждане на частите на тялото на предмет (коса, нокти, кръв), лични вещи (дрехи и др.), изображения (например снимки), следи („изваждане на следа“);
  • в практиката на религията на вуду, щетите се предизвикват с помощта на кукла, изобразяваща предмет на увреждане (най-често забождане на игли в куклата); употребата на ритуални кукли за подобни цели е съществувала и сред другите народи.

Отстраняване на проклятие[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че щетите могат да бъдат премахнати, ако човек може да разгадае тайната на ритуала, както и с помощта на молитви, вяра в Бога, като се обърне към свещеник. [4]

Също така, тези, които вярват в проклятия, често се обръщат към лечители, екстрасенси, към същите вещици и други подобни.

През нощта на Еньовден / Иван Купала, за да се избегне пресъхването на млякото на кравите, се слага коса за косене в плевнята или се пали свещ от Велики четвъртък . Ползват се и много други амулети; например, на рогата на кравата се прикрепва птиче гнездо.

В християнството, вярата в урочасване и проклятия е грях от (в)суеверие а всички магьосници, медиуми и т.н. – грехът да се обръщат към магьосничество, към дявола.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. проклятие - значение на думата проклятие в Тълковен речник
  2. Определение слова «Проклятье» в словарях
  3. Проклятия // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1898. — Т. XXV.
  4. Безрукова В.С. Корупция // Основи на духовната култура (енциклопедичен речник на учителя), 2000.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Порча (магия)“ и страницата „Проклятие“ в Уикипедия на руски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.