Промишленост на Сливен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Добри-Желязковата фабрика, рисунка от Феликс Каниц
Фабриката на Добри Желязков днес (в северните части на Сливен)

История[редактиране | редактиране на кода]

Сливен се развива като средище на текстилното производство още преди Освобождението на България. Причините се крият в започналото в началото на XIX в. западане на Османската империя. Пътищата са несигурни и преносът на стоки на далечни разстояния е възпрепятстван, а османските земи, в това число и населените с българи, остават изолирани от бурната вече Индустриална революция в Западна Европа и този факт се оказва предпоставка за развитието на занаятите. Османската армия изпитва нужда от облекло и снаряжение – снабдителите са предимно българи, живеещи в градовете.

Постепенно редица градове се превръщат в центрове на занаятчийството в европейската част на Империята, сред които и Сливен. Там през 1834 г. Добри Желязков открива собствена текстилна работилница. Той е поканен да представи продукцията си пред султана и на 16 февруари 1836 г. Махмуд II подписва ферман, с който се узаконява първата текстилна фабрика на Балканския полуостров, произвеждаща сукно за нуждите на османската армия. Построена е през 1843 г. в северната част на Сливен. Голяма част от готовата продукция от своя стана се е изнасяла през бургаското пристанище, което допринася и за развитието на търговията там. През втората половина на XIX век индустриалните стоки започват да си проправят път към Империята и занаятчийството постепенно запада.[1][2]

Промишлеността се средоточва в три части на града: Асеновското дефиле, през което протича река Асеновска, Новоселското дефиле и Сотирското дефиле. През 1887 г. е открита фабриката на Милко Василев, а на следващата година тази на Георги Стефанов в съдружие с Момчилов и Димитров.[3]

Индустриалци от Сливен[редактиране | редактиране на кода]

За повече от столетие традиционната промишленост в Сливен е текстилната. Сред известните индустриалци са:

  • Добри Желязков. Роден е в Сливен, Османска империя, през 1800 г. и умира в Сливен през 1865 г. Фабриката му е строена през 1843 г., чийто строеж е узаконен с ферман от султан Махмуд II.
  • Бащата Георги и синовете Киро и Стефан Стефанови. Те са собственици на фабриката за вълнени платове „Георги Стефанов и синове“, създадена през 1888 г. и останала до 1945 г., най-голямата за платове. Домът на Киро Стефанов в София се намира на днешната ул. „Париж“. Къщата е построена през 1921 г. по проект на арх. Никола Лазаров и съчетава неоренесанс, сецесион и барок. След 1944 г. е одържавена и взета от ЦК на Компартията, а впоследствие я получава софийската община. Братът на Киро, Стефан Стефанов, е роден в Сливен на 6 юли 1876 г. (Османска империя) и умира в София (България), като точната дата на смъртта му остава спорна – спори се между 11 януари 1945 г. и 25 март 1946 г. Министър на финансите е в 47-то, 48-то и 49-то правителства на България, оглавявани от Никола Мушанов и издигнати от Народния блок, като последното е свалено с Деветнадесетомайския преврат. Стефан Стефанов е член на Демократическата партия. Съветник е на цар Борис III между 1918 и 1920 г. Народен представител е в четири ОНС. От 1920 г. е собственик и на самоковската фабрика за текстил „Мусала“.[4]

Съвременно състояние[редактиране | редактиране на кода]

Част от индустриалната зона на Сливен. На преден план се вижда Сливенското поле, на заден - Сливенската планина, част от Старопланинската верига, а между тях – комините на ТЕЦ „Сливен“

Сливен има стари традиции в производството на текстил – през 1843 г. е построена първата текстилна фабрика на Балканите (с директор Добри Желязков). Днес тук действат едни от най-големите текстилни предприятия в България – инвестиция на италианския концерн „Миролио“.

„Декотекс Карпет“ АД е акционерно дружество, приватизирано през февруари 1998 г. и водещо в производството на вълнени прежди, килими и настилки. Капиталът му се изчислява на 15,04 млн. лв. [5] Небеизвестни са и град Котел и околните нему селища със своето ръчно производство на изтъкани с фолклорни мотиви килими. Значително място заемат множеството малки фирми, произвеждащи хавлиени тъкани и изделия, чорапи и облекло.

Втори по важност отрасъл е производството на хранителни продукти. Застъпени са винопроизводството, млекопреработката, производството на месо и месни продукти, на плодови и зеленчукови консерви и преработката и пакетирането на ядки. Зърнопреработването е представено от холдинга "Мелинвест". Домейн Бояр е представен чрез винарната "Сините скали", проектирана от "A&G Engineering", финансирана от Европейската банка за възстановяване и развитие, ING, The Baring Central European Fund и Baarsma Holding и завършена през 1999 г. Стойността ѝ е 15 млн. долара и е една сред най-модерните в Европа.[6] Важна инвестиция е българо-гръцкото предприятие "Тирбул" (2002), което е на второ място в страната по събрано и преработено мляко (с капацитет от 300 т мляко дневно).[7] "Вини" АД е една от най-големите винарни в България с годишен капацитет за преработка на около 80 милиона кг грозде, 3 бутилиращи линии и 3000 бъчви. [8]

Произвеждат се стругови машини, колонни пробивни машини, дървообработващи машини, металорежещи машини, селскостопанска техника. Към 2018 година в завода на „Язаки България“ се произвеждат електрически инсталации за сглобяваните в Турция микробуси „Форд Транзит“, като в него работят около 1500 души.[9] През последните години делът на строителството в индустриалния сектор бележи постепенно увеличаване. [10]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българските книжни пари, Милчо Натов и Георги Ликов, София, 1997, изд. „Фльорир“, с. 19-20
  2. Териториална дирекция „Държавен архив“ – Сливен
  3. Българските градове през Възраждането. Историческо, социологическо и политологическо изследване. Част първа. УИ „Свети Климент Охридски“, София, 2004, стр. 751.
  4. От Ориента към Европа. Мариана Мелнишка. Сп. „Light“, 16 януари 2015.
  5. www.dnevnik.bg
  6. demo.bianet.net
  7. www.balkanservices.com
  8. www.vini.bg
  9. www.capital.bg
  10. www.sliven.government.bg