Индустриален дизайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Промишлен дизайн)
Направо към: навигация, търсене
Дизайн на бутилка за Кока Кола,
1915 г.

Индустриалният дизайн (в миналото наричан промишлен дизайн, среща се и като инженерен дизайн и продуктов дизайн) е комбинация от приложно изкуство и приложна наука, чрез която естетичните, ергономичните, производствените и потребителските качества на изделията могат да бъдат подобрени, с което се подобрява производството и потреблението им, както и техния маркетинг. Ролята на индустриалният дизайнер е да реализира дизайнерски решения на проблеми като формаоизграждане, ползваемост, физическа ергономичност, маркетинг, развитие на търговската марка и продажби.

Професионалните дизайнери използват интердисциплинарни познания основно в областта на приложните изкуства и приложните науки, а също и в различните области в сферата на културата като архитектурата и пластичните изкуства, за да определят естетическите качества (формоизграждането и композиция) и утилитарните качества (функционалността) на обекта, взаимоотношението на съставящите го детайли и свързаността със средата в която ще функционира.

Много често самият термин се приписва на Джоузеф Клод Синел, един от пионерите в тази област в САЩ, през 1919 година, макар самият той да го отрича в интервю през 1969 година. Създаването на тази дисциплина се крие най-вече в индустриализацията и нуждата да се обръща внимание на формоизграждането на обекта в синергия с функционалните изисквания към изделието. След Втората световна война индустриалният дизайн претърпява огромноразвитие в следвоенно развиващото се общество, като се формира като самостоятелна дейност, диференцирайки се от допирните дейности като декоративни изкуства, архитектура и инженерните дейности - конструиране и технология на производството.

Дефиниция[редактиране | редактиране на кода]

На първият конгрес на ИКСИД - Международен съвет на дружествата за индустриален дизайн (ICSID - International Council of Societies of Industrial Design), състоял се през септември 1959 година в Стокхолм е формулирана първата международно призната дефиниция за индустриален дизайнер: "Индустриалният дизайнер е този който е квалифициран чрез обучение, техническа подготовка, опит и визуално чувство за определяне на материали, механизми, форми, цветове, покрития и декорации на обекти, които се произвеждат в количество чрез индустриален процес. Индустриалният дизайнер може да бъде, в определени случаи, ангажиран със всички или само с един аспект на индустриално произведения продукт. Индустриалният дизайнер може също да бъде ангажиран с проблеми на опаковката, рекламата, експозицията и маркетинга, когато решението на такива проблеми изисква визуална преценка, като допълнение към техническите знания и опит. Художникът на индустрии или продукти основаващи се на занаятите, където е нужен ръчен процес на производство, се смята че трябва да се назове индустриален дизайнер, когато творческият му продукт произведен въз основа на неговата рисунка или модел е за комерсиални ползи, или е произведен в количество и не е лично творчество на художник занаятчия." [1]

На VII конгрес на ИКСИД през септември 1969 г. се приема третото определение на дизайна предложена от Томас Малдонадо: "Дизайнът е такава творческа дейност, целта на която е формирането на хармонична предметна среда, най-цялостно удовлетворяваща материалните и духовни потребности на човека. Тази цел се постига чрез определянето на формалните качества на предметите, създавани в индустриалното производство. Към тези формални качества на предметите се отнасят не само свойствата на техният външен вид, но преди всичко структурните връзки, които придават на системата необходимото функционално и композиционно единство, което съществува за повишаване ефективността на производството." [2]

Индустриалният дизайн в България[редактиране | редактиране на кода]

На 1 октомври 1896 г. бива открито Държавното рисувално училище[3] (по-късно Държавното художествено-индустриално училище, чийто сегашен правоприемник е Националната художествена академия) след подписването на Указ от княз Фердинанд, в който е записано че се създава за нуждите на развиващите се български индустрии. Макар и недиференциран в този момент, индустриалният дизайн в България се практикува от художници изящници, които освен класическо изкуство се занимават и с приложно изкуство и дизайн. Такъв пример е и дизайнът на щанд и герб за Всемирното изложение в Париж през 1900 г., изработен от Харалампи Тачев, по това време още студент в Държавното рисувателно училище.

Първа открита специалност, в която за първи път в България се изучава промишлен дизайн, е специалността „Промишлени форми” във ВИИИ „Н.Павлович” (сега Националната художествена академия), към катедра „Декоративни изкуства”, с ръководител проф. Асен Василев. За организация на специалността е гласувано доверие на хонорувания тогава преподавател доц. Васил Стоянов, който се явява основоположник на академичното обучение по дизайн в България, създавайки програма въз основа на програмата на БАУХАУС. За учебната 1964/65 г., след конкурсен изпит, на който се явяват 150 кандидати, са приети първите 11 студенти в същата специалност. Така се поставя началото на академичното образование по дизайн в България.[4]

През 1963 г. в София е съз­да­ден Цен­тър по про­миш­ле­на ес­те­ти­ка и художествено про­е­к­ти­ра­не, който е пре­у­с­т­ро­ен през 1978 г. в Цент­ра­лен ин­с­ти­тут по про­миш­ле­на ес­те­ти­ка - ЦИ­ПЕ. В него работят редица млади и талантливи художници и инженери, които създават редица продукти, спечелили престижни международни награди. Сред тях са разработките на дизайна на радиоапарати, осветителни тела, електрокарите Балканкар [5] , проектът за български автомобил под названието "Мото-купе" на художника Стефан Вълев, състезателен Карт с двигател от 75 куб.см. на Йохан Веляотс, Стефан Начков, Петко Мишев и Стефан Ходжов, микробуси, тролейбус "Чавдар" от 1980 г., проектиран от инж. Петко Мишев, и т.н. [6]

В Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн "Академик Дечко Узунов" в Казанлък специалността „Промишлени форми“ (дизайн) започва да се преподава от 1974 г.[7]

Освен в Националната художествена академия, специализирани форми на индустриален дизайн се изучават и в няколко български висши училища с професионално направление общо инженерство и професионално направление изобразителни изкуства:

- Русенски университет "Ангел Кънчев", от 1985 г. е създадено учебно звено по "Инженерна ергономия и промишлено проектиране", в което са обучавани студенти по втора специалност "Инженерна ергономия и промишлено проектиране", като  през 1991 г. е осъществен редовен прием в спец. "Промишлен дизайн"[8]

- Лесотехнически университет спец. "Инженерен дизайн" (от 2005 г.)[9], преди „Интериор и дизайн за мебели" (от 1995 г.), в която се изучава дизайн на мебели и обзавеждане;

- Технически университет - София, спец. "Инженерен дизайн", насочена към машиностроенето и автомобилния дизайн;

- Нов български университет - спец. "Интериорен дизайн" (от 1995 г.).

- Технически университет - Варна, спец. "Инженерен дизайн", приемник на „Инженерен дизайн“, преди „Промишлен дизайн“(от 1997 г.)[10]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на ИКСИД, (авторски превод, достъпен на: http://www.icsid.org/about/about/articles33.htm последен достъп на: 12.07.2011)
  2. [книга] Иванова, Незабравка, "История на дизайна", София: Наука и изкуство, 1984
  3. Официална страница на Национална художествена академия
  4. [книга]„100 години Национална художествена академия“,Автор: Колектив; Драндийска, Златка ред., София: НХА, 1996
  5. Razvitieto na dizajna v Balgarija - 1963 - 1973 g. - magistarska teza - P. Krasteva - 1 | http://www.perfspot.com/docs/doc.asp?id=37083
  6. Кратка история на българският автомобилен дизайн | http://osogovo-racing.net/forum/index.php?topic=736.0;wap2
  7. [1]|Официална страница на Художествена гимназия Казанлък
  8. Официална страница на Русенски университет "Ангел Кънчев", катедра "Промишлен дизайн"
  9. Русанов, Х. (2005). Доклад на международна научна конференция „10 години специалнсот „Инженерен дизайн (Интериор и дизайн за мебели)“, окт. 2005 г.
  10. Официална страница на Технически университет - Варна