Проповед на планината

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Проповедта на планината (Карл Блох - 1890 г.)

Проповедта на планината е проповед чрез която Исус Христос дава на хората деветте блаженствата. Този сюжет се съдържа в две от евангелиятата - на Матей и Лука.[източник? (Поискан преди 67 дни)]

Проповедта на планината заема видно място в изследванията на екзегетите. Често неточно в христологията се приема, че с проповедта на планината, Исус отхвърля Тората,[източник? (Поискан преди 67 дни)] а напротив:

Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.

Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

(Мат 5:17-18)

Според канона, косвено по евангелието от Лука се извежда заключението, че Исус не отхвърля закона (Тората и Декалога), а отрича тълкуването и предаването му от книжниците и фарисеите (Лук 6:5-10).[източник? (Поискан преди 67 дни)] По времето на Исус Библията, т.е. Стария завет е съдържал само два от крайните си три раздела - Тората и Пророците. Те не били считани за "Библия" в съвременния смисъл като една книга, а за две отделни сбирки от свещени писания. Окончателната кодификация на еврейската Библия приключва в началото на II век.[1]

Планината на блаженствата[редактиране | редактиране на кода]

Според евангелието от Матей, проповедта е направена на хълм, докато според евангелието от Лука, проповедта е извършена на равно място.[източник? (Поискан преди 67 дни)]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 23-25. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]