Проповед на планината

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Проповедта на планината, картина от Карл Блох, 1890 г.

Проповедта на планината е епизод от Новия Завет, описан в глави 5, 6 и 7 на Евангелие от Матей.[1][2] Тя представлява най-дългият непрекъснат текст в Новия Завет, излагащ учението на Иисус Христос с фокус върху етичната му страна.[3] Включва някои от най-известните части на учението му, сред които деветте блаженствата и молитвата „Отче наш“. Проповедта е произнесена Галилея в началото на проповедническата мисия на Христос, малко след кръщаването му от Йоан Предтеча.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Sermon on the Mount.“ Cross, F. L., ed. The Oxford dictionary of The Christian church. New York: Oxford University Press. 2005
  2. Baasland, Ernst (2015). Parables and Rhetoric in the Sermon on the Mount: New Approaches to a Classic Text. Mohr Siebeck, Tubingen, Germany.
  3. The Sermon on the mount: a theological investigation by Carl G. Vaught 2001 ISBN 978-0-918954-76-3 pages xi–xiv

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]