Просек
| Просек | |
|---|---|
 План на крепостта Просек |
|
| Местоположение | |
  Просек Местоположение в Северна Македония |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| община | Демир Капия |
| Археология | |
| Вид | Град |
| Период | XI-XIV век |
Просек е средновековен укрепен град на река Вардар, разположена край град Демир Капия в Северна Македония. По време на Втората българска държава е играл важна роля, тъй като контролирал пътя минаващ през долината на реката и се намирал в област, върху която се стремели да установят контрол Българското царство, Византия и Сръбското кралство.
Крепостта[редактиране | редактиране на кода]
Просек е разположен върху варовиково плато, обградено от извивка на Вардар. Отвесните скали и реката правят местността подходяща за отбрана. Тясна просека между скалите е води до единствения вход към крепостта. Навярно от нея идва и името Просек. Никита Хониат ни е оставил подробно описание[1] на крепостта и нейната обсада през 1199 година. Той посочва и единственият недостатък на Просек – липса на питейна вода. Независимият владетел Добромир Хриз изградил допълнително укрепление при входа на крепостта.
Археологическите проучвания показват, че Просек е имал външен и вътрешен град, като вторият е бил разположен в най-недостъпната част на платото. В описание от 1911 година се разказва, че там все още добре се виждали развалини на кули, къщи и църкви.
През 1916 година професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щабът на действащата армия, посещава крепостта. В рапорта си до Началник щаба на действащата армия той пише:
| „ | Според народното предание тоя град се е сношавал с отсрещната скалиста височина, дето се намират само развалини на една малка църква „Св. Неделя", по железен висящ над реката мост, закачен на халки, закрепени в двете противоположни скали.[2] | “ |
История[редактиране | редактиране на кода]
За първи път Просек се споменава в писмените извори през 1019 година в грамота на византийския император Василий II Българоубиец, където е изброен сред градовете в Мъгленската епархия на Охридската архиепископия.[3]
Крепостта се появява отново в историческите хроники във връзка с издигането на независимия феодал Добромир Хриз, който я използвал за опорна точка при завоюването на околните земи. Опитът на император Алексий III Ангел да я завладее през 1199 година завършил с неуспех. Около 1205 година Просек бил в ръцете на Калояновия военачалник Ециусмен (Чесмен). От 1211 до 1214 година крепостта е била седалище на севастократор Стрез. След неговото убийство, Просек преминал за кратко към Латинската империя (Солунското маркграфство), а от 1216 година е владение на Епирското деспотство. Около 1230 година (след битката при Клокотница) цар Иван Асен II завладява крепостта. При неговото управление Просек се превръща от погранична крепост в град. След смъртта му в последвалите борби за трона, татарско нашествие и сръбска експанзия, Българското царство губи Македония, а заедно с нея и Просек.
През 1246 година градът попада под властта на Никейската империя. Около 1328 – 1330 година сърбите завземат Повардарието и в Просек е поставен сръбски кефалия. Турците превземат Просек вероятно в 1385 година. В турските документи от XVI век вече се говори за село Демир Капия, което днес е малък град.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- „Владетелите на Просек“ – Петър Мутафчиев, издателство на БАН, 1913 г.
- „Каменните щитове“ – Борис Чолпанов, „Военно издателство“, София, 1989 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((mk)) Микулчич, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија, Скопије, 1996
- Томов, Т. Добромир Хриз, който владееше Просек и Струмица – Анамнеза, Т. 6 (2008), 97 – 114
- ((en)) PROSEK (STENAE)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Из „История“ на Никита Хониат":"Този [Хриз] бил по народност влах, присвоил си Струмица, заел крепостта, наречена Просак [Демир Капия], и я превърнал в свое местопребивание, като засилил колкото било възможно повече укреплението ѝ, което още отначало и природата превърнала и създала като недостъпно. Стръмни скали от двете страни така плътно се доближават една до друга, че между тях има само една тясна, недостъпна и стръмна пътека. Останалата част от скалите е недостъпна дори и за козите и е напълно непроходима. Дълбоката река Аксиос [Вардар] обикаля скалите и по невероятен начин ги прави още по-недостъпни. След това се явило и изкуственото укрепление, което, съперничейки с природата, ги направило почти напълно непревзимаеми. Здрави стени били издигнати в единствения достъпен вход и те довършили това свръхестествено укрепление. И такава една крепост като Просак ромеите още от по-рано не забелязали и я изоставили пуста, понеже не обръщали внимание на българите. А Хриз си я присвоил и я направил непревзимаемо убежище срещу ромеите, тъй като там събрал цялата си добре упражнена с оръжие войска, напълнил я изобилно с хранителни припаси и пуснал стада волове и овце да пасат по нейните върхове. Заеманото място от крепостта не е малко. Тя се простира значително на дължина и на широчина и е богата с растителност поради дъждовете и гористите места. Лишена е обаче само от един дар на природата, и то най-добрия: по цялата крепост няма нито един дори съвсем малък извор, който да дава поне една капка вода, няма и изкопани кладенци, а трябва да се слиза до реката и оттам да се носи вода със съдове [хидрии]. Станал владетел на такава крепост, Хриз никак не се изплашил, когато императорът тръгнал на поход срещу него, но се приготвил да му се противопостави."
- ↑ Петър Петров. „Пътуване на проф. В.Н.Златарски из Македония“. – В: ВИС, г.60, 1991, кн.1, стр.78.
- ↑ Иван Снегаров. История на Охридската ариепископия, том 1, София, 1924, стр.56
| ||||||||
Портал „