Просечен (дем Просечен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Просечен.
Просечен
Προσοτσάνη
— село —
Панорама на Просечен
Панорама на Просечен
Гърция
41.1786° с. ш. 23.9722° и. д.
Просечен
Източна Македония и Тракия
41.1786° с. ш. 23.9722° и. д.
Просечен
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Просечен
Географска област Зъхна
Надм. височина 124 m
Население (2001) 3 937 души
Пощенски код 662 00
Телефонен код 25220-2
Просечен в Общомедия

Просѐчен или Прося̀чен (изписване преди 1945 година: Просѣченъ, на гръцки: Προσοτσάνη, Πρωσοτσάνη, Просоцани, от 1920 до 1925 година, Πυρσόπολη, Пирсополи, катаревуса Πυρσόπολις, Пирсополис[1][2]) е село в Гърция, център на дем Просечен на област Източна Македония и Тракия. Населението му е 3 937 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в Драмското поле на 15 километра западно от град Драма. Името си селото дължи на Ружденския проход между Боздаг и Змийница, в чието подножие се намира Просечен.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от началното *Просѣчене от местното име *Просек, пресечено място, теснина. За сравнение Просек. Формите Просочен и Просочани са с асимилация на о в е и о в а не са засвидетелствани у бежанците от селото. Жителското име е прося̀ченин, прося̀ченка, прося̀чене.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 1879 година митрополит Герман III Драмски повежда борба с българщината в Просечен, Плевня, Волак и другите драмски села и успява да накара властите да арестуват просеченския български учител Георги Иванов.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Просочен, голямо село на СЗ от Драма, разположено на равно поле. От Просочен за Драма има шосе, което ще свърже Неврокоп; разстоянието е 3 часа. Къщите са речи всичките на един кат, ниски. Чаршия с повече от 30 дюкяна; в събота става многолюден пазар, в който дохождат хора дори от Зъхненско и Серско. Една гъркоманска църква „Св. Архангел“ и една българска „Св. Димитър“. Българско мъжко и женско училище с 2 учителя, 1 учителка и 70 ученика, момчета и момичета. Гъркомански училища мъжко и девическо с 1 учител, 1 учителка и 65 ученика всичко. Полето около Просочен ражда най-добро качество тютюн; обработва се също тъй сусам, анасон и памук. Има мнозина разбогатяли селяне от тютюна. По-голямата част от населението са заможни и живеят охолно.

Броят на къщите е 500, между които 260 турски, а останалите български.[6]

 “

В 1893 година Атанас Шопов нарича Просечен:

„ ...главното българско село в Драмско... дето излазя най-добрия Драмски тютюн. Името на това село е прочуто, много добре известно на всичките знаменити любители на ароматичния пушек по света... „Просеченският кеф“ е прочут по света и се пише с аршинни букви над тютюнопродавниците.[7] “
Носия от Просечен. Драмски етнографски музей

През 1899 година под ръководството на мюдюра на Просеченска нахия Тахсин и с дарения от местни жители е построена голяма сграда на хюкюмата.[8]

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Просочен има 25 турски къщи, 30 влашки и 270 български, от които 50 патриаршистки.[9] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Просѣченъ (Просоченъ) има 1600 жители българи християни и 800 турци, 480 власи и 50 цигани.[10]

Българите живеят в Горната махала и пръснато в другите махали, богатите гъркомани във Вароша, а турците - в Турската махала.[11] Населението на селото в края на 19 и началото на 20 век е разделено в конфесионално отношение:

„ Както по много места във вилаетите, тъй и в Просечен има Екзархийска и Гъркоманска партия. Християните в един и същи двор притежават две църкви. Голямата е в ръцете на гъркоманското меншество, а малката - под разположението на Екзархийското болшинство.[12] “

Според Кънчов:

„ Просочен е на хубаво място, там, дето се начева равно поле... Просочен има къщята си гъсто събрани. Повечето са двукатни. Има малка чаршийка. Прилича на градец Улиците по средата с талпи и камъни. Про краищата към Гюреджик има широки и хубави улици. През селото минава сухо дере. Има бунари и по няколко чешми. Седалище е на мюдюр, който управлява Просочен, Плевня, Кобалица, Чалъ баш, Боболец, Волак, Сидерово и Гюреджик. Поминък: главно тютюн. Изкарват най-добрия тютюн подир бахчата. Казват, че просоченци изкарват главно около 13-15 хиляди денка - 30 оки е един денк. На него са равни само Доксат в цялата околност. Просоченишкият тютюн се продава обикновено по 10-12 гроша... Цялото село е овесено с тютюневи върви... Между българите има богати човеци, които въртят голяма търговия - хаджи георги. Не се борят помежду си, затова не успяват толкова черковните и училищните им работи. В селото има прекрасни къщя, хубаво мелебилани. Става пазар в събота. Патриаршистите държат хубаво училище. Българите едно малко здание.[13] “

В 1900 година българският търговски агент в Сяр пише до министър-председателя Тодор Иванчов:

„ Между селата в Драмско, на които гръцката пропаганда е обърнала особено внимание да ги погърчи, е и селото Просечен, едно от най-големите и най-богатите села в окръжието и прочуто по добрия си тютюн. Това село, ако и да е изключително българско, обаче по-голямата част от жителите му признават ведомството на Патриаршията, която поддържа там десетина учители и учителки и един доктор по медимицата, грък по народност.[14] “

Към 1904 година 150 къщи от селото са на българи екзархисти и 150 - на българи патриаршисти гъркомани. По данни на управляващия българското дипломатическо агентсво в Сяр между двете общности има съдебен спор за използването на църквата.[15] В Просечен е разположен Драмският околийски революционен комитет на Серски окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Просечен (Prossetchen) се състои от 1296 българи екзархисти и 568 българи патриаршисти гъркомани, 20 гърци, 378 власи и 12 албанци. В селото действат едно прогимназиално и едно основно българско училище с 5 учители и 90 ученици, както и едно прогимназиално и едно основно гръцко училище с 4 учители и 100 ученици.[16]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на Просечен изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

„ Селото ни, което се състои от 156 къщи български и 152 къщи гъркомански, има една черква. Гърците, ползувайки се от беззаконието на стария режим, присвоиха си черквата и днес я считат за своя собственост. Тъй като днес е минал периодът на грабителството, молим да се вземат най-справедливи решения по този въпрос, с което ще се спомогне за благоденствието на нашата държава. Кмет: Атанас Манол, Аза: Пенко Ванчо, Аза: Ангел.[17] “

По време на Балканската война 10 души от Просечен се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18] Делегация от трима души: българинът Георги Демиров, гръцкият учител Банков и един турски бей предават града на войводата Тодор Паница, който през следващите дни той отбранява от напредващите турски части[19].

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Кметството (демархията) в Просечен
Сватбена или празнична носия от Просечен

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според гръцката статистика, през 1913 година в Просечен (Προσωτσάνη, Просоцани) живеят 4120 души.[20]

Антон Страшимиров пише за временното освобождение на Просечен в 1916 година по време на Първата световна война:

„ Българската паланка Просечен (западно от Драма, почти в полето) държи палмата на тютюневото производство...[21] Няколко хилядното население на Просечен бе изпълнило полето пред паланката. В нея биеха тържествено камбани и клепала. А пред народа в полето два хора разливаха оди на свободата и маршове на победите ни от Чаталджа до Охрид. Генералът прегърна първенецът селянин, който го посрещна с реч и сълзи. Тогава се втурнаха хилядите жени и деца да целуват ръцете и скута на българския генерал.[22] “

В 1918 година в селото има 2020 българи и 480 власи, а според сведения на Йордан Н. Иванов населението на селото е около 4000 души, от които 3200 българи (900 от тях гъркомани), а останалите са турци и малко цигани. Българите се изселват в България на вълни - в 1913, в 1918 година и след това и се настаняват в Неврокоп и района, Пловдив, Станимака, Пазарджик и на други места. В селото остават няколко десетки гъркомански семейства и идват и българи от околните села.[11] На мястото на изселилите се са настанени гърци бежанци. Към 1928 година Просечен е смесено местно-бежанско село с 645 семейства и 2588 души бежанци.[23]

През 1930 година за покриване на религиозните нужди на бежанците, които са се заселили в източната и южната част на градчето и са далеч от съществуващата църква „Въведение Богородично“, е създадена енорията Света Троица. На първо време като църква се използва една изоставена джамия. В 1974 година е разрушена и за две години е издиграната сегашната църква. Църквата е компромисно посветена на Светата Троица, тъй като трите групи бежанци - понтийците, малоазийтците и тракийците, настояват за свой светия.[24]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Просечен
Димитър Кочооглу.
  • България Александър Ангов - Щедрин, български революционер от ВМОРО[25]
  • България Анастас Ив. Маргаритов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина[26]
  • България Ангел Д. Делимитров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина[27]
  • България Анго Просеченлията - Селим Чауш, четник при Михаил Даев през 1906 година[28]
  • България Ангелина Хаджигеоргиева (1846 - ?), българска благодетелка
  • Гърция Анестис Влахос (р. 1934), гръцки актьор
  • Гърция Апостол Агоятов (Απόστολος Αγωγιάτης, Апостолос Агоятис), гръцки андартски деец, агент от трети ред[29]
  • България Атанас Димитров (1877 - ?), македоно-одрински опълченец, Струмишка чета[30]
  • Гърция Атанасиос Триандафилидис (1886 - 1967), гръцки политик
  • България Васил Ангелов Петков (1917 - 1943), български партизанин, ятак[31]
  • България Васил Иванов (1885/1886 - ?), македоно-одрински опълченец, Струмишка чета, 1 рота на 14 воденска дружина[32]
  • България Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, жител на Сяр, земеделец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 серска дружина[33]
  • България Георги Спасов (1893/1894 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стефан Чавдаров, 3 рота на 14 воденска дружина[34]
  • България Г. Самарджиев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[35]
  • Гърция Георгиос Вулциадис (1925 - 2012), гръцки писател
  • Гърция Георгиос Папулис (1894 - 1970), гръцки политик
  • Гърция Георгиос Страгас (р. 1938), гръцки художник
  • Гърция Диамандис Стангидис (р. 1959), гръцки художник
  • Гърция Димитър Бояджиев (Δημήτριος Νάκας), свещеник и деец на гръцката пропаганда, агент от трети ред, сътрудничи си със служителя на гръцкото консулство в Кавала Мавроматис (Стилианос Мавромихалис) и с митрополит Хрисостом Драмски[29]
  • България Димитър Кочооглу, български общественик, борец срещу гръцката патриаршия в Драмско, кмет на Просечен
  • България Димитър Манолов (Манолев, 1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 14 воденска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[36]
  • България Димитър Панайотов (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, учител, 4 рота на 14 воденска дружина[37]
  • България Димитър Ян. Кръстев (1888 - ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина, носител на бронзов медал[38]
  • България Елена Атанасова, бъларска просветна деятелка
  • България Илия Николов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[35]
  • България Илия Хаджигеоргиев (1882 - 1909), български търговец и благодетел
  • България Кирил Божиков (1895 - 1967), български революционер, комунист
  • България Константин Кочов (1866 - 1927), български общественик
  • Гърция Константинос Морфидис (р. 1961), гръцки политик
  • Гърция Леонидас Вулциадис (1875 - 1937), гръцки андартски деец
  • Турция Мехмет Емин Драман (? - 1972), известен адвокат в Цариград, син на местния имам Осман[39]
  • Република Македония Никола Атанасов (р. 1939), флейтист от Република Македония
  • Гърция Пасхалис Вергидис (1892 - 1960), гръцки андартски деец
  • Гърция Теодорос Влахтасис или Старциовалис (Θεόδωρος Σταρτσιόβαλης, ? - 1942), гръцки андартски деец, четник при Дукас Дукас и капитан Царас (Константинос Даис)[29]
  • България Тома Константинов (Костадинов, 1893 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина[40]
  • Гърция Христо Бояджиев (Христос Воядзис) (1884 - 1968), гъркомански андартски деец
  • България Христо Караманов (1883 - 1922), български революционер

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Βουλτσιάδης, Γεώργιος Κ., "Η Προσωτσάνη μέσα από την ιστορία", Θεσσαλονίκη 1995.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Προσωτσάνη -- Πυρσόπολις
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πυρσόπολις -- Πρωσοτσάνη
  3. ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 79.
  4. ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 179.
  5. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 355.
  6. ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 33 - 34.
  7. ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 66.
  8. ↑ Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 69-70.
  9. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  10. ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 198.
  11. ↑ а б Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 14.
  12. ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 68.
  13. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 29.
  14. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 19.
  15. ↑ История на българите в документи, Съставители Величко Георгиев и Стайко Трифонов, т. I, ч. II, София 1996, с. 181.
  16. ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 204-205.
  17. ↑ Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 528.
  18. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 872.
  19. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.119
  20. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 - Μακεδονία. // Архив на оригинала от 2012-07-31. Посетен на 2009-05-04.
  21. ↑ Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 197.
  22. ↑ Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 199.
  23. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  24. ↑ Προσοτσάνη - Αγ. Τριάς. // Ιερά Μητρόπολη Δράμας. Посетен на 2014-06-02.
  25. ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.106
  26. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 423.
  27. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 203.
  28. ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.9, 86
  29. ↑ а б в Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, σ. 27.
  30. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 213.
  31. ↑ [1] Списък на убити партизани
  32. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 277.
  33. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 26.
  34. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 625.
  35. ↑ а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 102.
  36. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 421.
  37. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 531.
  38. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 386.
  39. ↑ Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 67-68.
  40. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 360.
Дем Просечен (Просоцани)
Просечен (Просоцани) | Бъбълец (Пирги) | Голак (Перихора) | Голашки манастир | Голям Семендрик (Мегалокамбос) | Граменци (Грамени) | Горенци (Кали Вриси) | Калапот (Панорама) | Каракавак (Мавролевки) | Карлъково (Микрополи) | Криводол (Калитеа) | Кобалища (Кокиногия) | Малък Семендрик (Микрокамбос) | Минаре (Ситагри) | Нови Калапот (Ангитис) | Плевня (Петруса) | Пършово (Антохори) | Раменци (Пигес) | Ресилово (Харитомени) | Ставрос | Фотилово (Фотоливос) | Чал (Аргируполи)

Исторически села: Кочан
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Просечен_(дем_Просечен)&oldid=7859295“.