Просечен (дем Просечен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Просечен.

Просечен
Προσοτσάνη
— село —
Панорама на Просечен
Панорама на Просечен
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Просечен
Географска област Зъхна
Надм. височина 124 m
Население (2001) 3 937 души
Пощенски код 662 00
Телефонен код 25220-2
Просечен в Общомедия

Просѐчен или Прося̀чен (изписване преди 1945 година: Просѣченъ, на гръцки: Προσοτσάνη, Πρωσοτσάνη, Просоцани, от 1920 до 1925 година, Πυρσόπολη, Пирсополи, катаревуса Πυρσόπολις, Пирсополис[1][2]) е село в Гърция, център на дем Просечен на област Източна Македония и Тракия. Населението му е 3 937 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в Драмското поле на 15 километра западно от град Драма. Името си селото дължи на Ружденския проход между Боздаг и Змийница, в чието подножие се намира Просечен.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от началното *Просѣчене от местното име *Просек, пресечено място, теснина. За сравнение Просек. Формите Просочен и Просочани са с асимилация на о в е и о в а не са засвидетелствани у бежанците от селото. Жителското име е прося̀ченин, прося̀ченка, прося̀чене.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 1879 година митрополит Герман III Драмски повежда борба с българщината в Просечен, Плевня, Волак и другите драмски села и успява да накара властите да арестуват просеченския български учител Георги Иванов.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Просочен, голямо село на СЗ от Драма, разположено на равно поле. От Просочен за Драма има шосе, което ще свърже Неврокоп; разстоянието е 3 часа. Къщите са речи всичките на един кат, ниски. Чаршия с повече от 30 дюкяна; в събота става многолюден пазар, в който дохождат хора дори от Зъхненско и Серско. Една гъркоманска църква „Св. Архангел“ и една българска „Св. Димитър“. Българско мъжко и женско училище с 2 учителя, 1 учителка и 70 ученика, момчета и момичета. Гъркомански училища мъжко и девическо с 1 учител, 1 учителка и 65 ученика всичко. Полето около Просочен ражда най-добро качество тютюн; обработва се също тъй сусам, анасон и памук. Има мнозина разбогатяли селяне от тютюна. По-голямата част от населението са заможни и живеят охолно.

Броят на къщите е 500, между които 260 турски, а останалите български.[6]

В 1893 година Атанас Шопов нарича Просечен:

...главното българско село в Драмско... дето излазя най-добрия Драмски тютюн. Името на това село е прочуто, много добре известно на всичките знаменити любители на ароматичния пушек по света... „Просеченският кеф“ е прочут по света и се пише с аршинни букви над тютюнопродавниците.[7]
Носия от Просечен. Драмски етнографски музей

През 1899 година под ръководството на мюдюра на Просеченска нахия Тахсин и с дарения от местни жители е построена голяма сграда на хюкюмата.[8]

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Просочен има 25 турски къщи, 30 влашки и 270 български, от които 50 патриаршистки.[9] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Просѣченъ (Просоченъ) има 1600 жители българи християни и 800 турци, 480 власи и 50 цигани.[10]

Българите живеят в Горната махала и пръснато в другите махали, богатите гъркомани във Вароша, а турците - в Турската махала.[11] Населението на селото в края на 19 и началото на 20 век е разделено в конфесионално отношение:

Както по много места във вилаетите, тъй и в Просечен има Екзархийска и Гъркоманска партия. Християните в един и същи двор притежават две църкви. Голямата е в ръцете на гъркоманското меншество, а малката - под разположението на Екзархийското болшинство.[12]

Според Кънчов:

Просочен е на хубаво място, там, дето се начева равно поле... Просочен има къщята си гъсто събрани. Повечето са двукатни. Има малка чаршийка. Прилича на градец Улиците по средата с талпи и камъни. Про краищата към Гюреджик има широки и хубави улици. През селото минава сухо дере. Има бунари и по няколко чешми. Седалище е на мюдюр, който управлява Просочен, Плевня, Кобалица, Чалъ баш, Боболец, Волак, Сидерово и Гюреджик. Поминък: главно тютюн. Изкарват най-добрия тютюн подир бахчата. Казват, че просоченци изкарват главно около 13-15 хиляди денка - 30 оки е един денк. На него са равни само Доксат в цялата околност. Просоченишкият тютюн се продава обикновено по 10-12 гроша... Цялото село е овесено с тютюневи върви... Между българите има богати човеци, които въртят голяма търговия - хаджи георги. Не се борят помежду си, затова не успяват толкова черковните и училищните им работи. В селото има прекрасни къщя, хубаво мелебилани. Става пазар в събота. Патриаршистите държат хубаво училище. Българите едно малко здание.[13]

В 1900 година българският търговски агент в Сяр пише до министър-председателя Тодор Иванчов:

Между селата в Драмско, на които гръцката пропаганда е обърнала особено внимание да ги погърчи, е и селото Просечен, едно от най-големите и най-богатите села в окръжието и прочуто по добрия си тютюн. Това село, ако и да е изключително българско, обаче по-голямата част от жителите му признават ведомството на Патриаршията, която поддържа там десетина учители и учителки и един доктор по медимицата, грък по народност.[14]

Към 1904 година 150 къщи от селото са на българи екзархисти и 150 - на българи патриаршисти гъркомани. По данни на управляващия българското дипломатическо агентсво в Сяр между двете общности има съдебен спор за използването на църквата.[15] В Просечен е разположен Драмският околийски революционен комитет на Серски окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Просечен (Prossetchen) се състои от 1296 българи екзархисти и 568 българи патриаршисти гъркомани, 20 гърци, 378 власи и 12 албанци. В селото действат едно прогимназиално и едно основно българско училище с 5 учители и 90 ученици, както и едно прогимназиално и едно основно гръцко училище с 4 учители и 100 ученици.[16]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на Просечен изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

Селото ни, което се състои от 156 къщи български и 152 къщи гъркомански, има една черква. Гърците, ползувайки се от беззаконието на стария режим, присвоиха си черквата и днес я считат за своя собственост. Тъй като днес е минал периодът на грабителството, молим да се вземат най-справедливи решения по този въпрос, с което ще се спомогне за благоденствието на нашата държава. Кмет: Атанас Манол, Аза: Пенко Ванчо, Аза: Ангел.[17]

По време на Балканската война 10 души от Просечен се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18] Делегация от трима души: българинът Георги Демиров, гръцкият учител Банков и един турски бей предават града на войводата Тодор Паница, който през следващите дни той отбранява от напредващите турски части[19].

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Кметството (демархията) в Просечен
Сватбена или празнична носия от Просечен

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според гръцката статистика, през 1913 година в Просечен (Προσωτσάνη, Просоцани) живеят 4120 души.[20]

Антон Страшимиров пише за временното освобождение на Просечен в 1916 година по време на Първата световна война:

Българската паланка Просечен (западно от Драма, почти в полето) държи палмата на тютюневото производство...[21] Няколко хилядното население на Просечен бе изпълнило полето пред паланката. В нея биеха тържествено камбани и клепала. А пред народа в полето два хора разливаха оди на свободата и маршове на победите ни от Чаталджа до Охрид. Генералът прегърна първенецът селянин, който го посрещна с реч и сълзи. Тогава се втурнаха хилядите жени и деца да целуват ръцете и скута на българския генерал.[22]

В 1918 година в селото има 2020 българи и 480 власи, а според сведения на Йордан Н. Иванов населението на селото е около 4000 души, от които 3200 българи (900 от тях гъркомани), а останалите са турци и малко цигани. Българите се изселват в България на вълни - в 1913, в 1918 година и след това и се настаняват в Неврокоп и района, Пловдив, Станимака, Пазарджик и на други места. В селото остават няколко десетки гъркомански семейства и идват и българи от околните села.[11] На мястото на изселилите се са настанени гърци бежанци. Към 1928 година Просечен е смесено местно-бежанско село с 645 семейства и 2588 души бежанци.[23]

През 1930 година за покриване на религиозните нужди на бежанците, които са се заселили в източната и южната част на градчето и са далеч от съществуващата църква „Въведение Богородично“, е създадена енорията Света Троица. На първо време като църква се използва една изоставена джамия. В 1974 година е разрушена и за две години е издиграната сегашната църква. Църквата е компромисно посветена на Светата Троица, тъй като трите групи бежанци - понтийците, малоазийтците и тракийците, настояват за свой светия.[24]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Просечен
Димитър Кочооглу.
  • България Александър Ангов - Щедрин, български революционер от ВМОРО[25]
  • България Анастас Ив. Маргаритов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина[26]
  • България Ангел Д. Делимитров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина[27]
  • България Анго Просеченлията - Селим Чауш, четник при Михаил Даев през 1906 година[28]
  • България Ангелина Хаджигеоргиева (1846 - ?), българска благодетелка
  • Гърция Анестис Влахос (р. 1934), гръцки актьор
  • Гърция Апостол Агоятов (Απόστολος Αγωγιάτης, Апостолос Агоятис), гръцки андартски деец, агент от трети ред[29]
  • България Атанас Димитров (1877 - ?), македоно-одрински опълченец, Струмишка чета[30]
  • Гърция Атанасиос Триандафилидис (1886 - 1967), гръцки политик
  • България Васил Ангелов Петков (1917 - 1943), български партизанин, ятак[31]
  • България Васил Иванов (1885/1886 - ?), македоно-одрински опълченец, Струмишка чета, 1 рота на 14 воденска дружина[32]
  • България Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, жител на Сяр, земеделец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 серска дружина[33]
  • България Георги Спасов (1893/1894 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стефан Чавдаров, 3 рота на 14 воденска дружина[34]
  • България Г. Самарджиев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[35]
  • Гърция Георгиос Вулциадис (1925 - 2012), гръцки писател
  • Гърция Георгиос Папулис (1894 - 1970), гръцки политик
  • Гърция Георгиос Страгас (р. 1938), гръцки художник
  • Гърция Диамандис Стангидис (р. 1959), гръцки художник
  • Гърция Димитър Бояджиев (Δημήτριος Νάκας), свещеник и деец на гръцката пропаганда, агент от трети ред, сътрудничи си със служителя на гръцкото консулство в Кавала Мавроматис (Стилианос Мавромихалис) и с митрополит Хрисостом Драмски[29]
  • България Димитър Кочооглу, български общественик, борец срещу гръцката патриаршия в Драмско, кмет на Просечен
  • България Димитър Манолов (Манолев, 1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 14 воденска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[36]
  • България Димитър Панайотов (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, учител, 4 рота на 14 воденска дружина[37]
  • България Димитър Ян. Кръстев (1888 - ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина, носител на бронзов медал[38]
  • България Елена Атанасова, бъларска просветна деятелка
  • България Илия Николов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[35]
  • България Илия Хаджигеоргиев (1882 - 1909), български търговец и благодетел
  • България Кирил Божиков (1895 - 1967), български революционер, комунист
  • България Константин Кочов (1866 - 1927), български общественик
  • Гърция Константинос Морфидис (р. 1961), гръцки политик
  • Гърция Леонидас Вулциадис (1875 - 1937), гръцки андартски деец
  • Турция Мехмет Емин Драман (? - 1972), известен адвокат в Цариград, син на местния имам Осман[39]
  • Република Македония Никола Атанасов (р. 1939), флейтист от Република Македония
  • Гърция Пасхалис Вергидис (1892 - 1960), гръцки андартски деец
  • Гърция Теодорос Влахтасис или Старциовалис (Θεόδωρος Σταρτσιόβαλης, ? - 1942), гръцки андартски деец, четник при Дукас Дукас и капитан Царас (Константинос Даис)[29]
  • България Тома Константинов (Костадинов, 1893 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина[40]
  • Гърция Христо Бояджиев (Христос Воядзис) (1884 - 1968), гъркомански андартски деец
  • България Христо Караманов (1883 - 1922), български революционер

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Βουλτσιάδης, Γεώργιος Κ., "Η Προσωτσάνη μέσα από την ιστορία", Θεσσαλονίκη 1995.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Προσωτσάνη -- Πυρσόπολις
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πυρσόπολις -- Πρωσοτσάνη
  3. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 79.
  4. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 179.
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 355.
  6. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 33 - 34.
  7. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 66.
  8. Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 69-70.
  9. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  10. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 198.
  11. а б Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 14.
  12. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 68.
  13. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 29.
  14. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 19.
  15. История на българите в документи, Съставители Величко Георгиев и Стайко Трифонов, т. I, ч. II, София 1996, с. 181.
  16. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 204-205.
  17. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 528.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 872.
  19. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.119
  20. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 - Μακεδονία. // Архив на оригинала от 2012-07-31. Посетен на 2009-05-04.
  21. Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 197.
  22. Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 199.
  23. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  24. Προσοτσάνη - Αγ. Τριάς. // Ιερά Μητρόπολη Δράμας. Посетен на 2014-06-02.
  25. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.106
  26. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 423.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 203.
  28. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.9, 86
  29. а б в Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, σ. 27.
  30. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 213.
  31. [1] Списък на убити партизани
  32. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 277.
  33. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 26.
  34. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 625.
  35. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 102.
  36. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 421.
  37. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 531.
  38. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 386.
  39. Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 67-68.
  40. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 360.
Дем Просечен (Просоцани)
Просечен (Просоцани) | Бъбълец (Пирги) | Голак (Перихора) | Голашки манастир | Голям Семендрик (Мегалокамбос) | Граменци (Грамени) | Горенци (Кали Вриси) | Калапот (Панорама) | Каракавак (Мавролевки) | Карлъково (Микрополи) | Криводол (Калитеа) | Кобалища (Кокиногия) | Малък Семендрик (Микрокамбос) | Минаре (Ситагри) | Нови Калапот (Ангитис) | Плевня (Петруса) | Пършово (Антохори) | Раменци (Пигес) | Ресилово (Харитомени) | Ставрос | Фотилово (Фотоливос) | Чал (Аргируполи)

Исторически села: Кочан

     Портал „Македония“         Портал „Македония