Просечен (дем Просечен)
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Просечен.
|
Просечен Προσοτσάνη |
|
|---|---|
| — град — | |
 Панорама на Просечен |
|
  Просечен  Просечен  Просечен |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Просечен |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 124 m |
| Население | 3937 души (2001) |
| Пощенски код | 662 00 |
| Телефонен код | 25220 – 2 |
| Просечен в Общомедия | |
Просѐчен или Прося̀чен (изписване до 1945 година: Просѣченъ; на гръцки: Προσοτσάνη, Πρωσοτσάνη, Просоцани, от 1920 до 1925 година, Πυρσόπολη, Пирсополи, катаревуса Πυρσόπολις, Пирсополис[1][2]) е град в Гърция, център на дем Просечен на област Източна Македония и Тракия. Населението му е 3937 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Градът се намира в Драмското поле на 15 километра западно от Драма. Името си градът дължи на Ружденския проход между Боздаг и Змийница, в чието подножие се намира Просечен.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от началното *Просѣчене от местното име *Просек, пресечено място, теснина. За сравнение Просек. Формите Просочен и Просочани са с асимилация на о в е и о в а не са засвидетелствани у бежанците от селото. Жителското име е прося̀ченин, прося̀ченка, прося̀чене.[4]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Край селото е запазена късносредновековната църква от XIII век „Свети Пантелеймон“, католикон на изчезнал манастир.[5][6][7]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Според османски регистър от 1478 година в Просечен са регистрирани 110 домакинства - 91 християнски и 19 мюсюлмански.[6]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Просоджани (Prosodjani) живеят 1200 гърци.[8]
В 1879 година митрополит Герман III Драмски повежда борба с българщината в Просечен, Плевня, Волак и другите драмски села и успява да накара властите да арестуват просеченския български учител Георги Иванов.[9] От 1880 до 1884 година български учител в Просечен е Георги Гърнев, който печели уважението на населението и на общината.[10]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Просочен, голямо село на СЗ от Драма, разположено на равно поле. От Просочен за Драма има шосе, което ще свърже Неврокоп; разстоянието е 3 часа. Къщите са речи всичките на един кат, ниски. Чаршия с повече от 30 дюкяна; в събота става многолюден пазар, в който дохождат хора дори от Зъхненско и Сярско. Една гъркоманска църква „Св. Архангел“ и една българска „Св. Димитър“. Българско мъжко и женско училище с 2 учителя, 1 учителка и 70 ученика, момчета и момичета. Гъркомански училища мъжко и девическо с 1 учител, 1 учителка и 65 ученика всичко. Полето около Просочен ражда най-добро качество тютюн; обработва се също тъй сусам, анасон и памук. Има мнозина разбогатяли селяне от тютюна. По-голямата част от населението са заможни и живеят охолно.
Броят на къщите е 500, между които 260 турски, а останалите български.[11] |
“ |
В 1893 година Атанас Шопов нарича Просечен:
| „ | ...главното българско село в Драмско... дето излазя най-добрия Драмски тютюн. Името на това село е прочуто, много добре известно на всичките знаменити любители на ароматичния пушек по света... „Просеченският кеф“ е прочут по света и се пише с аршинни букви над тютюнопродавниците.[12] | “ |
През 1899 година под ръководството на мюдюра на Просеченска нахия Тахсин и с дарения от местни жители е построена голяма сграда на хюкюмата.[13]
В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Просочен има 25 турски къщи, 30 влашки и 270 български, от които 50 патриаршистки.[14] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Просѣченъ (Просоченъ) има 1600 жители българи християни и 800 турци, 480 власи и 50 цигани.[15]
Българите живеят в Горната махала и пръснато в другите махали, богатите гъркомани във Вароша, а турците – в Турската махала.[16] Населението на селото в края на 19 и началото на XX век е разделено в конфесионално отношение:
| „ | Както по много места във вилаетите, тъй и в Просечен има Екзархийска и Гъркоманска партия. Християните в един и същи двор притежават две църкви. Голямата е в ръцете на гъркоманското меншество, а малката – под разположението на Екзархийското болшинство.[17] | “ |
Според Кънчов:
| „ | Просочен е на хубаво място, там, дето се начева равно поле... Просочен има къщята си гъсто събрани. Повечето са двукатни. Има малка чаршийка. Прилича на градец Улиците по средата с талпи и камъни. Про краищата към Гюреджик има широки и хубави улици. През селото минава сухо дере. Има бунари и по няколко чешми. Седалище е на мюдюр, който управлява Просочен, Плевня, Кобалица, Чалъ баш, Боболец, Волак, Сидерово и Гюреджик. Поминък: главно тютюн. Изкарват най-добрия тютюн подир бахчата. Казват, че просоченци изкарват главно около 13 – 15 хиляди денка – 30 оки е един денк. На него са равни само Доксат в цялата околност. Просоченишкият тютюн се продава обикновено по 10 – 12 гроша... Цялото село е овесено с тютюневи върви... Между българите има богати човеци, които въртят голяма търговия – хаджи Георги. Но се борят помежду си, затова не успяват толкова черковните и училищните им работи. В селото има прекрасни къщя, хубаво мелебилани. Става пазар в събота. Патриаршистите държат хубаво училище. Българите едно малко здание.[18] | “ |
В 1900 година българският търговски агент в Сяр пише до министър-председателя Тодор Иванчов:
| „ | Между селата в Драмско, на които гръцката пропаганда е обърнала особено внимание да ги погърчи, е и селото Просечен, едно от най-големите и най-богатите села в окръжието и прочуто по добрия си тютюн. Това село, ако и да е изключително българско, обаче по-голямата част от жителите му признават ведомството на Патриаршията, която поддържа там десетина учители и учителки и един доктор по медимицата, грък по народност.[19] | “ |
Към 1904 година 150 къщи от селото са на българи екзархисти и 150 – на българи патриаршисти гъркомани. По данни на управляващия българското дипломатическо агентсво в Сяр между двете общности има съдебен спор за използването на църквата.[20] В Просечен е разположен Драмският околийски революционен комитет на Серски окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Просечен (Prossetchen) се състои от 1296 българи екзархисти и 568 българи патриаршисти гъркомани, 20 гърци, 378 власи и 12 албанци. В селото действат едно прогимназиално и едно основно българско училище с 5 учители и 90 ученици, както и едно прогимназиално и едно основно гръцко училище с 4 учители и 100 ученици.[21]
След Младотурската революция в 1909 година жителите на Просечен изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:
| „ | Селото ни, което се състои от 156 къщи български и 152 къщи гъркомански, има една черква. Гърците, ползувайки се от беззаконието на стария режим, присвоиха си черквата и днес я считат за своя собственост. Тъй като днес е минал периодът на грабителството, молим да се вземат най-справедливи решения по този въпрос, с което ще се спомогне за благоденствието на нашата държава. Кмет: Атанас Манол, Аза: Пенко Ванчо, Аза: Ангел.[22] | “ |
По време на Балканската война 10 души от Просечен се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[23] Делегация от трима души: българинът Георги Демиров, гръцкият учител Банков и един турски бей предават града на войводата Тодор Паница, който през следващите дни той отбранява от напредващите турски части.[24]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според гръцката статистика, през 1913 година в Просечен (Προσωτσάνη, Просоцани) живеят 4120 души.[25]
Антон Страшимиров пише за временното освобождение на Просечен в 1916 година по време на Първата световна война:
| „ | Българската паланка Просечен (западно от Драма, почти в полето) държи палмата на тютюневото производство...[26] Няколко хилядното население на Просечен бе изпълнило полето пред паланката. В нея биеха тържествено камбани и клепала. А пред народа в полето два хора разливаха оди на свободата и маршове на победите ни от Чаталджа до Охрид. Генералът прегърна първенецът селянин, който го посрещна с реч и сълзи. Тогава се втурнаха хилядите жени и деца да целуват ръцете и скута на българския генерал.[27] | “ |
В 1918 година в селото има 2020 българи и 480 власи, а според сведения на Йордан Н. Иванов населението на селото е около 4000 души, от които 3200 българи (900 от тях гъркомани), а останалите са турци и малко цигани. Българите се изселват в България на вълни – в 1913, в 1918 година и след това и се настаняват в Неврокоп и района, Пловдив, Станимака, Пазарджик и на други места. В селото остават няколко десетки гъркомански семейства и идват и българи от околните села.[16] На мястото на изселилите се са настанени гърци бежанци. Към 1928 година Просечен е смесено местно-бежанско село с 645 семейства и 2588 души бежанци.[28]
През 1930 година за покриване на религиозните нужди на бежанците, които са се заселили в източната и южната част на градчето и са далеч от съществуващата църква „Въведение Богородично“, е създадена енорията Света Троица. На първо време като църква се използва една изоставена джамия. В 1974 година е разрушена и за две години е издиграната сегашната църква. Църквата е компромисно посветена на Светата Троица, тъй като трите групи бежанци – понтийците, малоазийтците и тракийците, настояват за свой светия.[29]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Просечен
Александър Ангов – Щедрин, български революционер от ВМОРО[30]- Александър Самарджиев (1879 – ?), български военен деец, полковник
- Анастас Ив. Маргаритов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина[31]
- Ангел Д. Делимитров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина[32]
- Анго Просеченлията – Селим Чауш или дядо Анго (1858 - ?), хайдутин, четник при Христо Манов през 1905 година,[33] четник при Михаил Даев през 1906 година[34]
- Ангела Хаджигеоргиева (1846 – 1933), българска благодетелка
Анестис Влахос (р. 1934), гръцки актьор- Апостол Агоятов (Απόστολος Αγωγιάτης, Апостолос Агоятис), гръцки андартски деец, агент от трети ред[35]
- Атанас Димитров (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Струмишка чета[36]
- Атанасиос Триандафилидис (1886 – 1967), гръцки политик
- Васил Ангелов Петков (1917 – 1943), български партизанин, ятак[37]
- Васил Иванов (1885/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Струмишка чета, 1 рота на 14 воденска дружина[38]
- Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, жител на Сяр, земеделец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина[39]
- Георги Спасов (1893/1894 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стефан Чавдаров, 3 рота на 14 воденска дружина[40]
- Г. Самарджиев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[41]
- Георгиос Вулциадис (1925 – 2012), гръцки писател
- Георгиос Папулис (1894 – 1970), гръцки политик
- Георгиос Страгас (р. 1938), гръцки художник
- Диамандис Стангидис (р. 1959), гръцки художник
- Димитър Бояджиев (Δημήτριος Νάκας), свещеник и деец на гръцката пропаганда, агент от трети ред, сътрудничи си със служителя на гръцкото консулство в Кавала Мавроматис (Стилианос Мавромихалис) и с митрополит Хрисостом Драмски[35]
- Димитър Кочооглу, български общественик, борец срещу гръцката патриаршия в Драмско, кмет на Просечен
- Димитър Манолов (Манолев, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 14 воденска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[42]
- Димитър Панайотов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, 4 рота на 14 воденска дружина[43]
- Димитър Ян. Кръстев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина, носител на бронзов медал[44]
- Елена Атанасова, бъларска просветна деятелка
- Илия Николов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[41]
- Илия Хаджигеоргиев (1882 – 1909), български търговец и благодетел
- Кирил Божиков (1895 – 1967), български революционер, комунист
- Константин Кочов (1866 – 1927), български общественик
- Константинос Морфидис (р. 1961), гръцки политик
- Леонидас Вулциадис (1875 – 1937), гръцки андартски деец
Мехмет Емин Драман (? – 1972), известен адвокат в Цариград, син на местния имам Осман[45]
Никола Атанасов (1939 – 2013), флейтист от Северна Македония- Пасхалис Вергидис (1892 – 1960), гръцки андартски деец
- Ташо Райков (16 юли 1868[46] или 1869[47] – ?), български просветен деец, завършил Киевската духовна семинария в 1895 година и Санктпетербургската духовна академия в 1899 година,[46] учител във Варненската мъжка гимназия[47]
- Теодорос Влахтасис или Старциовалис (Θεόδωρος Σταρτσιόβαλης, ? - 1942), гръцки андартски деец, четник при Дукас Дукас и капитан Царас (Константинос Даис)[35]
- Тома Константинов (Костадинов, 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина[48]
- Христо Бояджиев (Христос Воядзис) (1884 – 1968), гъркомански андартски деец
- Христо Караманов (1883 – 1922), български революционер
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Βουλτσιάδης, Γεώργιος Κ., "Η Προσωτσάνη μέσα από την ιστορία", Θεσσαλονίκη 1995.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((el)) Сайт на дем Просечен
- ((el)) Μουσικοχορευτικός Σύλλογος Προσοτσάνης „Ο Μέγας Αλέξανδρος“
- ((el)) Σύλλογος βλάχων Προσοτσάνης „Οι Γραμμουστιάνοι“
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 79.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 179.
- ↑ Δήμος Προσοτσάνης. Εκδηλώσεις και Δρώμενα 2018. с. 15.
- ↑ а б Το εξωκλήσι του Αγίου Παντελεήμονα. // Μουσικοχορευτικός Σύλλογος Ο Μέγας Αλέξανδρος. Посетен на 24 септември 2019 г.
- ↑ Βελένης, Γεώργιος. Ενας Παλαιολόγιος ναός στην περιοχή της Δράμας. // Μουσικοχορευτικός Σύλλογος Ο Μέγας Αλέξανδρος. Посетен на 23 септември 2019 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 355.
- ↑ Динчев, Костадин. Виждания за фолклора. Благоевград, Издателство на Българската комунистическа партия, 1994. ISBN 9547993828. с. 55.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 33 – 34.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 66.
- ↑ Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 69 – 70.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 14.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 68.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 29.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 19.
- ↑ История на българите в документи, Съставители Величко Георгиев и Стайко Трифонов, т. I, ч. II, София 1996, с. 181.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204 – 205. (на френски)
- ↑ Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 528.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 872.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.119
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // [1] Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009.
- ↑ Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 197.
- ↑ Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 199.
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ Προσοτσάνη – Αγ. Τριάς. // Ιερά Μητρόπολη Δράμας. Посетен на 2 юни 2014. Архив на оригинала от 2014-06-05 в Wayback Machine.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 106.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 423.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 203.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 155.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 9, 86.
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 27. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 213.
- ↑ Списък на убити партизани
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 277.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 26.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 625.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 102.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 421.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 531.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 386.
- ↑ Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 67-68.
- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
- ↑ а б Годишник на Варненската държавна мъжка гимназия Фердинанд I, бр.1, 1900 година
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 360.
| |||||||||||||||||
Портал „