Прослав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Прослав
— квартал —
Страна Флаг на България България
Област Област Пловдив
Община Община Пловдив
Част от Пловдив

Прослав е най-западният квартал на Пловдив. Административно е част от район Район Западен на града.

География[редактиране | редактиране на кода]

Най-удобната връзка с центъра на Пловдив е посредством "Пещерско шосе". Друга транспортна връзка е жп линията Пловдив – София, която има спирка в квартала и го разделя на две половини, северна и южна. Западно от него преминава Първенецка река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално името на селото е Мичкюр. При избухването на Балканската война в 1912 година един човек души от Мечкур е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

В Мечкюр през 1926 година е създадена последната и най-голяма и дълго просъществувала толстоистка колония в България. Тогава толстоистка група купува 264 декара земя, а след това тук се заселват и толстоисти от други разпаднали се комуни. Вземайки значителни банкови заеми групата успява да създаде голямо модерно стопанство, което обаче остава нерентабилно и през 1938 година толстоистите са принудени да си разделят по-голямата част от земята, за да могат да обслужват заемите си. В този вид стопанството просъществува до 1945 година, когато става основа на новосъздадено ТКЗС.[2]

В 1934 година селото е прекръстено на Прослав, а в 1969 година е слято с Пловдив.[3]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Прослав
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Кръстев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 390 и 863.
  2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 47.
  3. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 390.