Проспер Мериме

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Проспер Мериме
Prosper Mérimée
Проспер Мериме.jpg
Роден 28 септември 1803 г.
Починал 23 септември 1870 г. (66 г.)
Професия писател, драматург, историк, археолог
Националност Флаг на Франция Франция
Жанр пиеса, роман, разказ, новела
Известни творби Кармен” (1845)
Награди Велик офицер на Ордена на Почетния легион
Подпис Signature of.jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Проспер Мериме в Общомедия

Проспер Мериме (на френски: Prosper Mérimée, 1803 – 1870) е френски драматург, историк, археолог и автор на литературни разкази (новели). Една от неговите новели служи като основа за операта „Кармен“. Член на Френската академия от 1845 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мериме на 5 години.

Роден е на 28 септември 1803 година (според други източници – 27 септември 1803) в Париж, Франция, в семейството на художници. Завършва право в Сорбоната през 1823, а освен това учи гръцки, испански, английски и руски език, история и археология. Той е един от първите преводачи на руска литература (Пушкин, Гогол и Тургенев) във Франция.

През 1830 е назначен на работа като главен инспектор по историческите монументи. С нюх на археолог и необикновена лингвистическа дарба, той е признат за забележителен учен. Увлича се по чертежите и строителството, като за първото има практически умения. Публикува много дописки.

Мериме се сприятелява с графиня Мария-Емануела Кирпатрик в Испания през 1830. Когато Евгения де Монтихо, дъщерята на графинята, става императрица на Франция през 1853, Мериме става сенатор.

Умира на 23 септември 1870 година в Кан на 66-годишна възраст.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Мериме се увлича по мистицизма, историята и необикновеното. Повлиян е от историческата белетристика на сър Уолтър Скот и жестокостта и психологическата драма в творчеството на Александър Сергеевич Пушкин. Действието в много от разказите и мистериите на Мериме се развива в чужди държави, като най-вече се вдъхновява от Испания и Русия.

През 1825 публикува първото си произведение „Театърът на Клара Гасул“, а първата си пиесаКромуел“ пише на 19-годишна възраст.

Най-значителен принос към френската литература имат шедьоврите му от по-късно време, като „Хроника на царуването на Карл ІХ“ – най-достоверното от всички исторически повествования от епохата на романтизма, и „Кармен“ – най-знаменитата френска новела, връх в световната литература.

Всички произведения на Мериме са пропити от дълбок песимизъм, за тях са характерни култът на чувствата и решителното действие, вниманието към детайлите и хладната безстрастност на разказа.

Избрано творчество[редактиране | редактиране на кода]

Мадмоазел Селестин Гайи-Мари в ролята на Кармен, картина на Мериме.
  • Cromwell (1822) – първата му пиеса.
  • Le Théâtre de Clara Gazul (1825)
  • La Guzla (Гусла, 1827)
  • La Jacquerie (1828)
  • La Chronique du temps de Charles IX (Летопис за Карл IX, 1829) – роман за придворния живот във Франция.
  • Mosaïque (1833) – сборник от разкази.
  • Notes de voyages (1835 – 40) – пътеписи от Гърция, Испания, Турция и Франция.
  • Colomba (Коломба, 1840) – първата му известна новела, в която млада корсиканка принуждава брат си да извърши убийство заради вендета.
  • Carmen (Кармен, 1845) – друга известна новела, която разказва историята на невярна циганка, убита от влюбен в нея войник. Кармен по-късно е направена на опера от Жорж Бизе през 1875.
  • Lokis (1869) – произведение за свръхестественото.
  • La Chambre bleue (1872) – също със свръхестествена нотка.
  • Lettres à une inconnue (1874) – сборник от писма от Мериме до Жени Дакин, публикуван посмъртно.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за