Протести срещу кабинета „Орешарски“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тази статия е част от Протести в България (2013).
Протести срещу кабинета „Орешарски“
На кафе (сутрин пред НС)
ДАНСwithme (вечер пред МС)
ДАНСwithme + Ранобудни (вечер пред НС)
Протестно шествие по бул. „Цариградско шосе“, София, 8 юли 2013
Място Flag of Bulgaria.svg България
Дата 14 юни 2013[1][2] – 23 юли 2014[3][4]
Причини
  • Личностите от кабинета „Орешарски“;
  • Непрозрачните назначения на държавни постове, най-вече това на Делян Пеевски, и връзките с олигархията и организираната престъпност;
  • Политиките на кабинета „Орешарски“ (емитирането на нов дълг);
  • Решението на КС да върне Делян Пеевски като депутат;
Поводът за протеста е назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС.
И съответно искане за оставката на кабинета „Орешарски“, касиране на изборите от 12 май 2013 и провеждане на нови избори.
Начини за протест Митинги, шествия, гражданско неподчинение
Участници Десетки хиляди граждани в много градове на България. Между 10 000 и 50 000.
Протести срещу кабинета „Орешарски“ в Общомедия

Протести срещу кабинета „Орешарски“, популяризирани в социалните мрежи под името ДАНСwithme (от едноименния хаштаг), са протести в България, започнали през май 2013 още преди избирането на Пламен Орешарски за министър-председател и неговия кабинет от Народното събрание, след номинирането му и огласяването на неговият избор за министри на кабинета му. Протестите възникват като реакция едновременно на личността на Орешарски и министрите му, както и очакваните и оповестени политики, особено свързани със зелени теми като: застрояване на природни места, строеж на АЕЦ „Белене“ и други. Впоследствие към това се добавя и практиката за непрозрачно назначаване на държавни длъжности, първото от които е за шеф на ДАНС. Протестите добиват облика на призив за морално обновяване и поставянето на нови ценностни основи на българската политика.

Първи протест[редактиране | редактиране на кода]

Първият протест, започнал от Орлов мост, е на 28 май 2013 с начален час 19:00, на него се събират около 200 души [5]. Протестът е организиран от природозащитници от Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“[6].

Други протести[редактиране | редактиране на кода]

По време на избирането на правителството на Орешарски на 29 май от 9:00 пред Парламента протестират около 40 души, между които представители на Гражданска Лига на България, Зелените и РЗС [7]. На 30 май пак около 30 души протестират против отмяната на забраната за пушене в заведенията (едно от първите предложения на новия кабинет, което е подкрепяно и от Атака) [8].

Национален протест[редактиране | редактиране на кода]

Малко след избирането на кабинета, в Бургас започват организирането на протести срещу кабинета, които да се насрочат за 2 юни, тези протести се обединяват в подготовка за национален протест срещу кабината на Орешарски, който се организира на 2 юни от 12 часа в различни градове на страната (София, Пловдив, Варна, Бургас и др.) [9], а също и от българската общност в Испания [10].

Събират се близо 2000 протестиращи граждани в София, около 300 в Пловдив и няколко стотин в другите градове.

В София протестиращите блокират централни улици в продължение на 4 часа и също така протестират пред централите на БСП, ДПС и Атака. В Пловдив и Варна протестиращите блокират движението на няколко булеварда.

В цялата страна се насрочват нови национални граждански протести против кабинета „Орешарски“ за 9 юни 2013 – неделя от 12 часа.

Протест срещу избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС[редактиране | редактиране на кода]

Първият ден на протеста – 14 юни, площад „Независимост“ в София
Протестът в София, 21 юни 2013 (изглед към сградата на бившия Партиен дом)
Протестиращите скандират „Оставка“ за Делян Пеевски и възгласи срещу Станишев (изглед към сградата на Министерски съвет от външната част на протеста, тъй като площадът към 19 часа е пълен с хора)

На 14 юни 2013 поради избора от Народното събрание на Делян Пеевски от ДПС за шеф на Държавната агенция „Национална сигурност“ във Фейсбук, часове след това се организират протести в цялата страна.

Протестът на 14 юни 2013 е организиран спонтанно чрез социалната мрежа Фейсбук с начален час 18:30. Причината, предизвикала този масов протест, е изборът на народния представител от ДПС Делян Пеевски за ръководител на ДАНС. За избора му със „ЗА“ гласуват депутатите на БСП и ДПС.

Назначаването на Пеевски, предизвиква възмущение дори у президента Росен Плевнелиев, който на специална пресконференция казва, че е изчерпал кредита си на доверие към кабинета на Орешарски и се чувства излъган[11].

В София пред Министерски Съвет се събират над 10 000 души[12], които по-късно потеглят към Народно събрание и Орлов мост. Протестиращите са предимно млади, образовани и работещи хора. На протеста се включват и някои от футболните агитки, а също и разочаровани избиратели на партия Атака [13]

Малки протести има също и в Пловдив, Бургас, Варна, Русе и други градове в страната[13]. В София, след 21 часа протестиращите блокират Орлов мост, където от този момент в рамките на два месеца се провежда ежедневната “Асамблея Орлов мост”[14]. По-късно протестът се премества отново пред Народно събрание, където остава около 2 часа. Сред протестните скандирания са „Червени боклуци“, „Оставка“, „Избори“, „Кой не скача, е червен“, „Турци сте“, „Мафия“, „Олигарски“, „Ориенталски“, „Долу БСП“, „Долу ДПС“, „И преди, и сега БСП е мафия“, „Всеки ден ще е така до победата“, „Утре пак“ и други включително някои нецензурни, насочени към Сергей Станишев (лидер на БСП и на ПЕС), Волен Сидеров (лидер на Атака), както и срещу Николай Бареков и медиите ТВ7 и НЮЗ7, за които се смята, че са собственост на Пеевски, неговата майка Ирена Кръстева и банкера Цветан Василев.[13].

Протестиращите планират протести всеки ден до оставка на кабинета Oрешарски.

На 16 юни 2013 неделя от 18:30 отново се състоя масов национален протест под надслов „Оставка на кабинета Орешарски“. Протестът е организиран от граждани чрез социалната мрежа Фейсбук. На третия ден от протестите в София се събират над 15 000 протестиращи, чиито искания са оставка на кабинета „Орешарски“, свикване на Велико народно събрание и нови избори.[15]

Протестите продължават и в следващите дни, отново с искане за оставка на правителството.

На 17 юни, понеделник се стига до ексцесии пред централата на партия „Атака“, където се сблъскват протестиращи срещу кабинета и привърженици на партия Атака, включително и лидерът на партията Волен Сидеров. Заради тях протестиращите издигат лозунга #ignorevolen (игнорирай Волен), с което искат да покажат, че не желаят да бъдат провокирани, но в една стихийна кампания това е често срещано явление.

Протестите продължават и в началото на юли, когато протестиращите блокират и булевард „Цариградско шосе“, за да покажат, че бройката им е много по-голяма, отколкото се твърди от МВР [16].

Окупация на сградата на Народното събрание (23 и 24 юли)[редактиране | редактиране на кода]

На 23 юли 2013 г., четиридесетият ден от началото на протестите, трима министри от кабинета „Орешарски“, депутати от ГЕРБ, БСП и ДПС и представители на синдикатите са се събрали, за да обсъдят предстоящата актуализация на бюджета. Те, заедно с журналисти и служители на НС, попадат под обсадата на протестиращите. Около 20 часа депутатите са възпрепятствани да напуснат зоната за сигурност около сградата на Народното събрание и на БАН от изгражданите живи вериги и бариери, поради което те се връщат в сградата. Около 22 часа депутати от БСП и ДПС са качени на автобус, който прави опит да ги извози, но отново е възпрепятстван. Стига се до сблъсъци между полицията и протестиращите, които завършват с осем ранени протестиращи и двама ранени полицаи. Обсадата продължава до близо 3.30 сутринта на 24 юли.

Орешарски марш (3 август-4 септември)[редактиране | редактиране на кода]

С решението на НС депутатската ваканция започва на 5 август и свършва на 31 август, като към тези дни се добавят и уикендните 3 и 4 август. Предполага се, че голяма част от депутатите, както и министрите от кабинета „Орешарски“, за които се знае, че ще почиват на смени, ще се отправят към Черноморието и към Евксиноград. Поради тази причина част от протестиращите се насочват в тези посоки, а „миграцията“ им минава под надслова „Орешарски марш“.

Окупация на Ректората и на други университети в страната[редактиране | редактиране на кода]

В края на октомври 2013 г. студенти окупират СУ и други университети в страната в знак на протест срещу правителството.

Мащабен протест по случай 24 години от падането на тоталитарния режим (10 ноември 2013)[редактиране | редактиране на кода]

Протест на правосъдието беше организирана по повод 24-годишнината от 10 ноември (оставката на бившия комунистически държавен глава Тодор Живков), протестите срещу кабинета Орешарски получава нов тласък.[17]

Втора окупация на Народното събрание (12 ноември 2013)[редактиране | редактиране на кода]

На 12 ноември 2013 г. групата на Ранобудните студенти от цялата страна се събира в 10:30 часа пред НС, за да извърши окупация на сградата. Студентите са подкрепени от множество граждани. Изградени са живи вериги, които да блокират изходите/входовете на НС. Полицията прилага необосновано сила върху протестиращите. Арестувани са най-малко петима. Има ранени. Сред популярните скандирания са: „Оставка!“, „Вие сте позор, оставка и затвор!“ и „Кой предложи, кой предложи, кой, кой, кой?“.

Основни искания на протестиращите[редактиране | редактиране на кода]

Основните искания на протестиращите са оставката на кабинета „Орешарски“, разпускане на 42-то Народно събрание и насрочване на предсрочни парламентарни избори.

Оставка[редактиране | редактиране на кода]

На 23 юли 2014 г. министър-председателят Пламен Орешарски депозира в деловодството на Народното събрание оставката на правителството си след 405 дни от началото на антиправителствените протести.[18][19]

Реакции на протеста[редактиране | редактиране на кода]

На протеста още първия ден обръщат внимание чуждестранните медии и новинарски агенции [12][11], а много бързо следва и реакция от посланици [20], както и от членове на Партията на европейските социалисти, и лидерът на социалистите в европарламента, който заявява, че България се нуждае от по-компетентен шеф на ДАНС [21]. На следващия ден френската социалистка Мартин Обри заявява, че ще поиска оставката на Станишев като председател на ПЕС. Макар че след първия ден на протестите Делян Пеевски пише в писмо, че оттегля своята кандидатура и Орешарски приема неформално неговото оттегляне, протестите продължават с искане за оставка на правителството.

Политически проекти и движения с корени в Протестите[редактиране | редактиране на кода]

Чрез тези протести коалиции като Реформаторски блок (Гражданският съвет на Реформаторски блок е свързан с участници в протестите срещу Орешарски) и партии като „Зелените“ също набраха подкрепа.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Една година ДАНСwithme – „365 дни протест, 365 дни огради“. // dariknews.bg. Посетен на 28 юли 2014.
  2. Протест една година #ДАНСwithme. // Vesti.bg. 14 юни 2014. Посетен на 28 юли 2014.
  3. Една година от протестите в София. // БНТ. 23 юли 2014. Посетен на 28 юли 2014.
  4. Година след „нощта на белия автобус" протестиращите празнуват. // dariknews.bg. Посетен на 28 юли 2014.
  5. Протест проба срещу кабинета „Орешарски“ (обновена в 21.26 ч.), в. Дневник, 28 май 2013
  6. Природозащитници излизат на протест срещу кабинета „Орешарски“, мениджър.бг, 28 май 2013
  7. Стотици скандират Олигарски, върви си!, Plovdiv-online, 29 май 2013
  8. „За да останат места без дим“ протестираха 30 граждани пред парламента, в. Дневник, 31 май 2013
  9. Минути след избора на новото правителство в Бургас стягат протест срещу кабинета „Орешарски“, 29 май 2013
  10. Мадрид-2 юни 2013 г.: Национален протест „Оставката на кабинета Орешарски“-Подкрепа от Испания, 29 май 2013
  11. а б Bulgarian parliament elects media mogul as powerful security chief, stirring public outrage, Washington Post, 14 юни 2013
  12. а б Bulgarians protests over media magnate as security chief, Ройтерс, 14 юни 2013
  13. а б в Протестът срещу Делян Пеевски на живо (обновена в 21.55), в. Дневник, 14 юни 2013
  14. Асамблея иска пряка демокрация, събира идеи за Изборния кодекс в. Труд, 22 йони 2013
  15. http://btvnews.bg/bulgaria/obshtestvo/dva-paralelni-protesta-s-iskaniya-za-ostavki.html
  16. кадър от 8 юли 2013, Цариградско шосе
  17. Thousands of students marched in downtown Sofia, Reuters, 10 Nov 2013. Retrieved 10 Nov 2013
  18. Орешарски подаде оставка (допълнена). // Икономедия АД. Посетен на 23.07.2014.
  19. Оставката на кабинета е факт. // bTV Media Group. Посетен на 23.07.2014.
  20. Посланикът на Франция: Шефът на ДАНС трябва да е неоспорвана и компетентна личност, в. Дневник, 15 юни 2013
  21. Лидерът на социалистите в Европарламента: Изненадан съм, трябва да имате по-компетентни за шеф на ДАНС, в. Дневник, 16 юни 2013

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]