Противовес (мълниезащита)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Първият патентован Лодж-Муирхед противовес. Горният квадрат е антената а долния противовес.

Противовесът е вид заземяващо съоръжение, използвано в електрониката и радио комуникациите. Най-общо противовесът представлява мрежа от окачени проводници разположени в равнина. Вместо мрежа може да бъде използван и метален екраниращ лист. В радиотехникота противовесът осигурява необходимото балансиране на капацитета на антената спрямо земя и я предпазва от мълнии.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Този тип заземяване е патентовано от Александър Муирхед през 1907 г.[2]. Конструирана е така, че да може да се свърже със земя радио антени или предаватели, които не могат да се свържат директно към земя само с единичен проводник поради собствената му индуктивност. Размерът на противовеса зависи от предаваната или приеманата честота.[3]

Приложение и принцип на работа[редактиране | редактиране на кода]

За всяка наземно монтирана антена, Земята се явява естествен противовес. В различните ситуации Земята може да е лош проводник, а при много високи честоти и мощност стандартното заземяване с един проводник не е ефективно. В мощни радиопредаватели противовесът е задължителен елемент на антенната и мълниезещитна инсталация.

За наземно монтирани антени противовесът се изгражда с т.нар. система от радиално разположени проводници, които създадат капацитивната връзка с нисък импеданс между антената и Земята. За да получим нисък импеданс е необходим по-голям капацитет, а капацитета зависи от площта на противовеса.

Източници[редактиране | редактиране на кода]